Лукавата жаба в Лествицата на св. Йоан Лествичник
Св. Йоан, авторът на Лествица, ни дава чудесна картина за поведението и действието на лукавия помисъл в човешкия ум чрез неговата неподозираната и невидима за духовния подвижник намеса, която цели да преобърне благия помисъл в лукав!
В Лествицата този помисъл присъства под образа на невинната и всъщност безопасна за живота на човека – в реалния си и естествен вид – жаба. Св. Йоан пише: „Понякога, както черпим вода от изворите, хващаме заедно с нея, без да разберем, и някоя жаба; по същия начин ние често, вършейки добродетели, тайно изпълняваме и преплетените с тях страсти. Например, с гостоприемството се смесва преяждането, с любовта – блудът, с разсъждението – коварството, с мъдростта – хитростта, с кротостта – тънкото лукавство, забавеност и леност, с чистотата – чувството на огорчение, със смирението – дързост. А към всички тези добродетели се прилепва тщеславието, като нещо общо за всички нас или по-точно като отрова“.(1)
Според св. Йоан Лествичник проблемът за боголюбивото придобиване на трезвение, тази върховна добродетел на православния живот, се състои във възможността на духовния подвижник, на вярващия, да усети присъствието и движенията на тази ненавистна жаба в ума си и навременно да неутрализира нейната зловредна дейност, която цели да му попречи да се освети.
Разбира се, подвижникът може да направи това, ако е придобил чистота на ума от страстните помисли и пораждащите страсти представи, т. е. чистота от разнообразните страсти. Колкото повече духовният подвижник се очиства от страстите, толкова по-ясно може да усеща в ума си присъствието на лукавата жаба.
Следователно, ловът на жабата, в който подвижникът се потапя, съвпада с очистването на ума, тъй като пораждането на лукавите помисли в човешката душа се причинява и укрепва като личен начин на живот от сръчния и незаспиващ майстор и изобретател на страстите – демоничния помисъл от ордата на лукавите духове, които неуморно и постоянно обграждат човешкия ум.
Преследвайки жабата – лукавия помисъл – духовният подвижник прави съществени стъпки към очистването на своя ум, за да придобие трезвението. Така той преваря помрачаването на ума, унищожителното пленяване и поробването на властта на страстите.
* * *
Въпросът обаче е резонен: Защо св. Йоан, авторът на Лествица, нарича или определя лукавия помисъл като жаба?
1) Скокообразното придвижване на жабата, което ѝ позволява да прави внезапни и непредвидими по отношение на своята посока движения за човека, който би искал да я хване.
2) Кожата на жабата обикновено е влажна и лепкава вследствие от потапянето ѝ в блатото и това е още едно препятствие за улавянето на жабата. Не можеш лесно да хванеш жабата! Точно както лукавия помисъл!
3) Специално водната жаба е способна неочаквано да изчезва в дълбоките и мътни води на блатото. Тя се скрива внезапно и внезапно се появява. Потапя се и изкача, властва уютно върху влажното пространство на блатото си.
4) Поради неприятния и отблъскващ за човешките очи вид, както и поради страха от евентуална зараза, човекът никога не става близък с това малко и недружелюбно по своята природа животинче.
Дори само тези характеристики на жабата до голяма степен съответстват на лукавия помисъл. „Придвижването“ на лукавия помисъл е „скокообрзано“! Дори да имаш трезвено око, веднага щом го видиш в себе си, бързо го губиш от полезрението на ума си, за да те изненада в следващия момент по някакъв друг начин с демоничната маска на други коварни, вероятно „благи“ помисли. Не може да „уловиш“ лукавия помисъл веднага щом го видиш в себе си! С други думи, не можеш да проумееш и да проследиш неговия особен смисъл за личния ти духовен живот. По своята природа той се поддава на много тълкувания и оценки. От друга страна, поради това той много пъти помрачава особения си смисъл, за да предизвика недоумения и въпроси в теб, без отговори за изкусителното си нападение срещу тебе. Понякога върху нощния небосвод на всемира виждаме падащи звезди! Те ни показват своята орбита за частица от секундата, за да се загубят непосредствено от човешкото око в дълбокия и безкраен нощен мрак!
Падащи звезди обаче има не само на естественото небе. Има и падащи изкусителни помисли в човешката душа, които я изненадват и объркват, дори много повече от внезапния скок на жабата в тъмната вода на блатото!
„Св. Йоан Лествичник отбелязва, че най-точните в изказа си просветени отци говорят и за още една идея, по-фина от предишните, която според някои се нарича разпалване на ума (παραρριπισμός, т. е. силно и внезапно демонично вмешателство в ума). Тази идея веднага, без да посредничи време, дума или образ, представя страстта с по-голяма острата в човека. Между духовете на злото няма по-бърз и незабележим от този. С едно-единствено фино и просто припомняне този помисъл се появява в душата“.
* * *
Лукавият помисъл действително е опасна жаба. За съжаление, той има на свое разположение цялото „небе“ на човешкия ум и цялото безизмерно пространство на човешкия душевен свят. Той е в състояние да се разхожда не само в плътското, но и в духовното пространство. Той се движи уютно и, в нашето неведение, най-често във вътрешните, но и във външните пространства на битието! В ума ни, в емоциите ни, в чувствата ни, в желанията ни, но и в нашите обноски, в действията ни и в делата ни. Той се движи вътре и извън тези пространства сякаш е у дома си!
* * *
Св. Макарий Египетски потвърждава този факт чрез просветлението на собствения си духовен опит. „Светът е завладян от страстта на злобата и не знае това. За съжаление има нечист (лукав) огън, който възпламенява сърцето и оттам преминава през всички членове и скланя човеците към развратни деяния и безброй злини. Тези, които се заразяват и изпитват наслада, на първо място извършват блудство в сърцето си, а когато злото нарастне, стигат до видимо блудство. Така става и с другите страсти на сребролюбието, тщеславието, самомнението, ревнивостта и гнева. Грехът (лукавият помисъл) причинява всички тези страсти и наслаждаващата се душа се обременява със злото на този голям грях“.(4)
Кога обаче и откъде е започнал своето дело лукавият помисъл и по какъв начин е открил своето коварно и гибелно за човешката душа присъствие?
Първата намеса на лукавия помисъл – на жабата, в човешкия ум
Диалогът на змията с първите хора в рая се явява обмислена намеса на жабата, на лукавия помисъл в човешкия ум, за да неутрализира благия помисъл на Ева, нейното постоянство в пазенето на райската Божия заповед и да я подхлъзне чрез своята демонска намеса към непослушание и престъпване на Божията заповед.
Когато първите хора получили Божия съвет да не ядат от дървото на доброто и злото, тъй като резултатът за тях щял да бъде пагубен и рушителен, те имали необходимото трезвение, за да схванат смисловата чистота на Божието послание. Те се погрижили да запазят в ума си това послание, да не го забравят, за да могат да приложат Божия съвет.
Змията обаче, използвайки простотата и наивността, с демонично лукавство и чрез лицемерно приятелско разположение, което изцяло скривало голямата заплаха в наченатото от нея прелъстяване, улеснява жабата да влезе в ума на Ева, без тя да подозира нещо.
„И рече змията на жената: истина ли каза Бог, да не ядете от никое дърво в рая?“.(5)
Ева, към която змията се обръща, тъй като все още има чист от лукави мисли и идеи ум, пребивава в бодърстване и трезвение и затова бърза да поправи грешката (лъжата) на змията, за да възстанови истинността на Божиите слова. „Жената отговори на змията: плодове от дърветата можем да ядем, само за плодовете на дървото, що е посред рая, рече Бог: не яжте от тях и, за да не умрете“.(6)
Последната част от думите на Ева – „не се докосвайте до тях“, показва невинността и чистота на ума и на мисълта ѝ, доколкото тези думи не влизат в забранителната заповед на Бога. Ева не усеща лукавството на змията и очевидно разбира диалога с нея в духа на райската чистота от всяка една гледна точка. Изглежда тя е „пленена“ от райската невинност. От друга страна, точно поради това змията настоява! След лъжата за абсолютизирането на Божията заповед, че уж тя се отнасяла към всички дървета в рая, за да разколебае с по-мощен аргумент съпротивата на Ева спрямо непослушанието, змията опровергава заплахата от „предполагаемата“ предстояща смърт, която е застрашавала първите човеци в случай на непослушание, вече непосредствено и по абсолютен, успокояващ Ева начин.
„Тогава змията рече на жената: не, няма да умрете; но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло“.(7)
С тези думи змията успокоява Ева, че ако ядат от забранения плод не само няма да умрат, а напротив, ще им се отворят очите и ще видят себе си в нов образ, толкова бляскав и величествен, че ще станат като богове. Освен това тяхното знание ще се обогати и ще познаят по-добре не само доброто, което вече познават, но и злото, което не познават. Ще придобият ново знание и ще вкусят нов опит, който само боговете вкусват и познават.
Опитвайки се да убеди Ева да наруши Божията заповед, змията се е стремила да постигне целта си, като предизвика и раздразни психодинамичните функции на адамовия човек.
Лукавият демоничен помисъл не е могъл да се ограничи само до интелектуалното поле на личността, защото желаното от змията престъпване на Божията заповед е било проблем не само на ума на адамовия човек, но и на цялостната му психосоматична динамика. Затова лукавата змия е предизвикала и пробудила онези мощни психосоматични фактори на адамовата личност, чрез които по гибелен начин са могли да се активизират разнообразните чувства, чиито динамични изходни точки биха били в областта на желателната и раздразнителната част. Желания за ядене (поглъщане) и наслаждение на материални елементи от битието, но и движения (емоции) и влечения към сладострастните образи и гледки! Всички претенции на материалните чувства на адамовата личност е трябвало да се пробудят от състоянието на „съня“ на невинността и непорочността, за да може адамовата човешка личност да се мобилизира тихо, но гибелно, в беззаконното потъпкване на дара на свободата, с който Бог я е дарил! „Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание, взе от плодовете му и яде“.(8)
Ева вече гледа на дървото на доброто и злото и особено на плода му от нов зрителен ъгъл с помощта на многожеланото привличане, което упражняват сетивата! Елементите на природата, които буквално допреди малко са били забранени, тъй като пораждат смърт, сега биват украсени през отражението на този нов зрителен ъгъл с всички „добродетели“ на плътските ценности на битието. В своята съвкупност разнообразните страстородни чувства на адамовата личност, както и в едно прокобно взаимно доближаване, служат вече на беззаконното и неосветено сгодяване на човешкия ум с всички материално-страстородни сетивни елементи на творението.
Сега дървото се оценява в своята съвкупност като добро, трансформирайки своя потенциал за зло в позитивна ценност на битието. Очите на Ева вече не виждат реалността на лукавия, тъй като той се е гмурнал в дълбините на душевния свят, в блатото на насладата,(9) и оттук нататък е станал нова призма за разглеждане на материалните елементи от битието.
Така красивата чувствено-емоционална гледка на дървото на непослушанието подтиква Ева към ново познание и по-дълбоко и многожелано общуване и взаимно проникване. Тя обаче не знае, че вследствие на неподозираната дейност на лукавата жаба това взаимно проникване вече е станало съчетаване със смъртта!
* * *
Стих 7 от Глава 3 на кн. Битие, който ни известява за окончателния плод-резултат от непослушанието на първите човеци, показва постижението на лукавия помисъл: той е успял да подмени и поквари личния образ на адамовия човек до степен на едно ужасяващо самоотричане!
„Тогава се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листа и си направиха препасници“.(10)
На фона на тази ужасна и отблъскваща лична картина умът на Ева обаче е съумял да види смъртоносното лице на демоничната змия.
Едва тогава тя разбира демоничната заблуда на лукавия помисъл. Резултат, който в положителната си страна е пробудил нейното прелъстено от изкушението на змията самосъзнание. Чак тогава, макар вече да било късно, тя „дошла в себе си“!
Така, когато чрез Своето изобличителното слово Бог потърсил обяснение за причината на нейното непослушание, „Защо си сторила това?“, Ева е била в състояние да открие инструмента на своята заблуда: „змията ме прелъсти, и аз ядох“.(11)
Превод: Константин Константинов
* Авторът е преподавател по пастирско богословие в Атинския университет (бел. прев.).
1) Св. Йоан Синайски, Лествица, „За разсъдителността“.
2) Св. Епифаний Кипърски, „За жабата“ – PG 43.
3) Пак там.
4) Св. Макарий Египетски, Духовни слова.
5) Бит. 3:1.
6) Бит. 3:2.
7) Бит. 3:4.
8) Бит. 3:6.
9) Св. Максим Изповедник, „За молитвата Отче наш“ – PG 90.
10) Бит. 3:7.
11) Бит. 3:13.
12) Еф. 4:24.
