Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (75 Votes)
Старец Порфирий“Само този, който има смирение, получава дарове от Бога, принася ги на Бога и ги използва за Негова слава”

Божиите тайни се откриват на човек със здрава душа

Човекът, който е достоен за Бога, се изпълва със Светия Дух. Той има Божията благодат. В Христовата тайна Бог му дава радост, мир, кротост, любов. Той му дава тези свойства, които св. ап. Павел изброява: “А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Против такива няма закон” (Гал. 5:22-23). За Бога няма минало, настояще, бъдеще. “И няма твар, скрита за Бога; а всичко е голо и открито за очите на Оногова, пред Когото ние ще отговаряме” (Евр. 4:13). По този начин Божиите тайни се откриват на човека със здрава душа и той познава волята Му в степента, в която Бог позволява това.

Но за да дойде Божията благодат в човека и да остане в него, са необходими определени предпоставки.

Само този, който има смирение, получава тези дарове от Бога, принася ги на Бога и ги използва за Негова слава. Добрият, смиреният, благочестивият, обичащият Бога, този, който има добродетели, не изпада в прелест благодарение на Божията благодат. Той усеща в себе си, че е недостоен и всичко това му се дава, за да бъде добър, и затова се подвизава.

Обратно на това, Божията благодат не осенява егоистите, хората, които нямат съзнание за своето духовно състояние. Човекът, който има сатанински егоизъм, мисли, че е изпълнен с Божията благодат, но се намира в прелест. Той е човек на дявола. Прелестта е психологическо състояние. Тя е човешкото погрешно съждение за реалността. Всъщност прелестта произлиза от егоизма. В човека, който е в състояние на прелест, се появяват халюцинации, изкусителни фантазии и той се измъчва по този начин. Много е трудно да са поправи прелестта. Тя се поправя чрез Божията благодат. Възможно е някой друг да се помоли на Бога за прелъстения човек и Бог да го помилва. Ако той се потруди, ако се вгледа в “огледалото” – а това огледало е добрият духовник – и искрено се изповяда, Божията благодат ще го изцели.

Свещеното Писание ни просветлява да различаваме духовете

Днес много често може да видим свети хора, както и прелъстени хора. Може да отидеш при някой отшелник, при някой подвижник и щом той те види, да ти каже: “Добре дошъл!” и веднага след това да те назове по име. А след това да те попита, защо не си внимавал и си се забъркал в това и това нещо? Виждаш, че ти казва името без да те познава, споменава твоите най-съкровени неща. Веднага си казваш: “Той е свят човек!” Каза името ми и ми разкри тайни. Обаче отиваш и при някоя врачка – да знаете, че светът се е напълнил с врачки, които трупат огромно богатство – и тя ти казва откъде идваш и накъде отиваш. Тогава оставаш в недоумение и си учуден. Мислиш си: “Какво става тук, къде е истината? Онзи светец ми каза истината, но и тази врачка ми каза истината. Тя ме назова и по име. Дали и тя не е свята?” Ето така се объркваме.

Свещеното Писание ни просветлява да различаваме духовете; затова трябва добре да го опознаем и внимателно да го изучаваме. Едно е благодатното опиянение на апостолите чрез Божията благодат, а друго нещо се случва с коривантите[1] в транс, при които ясно се вижда присъствието на сатанинския дух. Това, което става при врачката е прелест, съпроводена с неприлични и безсмислени постъпки. Противникът, демонският дух се явява като светъл ангел (срв. 2 Кор. 11:14). Ако не познаваш неговите лукавства, няма да можеш да разбереш, че това, което виждаш, не е от Божия Дух, като може да се случи да бъдеш заблуден и да мислиш, че това е някакво добро въодушевление. Така мнозина са пострадали.

В тези състояния има две неща: добро и зло. Добрият ангел и злият ангел, демонът, злият дух. Също така и в нас има добро и зло, тоест старият човек и човекът, обновен в Христос. Старият човек се подчинява на своето старо аз. Злият дух има силно влияние върху него и той става лош. Той гледа злобно на целия свят, желае злото на всички и непрекъснато кълне. Той прилича на Франкояну от произведението на Пападиамантис, която преживяла много мъки в живота си и заради това била дълбоко наранена душевно.

По този начин човекът, който приема влиянието на злия дух, например някоя врачка, непрекъснато богохулства. Тя може и да предрича, да предсказва бъдещето, но всичко, което предсказва, е на зло. Тя гледа надолу: подтикната от злия дух, тя извършва лоши неща, които произтичат от нейното старо аз. Тя изпада в демонско състояние, а не във възвишено духовно състояние. Там Бог не съществува. Тя обаче казва за себе си, че е Христова. Може привидно да принадлежи към Църквата, да е кръстена, може да познава Евангелието, но е подвластна на злото в нея, а нейните мисли, въображение и душа са болни.

Такъв човек може да прелъсти и други хора. Тя има обичай да казва: “Видях Христос, видях Богородица. Той ми каза или тя ми каза, че ще има война, ще се извърши убийство или някакво друго зло...”. И то наистина става... Става, защото дяволът е замислил злото и затова той знае за него. Разбрахте ли? Но всичко това са ненормални неща. И ако такъв човек ти казва, че е видял Пресвета Богородица или Света Троица, или св. Серафим и че те са му казали еди-какво си, то в действителност може да става дума за медиум. Разбрахте ли? Тя пада на земята, изпада в несвяст, излиза пяна от устата й и плаче. Тогава се вижда, че този човек не е Христов. Тя може да мисли, че вдъхновението й идва от Христос, от Пресвета Богородица или от светците, но това не е истина.

Ако някой отиде при човек, който е обсебен от зъл дух, и му каже: “Ти си измамник!”, като му удари плесница и му каже някаква лоша дума, последният ще започне да псува и хули всичко, дори Бога. Той се намира в демонско състояние, което с времето ще го отведе в лудницата. С други думи, всички тези състояния, спиритуализъм и други подобни, са болестни състояния.

Бог дава големи откровения на достойните за Него

Ще ви дам няколко примера, за да разберете, че Бог дава големи откровения на достойните за Него по един прост и естествен начин. Той открива събития от миналото и настоящето, но и това, което ще се случи в бъдещето. Той открива дълбините на човешката душа, болките и радостите на хората, техните греховете и благодатните дарове, техните телесни и душевни немощи, времето и начина на тяхната смърт. Чуйте ме!

Високо горе на Синай има много отшелнически места. Някога там живял някакъв старец със своя послушник. Старецът бил на сто години. От Бога му било открито, че скоро ще умре. По-надолу на един склон имало пръст. Той казал на своя послушник:

-  Изкопай ми гроб, защото скоро ще умра. След малко ще те извикам.

Послушникът веднага го послушал и изкопал гроб. През това време старецът се молел. След малко го извикал:

- Ела, Пафнутие, чедо мое, хвани ме за ръка и ме заведи до гроба. Защото, когато умра, как ти ще можеш сам да ме спуснеш в него? Ела, хвани ме за ръка.

Лека-полека, като се опирал на бастуна си и с помощта на послушника, старецът слязъл по склона. Стигнали до гроба и той казал:

- Дръж ме, дръж ме!

С помощта на послушника той слязъл в гроба, като преди това се сбогували и разцелували. Той влязъл в гроба, легнал, затворил очи и в молитва предал Богу дух.[2]

Видяхте ли? Изглежда невероятно. Обаче точно така станало!

Много свети хора са били удостоени да бъдат пренесени на други места по тяхно желание, да отидат там “с тяло ли, не зная; без тяло ли, не зная” (2 Кор. 12:2) и да бъдат видени и от други.

Веднъж игуменът на Синайския манастир отец Георги бил болен. Той обаче имал желание да отиде и да вземе причастие от ръцете на патриарха в Йерусалим. В този момент в килията му дошли послушници и го попитали дали ще може да дойде в църквата.

- Не – отговорил той. – Няма да дойда.

Щом излезли, старецът останал сам телесно, но духовно, със своя ум, отишъл в светия храм Възкресение в Йерусалим и там участвал в Светата Литургия. Той видял как патриархът влиза в храма. Също така всички присъстващи свещеници, дякони, архиереи видели игумена по време на Светата Литургия, а в часа на Причастието му донесли епитрахил. Той се доближил до светата Трапеза и взел тайните Христови от ръцете на патриарха. След края на светото Причастие всички свещеници отишли да си измият ръцете при олтарния умивалник. Минал отец Георги и застанал пред патриарха, който му казал:

- На обяд те чакам на трапезата.

Отец Георги нищо не му отговорил, а само се поклонил.

Междувременно на Синай, след края на Светата Литургия, в неговата килия влезли дяконът, един йеромонах заедно с друг монах, който в ръце държал свещ и кадилница и го причастили.

В Йерусалим, когато дошло времето за обяд, патриархът чакал отец Георги да се появи. Времето минавало, а него го нямало. Повече не можели да го чакат и започнали да се хранят. Патриархът много се наскърбил и изпратил трима братя от Йерусалим в Синай, за да видят защо игуменът не го послушал, а си тръгнал, след като бил известен със своето послушание. Пратениците на патриарха пристигнали, влезли в манастира и казали:

- Вашият старец дойде в Йерусалим и се причасти в храма Възкресение. Всички го видяхме там, а патриархът го покани да дойде на трапезата. Той обаче си е тръгнал. Това много наскърби патриарха, който не погледна с добро око на това, и ни възложи да го смъмрим за това негово непослушание.

Братята от манастира се слисали.

- Ама, какво говорите! – им отговорили. – Нашият старец петдесет години не е излизал от манастира! Имате грешка!

- Не! – отговорили. – Всички го видяхме.
-  За да ви докажем истината, всъщност елате да ви заведем при стареца.

Те ги завели и щом го видели, му предали възмущението на патриарха. Той не отговорил, но след малко им казал:
- Кажете на Негово Блаженство, че го моля да ми прости и му предайте още една радостна вест: Бог ми откри, че след шест месеца ще се срещнем; затова нека се приготви.

Виждате, синайският игумен отишъл в Йерусалим без самият той да знае дали е бил в тяло, или извън тяло. Във всеки случай, и други го видели, че е бил там[3].

Още нещо. Много от нашите светци се разбирали помежду си отдалеч и заедно се молели, макар че са били далеч един от друг. Всичко е възможно чрез Божията благодат. С помощта  на Божията благодат не съществуват разстояния. Нека Бог ми прости, че ще кажа това, но някога с един йеромонах от манастира “Св. Харалампий” на остров Евбея, отец Павел, много пъти се разбирахме отдалеч.

Ще ви разкажа един конкретен случай.

Когато след моя престой в Света Гора отидох там, имах сериозен проблем. Поради моето здравословно състояние – както ви казах, върнах се от Света Гора много болен – трябваше да ям по малко яйца и да пия по малко мляко. Тогава не трябваше да ям фасул, леща и други подобни храни. В манастира ядяха основно фасул, бакла, нахут. Здравето не ми позволяваше да остана заедно с другите братя и да ги съблазнявам, като ям специална храна. Така чувствах нещата. Но ме беше срам да го кажа и мислех да напусна манастира. Един ден седнах под голямо дърво, което се нарича алое. Бях обзет от мисълта да напусна манастира, когато пред мене се показа отец Павел, който в ръка държеше голяма книга. Беше Свещеното Писание – Стар и Нов Завет. Той беше ходил навътре в гората, сред дърветата и четеше Свещеното Писание. Внезапно той стана, дойде при мен и ми каза:

- Как си, отче Порфирие? Знаеш ли за какво си мисля? Зная за твоя проблем. Зная, че си болен и много страдаш от болките в стомаха, който не може да приеме храните, които ядем в манастира. И тъй, реших да ти даваме мляко и яйца. Имаш право на това, защото си болен, и можеш да пазиш специална диета.

Аз го попитах:

- Кога го измисли това?

- Ето – каза той  – сега, докато идвах насам към тебе. . .

Виждате, всичко прави Божията благодат.

По-рано, но и сега, често “отлитам” до Света Гора над връх Атон и се моля заедно със светогорските отци. Чувствам дълбоко благодатта на подвижниците и тамяна, който благоухае, като се възнася към небето. Над Атон има цели облаци от благоуханен тамян! По тези места са ходили светци, които са живели с голяма отдаденост и молитва към Бога. Там дори скалите и камъните са напоени с Божията благодат, която светите подвижници са привлекли чрез своя живот. Тези хора са били Божии ангели, изпратени тук, на земята. Те живели ангелски живот, в най-дълбока любов и отдаденост към Бога.

Старец ПорфирийКогато нощем се събуждам тук, в манастира, “виждам” Света Гора изпълнена с благодат от утринните молитви на отците. Щом удари клепалото, те бързат да чуят: “Станали от сън...”[4] (От сна возстав) и започват молитвите с копнеж, любов и радост. Какво да ви кажа! Раят се отваря. Това усещам чрез Божията благодат и това говоря. Оставете ме да ви говоря! Искам да ви говоря. Правя го от любов към вас.

Сега ще ви открия още една тайна. Нощем по телефона разговарям с един светогорски подвижник. Той изучава усилено светите отци и ми разяснява много неща. Разговаряме по духовни въпроси. Лудост! Какво да ви кажа!... Това се случи и днес сутринта. По-точно в три часа през нощта. Докато разговаряхме, се чу камбанният звън. Разговаряхме половин час за много хубави неща. Искрено ви казвам, почувствах голяма радост, по-голяма от тази, която мога да изкажа. Слава Тебе, Боже! Докато водехме този духовен разговор, той ми рече:

- Камбаната бие за църква, ще бързам, за да стигна навреме.

 
Казах му:

- Отче, не ме оставяй!

- Добре, добре - с голяма радост отговори той. – Ела, нека отидем заедно в църква и да гледаме Божието величие, Светата Литургия, Христовата благодат. Ела, в Иисус Христос, нашия Господ, не съществуват разстояния, никакви разстояния!

Аз “отидох” с него в църквата. През цялото време се молех с него. Виждах всички свети икони, големи и малки свещи, кандилата как горят. Гледах как свещениците извършват Света Литургия в състояние на духовен възторг. Църквата беше пълна с подвижници. Всички бяха много радостни в себе си и пееха: “Елате, верни, да видим къде се роди Христос... Дева днес... Христос се ражда, славете...”. На призива на свещеника: “Със страх Божий, вяра и любов пристъпете”, той отиде да се причасти. Аз стоях развълнуван до него развълнуван, благодарение на благодатта на нашия Господ. Виждах как всички братя се молят.

Простете ми, че ви говоря това! Почувствах голяма радост. Всичко, което те виждаха, го виждах и аз. Тази света Литургия беше богат духовен пир заедно със свети подвижници, с тези радостни души, които чувстваха и преживяваха Христовото Рождество. Така дълбоко преживяваха всичко това! Как бих искал и вие да бяхте там, за да чуете думите, които те изговаряха!

Моята радост става много голяма, когато някой друг ме уверява, че това, което “виждам”, наистина е така, защото разбирам, че това знание не идва отникъде другаде освен от Бога. Нека ви кажа какво имам предвид с това. Често искам от вас да ми прочетете някакъв откъс, например от писанията на някой свети отец, и тогава ви казвам: “Вижте на десета страница, втория абзац, в средата на страницата, и ще намерите това, което ви казах”. Вие отваряте книгата и наистина, на конкретната страница, намирате мястото и ми го прочитате. Написано е точно така, както съм ви го казал. Вие се чудете защо изведнъж ставам много радостен; казвам ви: “Е, не го знаех. За първи път го чувам”, а по-рано съм ви казал това място дума по дума.

Но, истина ви казвам. Не лъжа. Наистина не го знаех, защото никога преди не съм го чел. В момента, в който ви казах откъса, за който става дума, в същия момент Божията благодат, Светият Дух ми го откри вътре в мен. Но аз за първи път го чух, когато го прочетохте, защото никога не го бях чел и това ми прави голямо впечатление. Затова се радвам, когато вие потвърждавате това, което ми открива Божията благодат. Ще ви дам още един пример.

Един ден в седем часа вечерта игуменът на Великата Лавра в Света Гора имаше беседа в Археологическото дружество в Атина. Молитвено “отидох” и го “видях”. Проследих неговата беседа близо половин час. Залата беше пълна с хора, които слушаха с внимание и вълнение. И какво видях! Видях игумена, който беше толкова изпотен, че потта беше избила върху расото. Река от пот се изливаше от този човек, докато говореше! В действителност, когато ви се обадих по телефона, за да ви питам как е протекла беседата, вие ми казахте:

- Много хубаво говори, всички присъстващи бяха развълнувани, но какво да ви кажем, потта от него течеше като река.

Каква тайна! Този, Който е навсякъде и всичко изпълва...

Друг път с четири-пет човека отидохме на екскурзия в северна Евбея. Автомобилът минаваше през много красива природа. Отляво растения, дървета, цветя, а отдясно безкрайното море. Всичко беше красиво, чисто, обляно в светлина. Никой не говореше. Внезапно попитах спътниците си:

- Какво виждате отвън? Всичко, което виждате, го “виждам” и аз, слепият, точно сега, чрез вашите очи.

Започнах да пея песен:

“Твоите очи са мои очи,

твоите вежди са мои вежди,
ключове са твоите две ръце,
които отключват моето сърце.”

Това е светска песен, но трябва да я разбираме в преносен смисъл. Разбирате ли? Съществуват и други очи, очите на душата. С телесните очи човек може да вижда ограничено, а с очите на душата може да виждаш и зад луната. Вие виждате с телесните очи. Същите неща виждам и аз чрез благодатта, като ги виждам дори по-хубаво и по-ясно, отколкото се виждат с телесните очи. С телесните очи виждаш нещата външно. С очите на душата виждаш по-дълбоко. Вие гледате на нещата външно, а аз виждам и вътрешността. Виждам и чета душата на другия човек.

Тези, които са възлюбили своя старец и искрено са се прилепили към него, са придобили благодатния дар, който той е имал

Бог ми даде тази благодат заради моето послушание към старците ми. Тези, които са възлюбили своя старец и искрено са се прилепили към него, те са придобили благодатния дар, който самият той е имал. Св. Прохор е придобил благодатен дар от св. Йоан Богослов, св. Прокъл от св. Йоан Златоуст, св. Симеон Нови Богослов от своя старец. И в Стария Завет виждаме, че пророк Илия е дал пророческия дар на своя ученик, пророк Елисей:

“И взе Илия кожуха си, сви го и удари с него по водата, и тя се раздели на тъй и на тъй, и преминаха двамата по сухо.

Когато преминаха, Илия каза на Елисея: искай, каквото желаеш да ти направя, преди да бъда взет от тебе. Елисей отговори: духът, който е в тебе, да бъде двойно върху мене. А той каза: мъчно нещо искаш; ако видиш, как ще бъда взет от тебе, тъй ще ти бъде; ако ли не видиш, няма да бъде. Както вървяха и се разговаряха по пътя, изведнъж се яви огнена колесница, и огнени коне, и ги раздвоиха един от други, и Илия се понесе във вихрушка към небето. А Елисей гледаше и извика: отче мой, отче мой, колесница на Израиля и негова конница! И вече го не видя.

И хвана дрехите си, та ги раздра на две. И вдигна той на Илия кожуха, който бе паднал от него, па се върна и се спря край брега на Иордан; взе на Илия кожуха, който бе паднал от него, удари с него по водата, и каза: де е Господ, Бог Илиев - Самият Той? И удари по водата, и тя се раздели на тъй и на тъй, и Елисей премина. И видяха го отдалеч синовете пророчески, които бяха в Иерихон, и казаха: Илиевият дух слезе върху Елисея. И излязоха насреща му, поклониха му се доземи” (4 Царств. 2:8-15).

Пророк Илия ударил със своя кожух по водата на река Йордан и тя се разделила и свила от двете страни. Така двамата преминали през сухия проход, който се оформил, и отишли на другия бряг. А след това видяхте ли какво поиска Елисей от пророк Илия? Поискал двойна благодат и по неговото благословение я придобил. След като пророк Илия се възнесъл на небето, Елисей вдигнал кожуха, който неговият старец хвърлил върху него и ударил с него по водите на река Йордан. Но водата не се разделила, нито раздвоила, защото той не получил благословение от пророк Илия. Тогава Елисей казал: “де е Господ, Бог Илиев - Самият Той?” Къде е сега Бог на Илия, на моя старец? Какво казва Стария Завет по-нататък в четиринайсети стих: “И удари по водата, и тя се раздели на тъй и на тъй, и Елисей премина.” Този път водата се разделила, защото Елисей разбрал своята грешка и потърсил благословението на пророк Илия.

Нищо не се постига без благословението на стареца. Нищо не се постига без Божията благодат. Действително ще разберете това, когато дойде благодатта. Когато дойде Светият Дух, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко. Както казва св. Йоан Богослов, любимият ученик на Господа: “А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил” (Йоан 14:26).

Икона на старецаБог ми даде благодатния дар, за да стана добър

Често пъти съм ви казвал, че този благодатен дар нито го очаквах, нито го исках, нито го търсех. Моите старци нищо не са ми казвали. Пазеха такова предание. Те не ме поучаваха с думи, а само със своето поведение. Всичко научих от житията на светците и от светоотеческите писания. Светите отци не търсели нищо насила. Не търсели знамения, нито искали благодатни дарове. Бог ми даде благодатния дар, за да стана добър.

Когато чрез Божията благодат “виждам” нещо, аз много му се радвам в дълбините на душата, и то с радост в Господа. Когато ме посещава Божията благодат, когато чрез нея гледам и чета душата на ближния, тогава самата Божия благодат внася въодушевление в мене. Чрез това въодушевление се проявява Божествената благодат, която носи приятелство, близост, братство, единство с всички. След преживяването на това единство настъпва голяма радост, толкова голяма, че имам чувството, че сърцето ми ще се пръсне. Но се страхувам да проявявам това. Виждам, но не говоря, въпреки че благодатта ме уверява, че това, което виждам, е истинско. Когато обаче благодатта ме увери, че трябва да говоря, тогава говоря. Казвам някои неща, за които Бог ме е просветлил да ги кажа от любов към всички, за да могат хората да усетят прегръдката, с която Христос прегръща всички нас. Моята цел е да помогна на християните да се спасят, като се намират в общението на любовта с Христос.

Простете ми, че ви говоря така. Никога не искам от Бога да ми открие нещо, защото не обичам да Го питам. Мисля, че това е противно на Неговата воля, че не е учтиво и че – най-лошото – по този начин Го изнудвам. Затова молитвено казвам думите: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме”, а след това се предавам на Христос. Нека бъде това, което Той иска, нека се открие това, което Той иска да се открие.

Бог крие в Себе Си толкова много тайни, които не ни е открил. На този, който Го обича, макар той да живее и в пустинята, Бог открива някои от тях. Такъв човек ги вижда, но не говори за тях; съобщава само това, което Бог му позволи. От друга страна, този, който живее в света, сред хората и вещите, който е заобиколен от средствата за масова информация, може нищо да не разбира и нищо да не знае.

Сега, когато всичко виждам, се чувствам много смирен. Не знам как да ви го обясня... Бог ме закриля. Изпраща ми Своята благодат. На това аз казвам: “Аз съм толкова беден и толкова недостоен! Какво иска Бог от мене?” Обаче Бог обича и грешниците, какъвто съм и аз и иска те да станат добри. Такива неща прави Божията благодат.

Този дар е Божий дар, дар на Божията благодат, но и от човека зависи дали той ще го опази. Когато не внимава, човек губи духовните благодатни дарове. Нужно е внимание в тези духовни неща. Не казвайте на други за благодатните духовни преживявания, които имате. Не е хубаво. По този начин губим Божията благодат. Видяхте ли примера на Пресвета Богородица? Тя запазила мълчание. Тя не изказала на Йосиф тайната на Благовещението. Ангел Божий му открил това. Йосиф спал и на сън чул гласа на ангела. Ангелът дошъл тайно, безшумно, предпазливо. “Никой от нечистите да се не допира”[5]. Внимавайте! Бог се скрива много добре. Така се скрива, че мислим, че не съществува. Той се явява на тези, които са се удостоили с дара на смирението.

Аз отдавам всичко на Бога за Негова прослава. За себе си вярвам, че съм една стара ръждясала тръба, но тръба, през която тече чиста, жива вода, защото извира от Светия Дух. Когато си много жаден, не се замисляш дали водата тече през пластмасова, метална или ръждясала тръба. Интересува те само водата. На мене, така да се каже, душата ми едва се крепи, а, ето, хората идват при мене, клетия. От мене нищо не може да се вземе. Аз нямам нищо. Само Христос притежава всичко.

Когато човек се изпълни с Божията благодат, той става друг. Неговата душа, така да се каже, играе от радост! Неговата душа чува Божия глас и се радва. Благодатта ме кара и аз да чувствам това. Променя ми се гласът, лицето, всичко се променя. Научих се да се хваля не със своите постижения, а с Божията благодат, която настоятелно и очевидно иска да ме привлече към себе си чрез всичко онова, което явява в живота ми, откакто малък отидох в Света Гора. Но аз винаги имам едно и също чувство -  че не успях да живея в Христос с копнеж. Колко съм назад! Колко съм далеч!

За всичко, което Бог ми дарува вътре в мене, моята душа силно ме осъжда. Чувствам страх в себе си. Размишлявам и за това, което се казва в Свещеното Писание: “Мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи, Господи! не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме? И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие” (Мат. 7:22-23). Размишлявам за това, но не губя надежда. Оставям се на Божията любов и на Неговата милост, като повтарям златните думи от молитвата преди светото Причастие: “Знам, Спасителю, че друг като мене не ти е прегрешил, нито е извършил деянията, които аз извърших...”[6].

Когато с вяра и благоговение казваме тези златни думи, които отците са написали, сякаш и ние ги преживяваме.

От любов към вас ви казвам някои от нещата, които Бог ми открива

Казвам ви много неща, които са дълбоко в мене, които са вътрешни, мои. Може би някой погрешно ще схване това, че не скривам моите преживявания, всичко това, което Бог ми открива, и че говоря толкова много. Някой може да каже, че съм егоист, защото откривам моите преживявания пред другите. Правя го от голяма любов към вас, моите деца. Правя го заради вашата духовна полза, за да тръгнете и вие по този път. Какво казва премъдрият Соломон? и той казва нещо подобно... Казва: “И не ще тръгна заедно с чезнещия от завист, защото такъв няма да има дял с премъдростта” (Пр. Сол. 6:25). И още нещо: “... и няма да скрия от вас тайните...” (Прем. Сол. 6:22). Премъдрият Соломон не искал да скрие Божията Премъдрост. Бог го подтиква да открие тайните на премъдростта.

Това, което правя, като ви откривам това, което Бог ми даде, е в съгласие с апостолски думи. За това говори св. ап. Павел в своето послание до Римляни: “защото копнея да ви видя, за да ви предам някой духовен дар за ваше укрепване, сиреч, като бъда между вас, да се утешим взаимно чрез общата вяра - ваша и моя” (Рим. 1:11-12). “Предаване” означава, че ако си получил нещо, го предаваш на другите с любов. Не смяташ, че имаш нещо свое. Това, което имаш, е Божие и го предаваш на другите. Това е истинско смирение.

За разлика от това, някой фанатичен старокалендарец казва: “Виж, виж! Говори за себе си - това е егоизъм!” Свети апостол Павел прави това за “укрепване” на християните. Както когато духа силен вятър, дървото се огъва, така става и с човека. Затова е нужно да има опора, за да не се огъва и изкривява. Ако се изкривиш, се развиваш накриво и така “загрубяваш”, не си достоен за Бога.

Разбира се, когато става дума за тайните, които Бог ни открива в нас, най-добре е да се мълчи. Но пък може да ни се случи това, което се е случило на св. ап. Павел, който казва: “Станах безумен с хвалбите си: вие ме принудихте. От вас трябваше аз да бъда препоръчван, защото в нищо не съм по-долен от върховните апостоли, ако и да съм нищо” (2 Кор. 12:11). По същия начин се тревожи и авва Исак, който се принуждава да открие тайните и дълбоките преживявания на своето сърце, движен само и изключително от любов. Ето как той говори за това: “Станах безумен; не мога да запазя тайната в мълчание, а ставам безумен заради ползата на моите братя...”[7] Това, което аз правя, е правил и той  преди толкова години!

И аз, клетият, от любов към вас ви казвам някои от нещата, което Бог ми открива. Но дълбоко в сърцето ми имам усещането, че някои Друг ги говори. Дълбоко вярвам това, защото виждам нещо, но веднага след това чувствам своята слабост; защото това, което виждам и преживявам, не е нито от светост, нито от нещо друго, а от Божията любов към мен, от любовта, с която Бог иска да стана добър. Но това, което Бог ми открива, го поверявам само на малцина, защото човек трябва да бъде духовен, за да го разбере. Възможно е някой учен да види и чуе нещо, да говори или пише за него и накрая да каже: “Ето, същото казва и Платон”. Но в нашия случай не е така. Защото може да използваме същите думи, но с различен смисъл.

Когато не искам да кажа нещо от това, което виждам, не трябва никой да ме кара насила, защото съм свикнал да бъда послушен. Много съм отстъпчив и простодушен и когато не искам да дам нещо, а някой ме притисне да го дам, по-късно се кая. Това е моя слабост, която е последица от крайното послушание към моите старци в Света Гора.

И когато някой път виждам, че човек върви към пропастта, нищо не мога да направя. Аз му го показвам донякъде, но след това той не разбира. Аз не трябва да се намесвам грубо и да ограничавам неговата свобода. Това изобщо не е просто работа.

Там, сред боровете, видяхме Божието величие

Много пъти навлизам в някакво друго, духовно състояние чрез Божията благодат. Гласът ми се изменя, а лицето ми се намира в атмосферата на божествената светлина. Това ми се е случвало на Света Гора, но и на други места. Изпитах това в селото Агоряни, в планината Парнасос, в параклиса “Света Троица”[8]. В това състояние ме видяха две девойки: Василики К. и Панайота К, които бяха с мене. Тогава църквата ме вдъхнови; става въпрос за един параклис на пусто място. Нека ви кажа какво се случи там.

Както вървяхме през гората на планината Парнасос, стигнахме до един параклис. Беше посветен на Светата Троица. Влязохме вътре. Тръгнах към царските двери. Двете девойки останаха на входа на църквата. Аз още в първия момент усетих въодушевление. Видях живота на църквата. Видях много неща, които са станали на това място. С духовните си очи видях как свещеници служат Литургия на храмовия празник преди много годни; чух молитвите на свети хора, усетих изливането на болката на толкова страдалци; видях и една Литургия, на която служеше един много свят владика...

При това с въодушевление започнах по памет да пея канони, тропари и други църковни песнопения, а най-много величания в прослава на Светата Троица. Усетих неизказана радост, гласът ми стана неузнаваем, сякаш се чуваше гласа на сто човека, много сладък, силен, хармоничен, небесен, “глас като че от много води, и глас като че от силни гръмотевици” (Откр. 19:6). Вдигнах ръце, лицето ми засия, изразът на моето лице се промени. Бях в духовно състояние. Изведнъж църковният купол се сля с небесния свод, а боровете със своите клонки се превърнаха в своеобразни свещници.

Двете девойки стояха на три метра зад мене. Опитаха се да запишат на магнетофон моя глас, но аз не им дадох. “Видях” ги и им попречих. От малък на Света Гора научих, че трябва да оставам на тайно... Но след няколко дена, на връщане към Атина, потърсих от тях записа на тези песнопения. Искаше ми се да чуя отново този глас. Стана ми жал, че не ги записахме. Казах им:

- Да имахме сега тези песнопения! Беше толкова хубаво. Как щяхме да се зарадваме да ги чуем! Онзи глас не беше човешки, не беше мой; това беше гласът на Божията благодат. Искаше ми се да ги чуя и да се върна в онзи ден. Там, сред боровете видяхме Божието величие. Нали? Колко хубаво беше! Там “запалихме огън” и “изгорихме” гората! Но тъй като бях свикнал да оставам на тайно, не исках да ме записвате с магнетофона. Спрях ви заради чувството на смирение.

На Патмос преживях събитието на Божественото Откровение

Веднъж с господин Георги и госпожа Кети П. отидохме на поклонение на св. Йоан Богослов, на Патмос. Беше утро. Чувствах как благодатта на св. Йоан ме обгръща. В пещерата на Откровението имаше много хора. Страхувах се да не издам чувствата си. Ако допуснех да проявя чувствата си, щях да ме помислят за луд. Сдържах се. Излязох от църквата. Не е хубаво другите да виждат преживяванията на нашето духовно общуване с Бога. Затова казах на моите спътници да излезем. Същия ден следобед беше тихо и мирно. Бяхме само ние тримата. Нямаше никой друг в църквата. Преди да влезем вътре ги подготвих за това, което щеше да последва. Казах им:

- Каквото и да видите, не мърдайте и не говорете.

Влязохме вътре благоговейно, тихо, мълчаливо, просто, смирено. Застанахме пред мястото на Божието Откровение. Тримата се преклонихме; аз бях по средата. Паднахме ничком. Казвахме молитвата “Господи Иисусе Христе...” близо петнайсет минути. Аз се чувствах празен. Никакъв трепет. Нищо. Пустош в душата. Противникът, дяволът, разбра и поиска да ми попречи. “Това не става с предначертание”, си помислих. Казвах си Иисусовата молитва. Исках да я казвам – или, по-точно, нито я казвах, нито я исках, защото когато я казваш и когато я искаш, понякога противникът забелязва. Това е много съкровен момент. Не можеш сам да презреш противника. Дори да го презреш, това трябва да стане с помощта на Божията благодат. Това е нещо необяснимо за вас.

Обърнете голямо внимание. Не принуждавах себе си, не насилвах нещата. В духовните неща не трябва да постъпваме със  сила. Излязох отвън. Разгледах цветята, сякаш исках да бъда равнодушен към това, че моята душа не се открехваше. Гледах известно време морето. Влязох отново в църквата, сложил малко въгленчета в кадилницата, запалих ги, сложих малко тамян, прикадих – тогава се отвори сърцето ми. Тогава дойде Божията благодат. Някакво сияние обгърна лицето ми. Бях въодушевен, по-точно казано, бях в Бога. Вдигнах ръце и започнах да плача. Сълзите постоянно течаха от очите ми. В един момент паднах ниско на пода. Както по-късно ми казаха моите спътници, в това положение съм останал двайсет минути...

Това чудо, което преживях в Патмос, е голяма тайна. То крие в себе си велик смисъл. Видях събитието на Откровението. Видях св. Йоан Богослов, неговия ученик, Прохор, преживях събитието на Божието Откровение, точно както е станало. Чух гласа на Христос от пукнатините в скалата...

На никого не казвайте за това! Господи Иисусе Христе... Нека Бог ме помилва. Защо ви го казах? Кажете ми... Казах ви го, за да се научите да са оставяте в ръцете на Бога нежно, а не насила. Тогава Той ще дойде във вашите души и ще ви дари Своята благодат. Ако лукавият ви поставя препятствия - презрете го. Разбрахте ли? И аз така направих. Занимах се с нещо друго, когато усетих, че нещо друго се намесва. В това има голяма дълбочина.

Казвам това, но някак си не ми изглежда добре, че ви говоря за това.

Имам чувството, че не трябва да говоря за това... това са тайни, не мога да ги обясня. Единственото нещо, което казвам, е, че всичко трябва да се извършва просто, смирено, благо. Когато искаш и очакваш да се съединиш с Бога, когато изнудваш Бога, Той не идва, а идва в ден, в който не очакваш, и в час, който не се знае (срв. Мат. 24:50). Това е много свят начин на богопознание, но не можеш да го научиш отвън. Трябва тайно да влезе в тебе, за да можеш да го усвоиш чрез Божията благодат.

Превод: К. Константинов


[1] Кориванти: хора, които се намират в маниакално състояние и налудничав ентусиазъм. Думата има своя произход от името на поклонниците на така наречените кориванти, тоест демонските божества, на които елините са се кланяли в античността.
[2] Вж. авва Михаил, Синайски отечник, изд Димитрий Цами, Солун, 1991, с. 280.
[3] Срв. Йоан Мосхос, Духовни полета, глава 127, Разказ за Георги, игумен Синайски, PG 87, 2988С–2989С.
[4] Троичният тропар на началната сутрешна молитва.
[5] Ирмос 9 песен канон 9 песен на Благовещение.
[6] Молитвено правило преди свето Причастие, шеста молитва, св. Симеон Нови Богослов.
[7] Свети Исак Сириец, Подвижнически слова, слово 38, с. 200 (на гръцки език).
[8] Става дума за случай от 1972 г.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wqc 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.