Нравствените правила (Regulae morales; Ἀρχή τῶν ἠθικῶν) са творба на св. Василий Велики, в която той според силите си изпълнява свое обещание, дадено към подвижници в област Понт: да събере на едно място разпръснатите тук и там в Новия Завет забрани и задължения за живеещия според заповедите на Бога. Това са духовни напътствия, които в някаква степен напомнят на удобен справочник към новозаветните текстове. Съдържат осемдесет правила, като всяко правило е разделено на различен брой глави.
Последното Правило 80 съдържа двадесет и две глави, които се занимават най-общо с това какви трябва да бъдат християните, както и тези, на които е поверена проповедта на Благовестието.
Това правило завършва с Глава 22, която обаче стои различно спрямо останалите. Може би на нея трябва да се гледа като на един епилог на целите Нравствени правила. Разбира се, и в нея светителят остава верен на себе си, като я изпълва с цитати и алюзии към библейски текстове, но същевременно, когато я чете, човек остава с усещането на едно постоянно извисяване, в което всеки отговор води към следващия въпрос.
Нравствено правило 80
Глава 22
Що е свойствено за християнина? Вяра, която действа чрез любов (Гал. 5:6).
Що е свойствено за вярата? Безпристрастна увереност в истината на боговдъхновените слова, която не се разколебава нито от мисъл, произлизаща от природна необходимост, нито от привидна благочестивост.
Що е свойствено на верния? Преживяването в тази увереност чрез силата на казаните неща, без да дръзва да отстрани или да добави нещо. Защото, ако „всичко, що не е от вяра, е грях“ (Рим. 14:23), според казаното от апостола, „а вярата иде от слушане, а слушането – от слово Божие“ (Рим. 10:17), то всяко нещо извън боговдъхновеното Писание, бидейки не от вяра, е грях.
Що е свойствено на любовта към Бога? Опазването на заповедите Му, като се цели Неговата слава.
Що е свойствено за любовта към ближния? Да не се търси своето, а това, което е и от душевна, и от телесна полза за обичния.
Що е свойствено за християнина? Това, че е роден свише чрез кръщението с вода и Дух.
Що е свойствено за родения от вода? Това, че, както Христос умря за греха веднъж завинаги, така и той да бъде мъртъв и неподатлив към всяко прегрешение, според написаното: „всички, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме; и тъй погребахме се с Него чрез кръщението в смъртта, като знаем това, че ветхият наш човек е разпнат с Него, за да бъде унищожено греховното тяло, та да не бъдем вече роби на греха“ (Рим. 6:3-4а, 6).
Що е свойствено за родения от Духа? Да стане според дадената му мяра онова, от което е роден, според написаното „роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух“ (Иоан 3:6).
Що е свойствено за родения свише? Да съблече ветхия човек с делата и копнежите му и да облече новия, който се обновява в познанието, по образа на своя Създател (срв. Кол. 3:9-10), според казаното: „всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте“ (Гал. 3:27).
Що е свойствено за християнина? Изчистването от всяка плътска и духовна сквернота чрез кръвта Христова и вършенето на свети дела със страх Божи и с любов Христова (срв. 2 Кор. 7:1), и да няма петно или порок, или нещо подобно, но да е свет и непорочен (Еф. 5:27), и така да яде тялото Христово и да пие кръвта, „защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане“ (1 Кор. 11:29).
Що е свойствено за тези, които ядат хляба и пият от чашата на Господ? Постоянното съхраняване на паметта за Този, Който заради нас умря и възкръсна.
Що е свойствено за тези, които съхраняват тази памет? Това, че живеят не за себе си, а за Този, Който умря и възкръсна заради тях (2 Кор. 5:15).
Що е свойствено за християнина? Да надмине в праведност във всичко книжниците и фарисеите (Мат. 5:20), според мярата на Господнето учение съгласно Евангелието.
Що е свойствено за християнина? Обичта един към друг, така както Христос ни обикна (Еф. 5:2).
Що е свойствено за християнина? Винаги да вижда Господ пред себе си (Пс. 15:8).
Що е свойствено за християнина? Да бодърства всеки ден и час и постоянно да е готов в най-голямо съвършенство да възрадва Бога, като знае, че Господ ще дойде в час, който не очаква (срв. Лука 12:40).
* Източник: Patrologia Graeca 31, 868C-869C
Превод: Калин Ангелов (докторант към катедра Систематическо богословие на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“; основен предмет на изследване: аскетическите творби на св. Василий Велики).
