За божественото и обòжващо причастие

1. А сега, не­ка при­ло­жим това, ко­ето се из­каз­ва от две­те стра­ни и се смята, че пред­с­тав­ля­ва ня­ка­къв пред­лог за недоразумение.

Възразяват ни^*: „Ако не без ос­но­ва­ние твърдите, че бла­го­дат­та в све­тц­ите е несътворена и че те ста­ват при­час­т­ни на Бога, и ако ця­ло­то тво­ре­ние ста­ва при­час­т­но на Бога, по­не­же Бог оби­та­ва във всич­ко и на всич­ки от­да­ва причастие, то тогава това ва­жи как­то за нещата, ко­ито са­мо съществуват, та­ка и за тези, ко­ито ос­вен би­тие имат и сетивен, ум­с­т­вен и ра­зу­мен живот. Ако всичко това е така, то бла­го­дат­та ще се окаже не­сът­во­ре­на и за всичко – за нещата, ко­ито са­мо съществуват, за жи­ви­те твари и (ос­вен тях) за тези, ко­ито раз­съж­да­ват и мислят“.

Ние пък, по­не­же се съг­ла­су­ва­ме със светците, преценихме, че ня­ма за­щи­та сре­щу те­зи думи: от хрис­ти­ян­с­ки­те дог­ма­ти се из­веж­да вяра, а не ра­зум­но доказателство! Заради те­зи тук обаче, ко­ито се кла­туш­кат под соб­с­т­ве­на­та си лъжеубедителност, би тряб­ва­ло да от­го­во­рим на изложените възражения.

Бла­го­род­ни люде, вие смятате обòж­ва­ща­та бла­го­дат в све­тц­ите за сътворена за­ра­ди това, че ако е несътворена, всич­ко сът­во­ре­но ще ста­не при­час­т­но на Бога, за­ед­но с нас ще се съедини с всич­ко свя­то и чрез нас ця­ло­то тво­ре­ние ще се обòжи. Не само, че всяко ра­зум­но съ­щес­т­во ще ста­не свя­то (и най-ве­че те­зи от разумните, ко­ито са ста­на­ли при­час­т­ни на обò­ж­ва­щия дар на Духа), но то­ва ва­жи до­ри и за не­ра­зум­ни­те съ­щес­т­ва и без­душ­ни­те предмети. Как­во от това, че ед­но е по-съ­вър­ше­но от дру­го по би­тие и живот? Дори меж­ду све­тиците ти би мо­гъл да ви­диш разлика.

Следователно за те­бе пче­ла­та е по-свя­та от мухата, аг­не­то – от пчелата, не­що дру­го пък от агнето, а от тях всич­ки по-свят е човекът, до­ри ако слу­чай­но то­ва е Йезавел.[1] И пак: мрав­ка­та е по-свя­та от комара, от нея пък по-свят е ове­нът или, ако щеш, бикът, еле­нът или ня­кой друг звяр, а от тях по-свят е човекът, до­ри ако е по­до­бен на Ахав.

Този, де­то ни при­ни­зя­ва с та­ки­ва ше­ги чрез ос­ми­ва­не на догматите, би бил та­къв светец, кой­то яв­но е про­ти­вен на Евангелието Христово.

2. Ако об­òж­ва­щи­ят дар на Духа е сът­во­рен и е са­мо на­вик или при­род­но подражание, как­то увър­та този, кой­то се опит­ва да ни обърка, то бо­го­упо­до­би­ли­те се све­тци не над­рас­т­ват сво­ята при­ро­да,[2] не са се ро­ди­ли от Бога,[3] не са дух от Духа роден,[4] ни­то пък са един дух с Господа ка­то съ­еди­не­ни с Него.[5] Освен то­ва Христос, ко­га­то дойде, из­г­леж­да не е дал въз­мож­ност са­мо на тези, ко­ито са по­вяр­ва­ли в Неговото име, да ста­нат че­да Божии,[6] по­не­же и пре­ди Своето ид­ва­не Той да­де та­ка­ва въз­мож­ност на всич­ки народи, а ако е така, ес­тес­т­ве­но та­зи въз­мож­ност е и у нас, та до­ри и в се­гаш­ни­те бо­го­хул­ни­ци и във всич­ки безбожници. Чуй и бла­го­чес­ти­вия Максим, кой­то в раз­го­во­ра си с Пир казва: „По Божи знак се дви­же­ха и Моисей, и Давид, но всич­ки во­де­ни от божествената енер­гия са ста­на­ли та­ки­ва в за­паз­ва­не на сво­ите чо­веш­ки и плът­с­ки качества“.[7] И пак, другаде: „От об­ра­за тво­ре­ни­ето се из­ди­га към пър­во­об­ра­за и се об­г­ръ­ща от бо­жес­т­ве­на­та енергия. И след ка­то ве­че се е богоуподобило, то още по­ве­че се рад­ва в ек­с­та­за на всич­ко ес­тес­т­ве­но съ­щес­т­ву­ва­що и умоз­ри­мо за­ра­ди бла­го­дат­та на Духа, по­бе­ди­ла тварта“.[8]

3. Следователно бо­го­упо­до­бя­ва­щи­те се не прос­то усъ­вър­шен­с­т­ват сво­ята природа, но и по­лу­ча­ват са­ма­та божествена енер­гия – Са­мия Дух Свети! Тъй ка­то спо­ред Василий Велики, „ко­га­то има­ме в ума си цен­нос­т­та на Светия Дух, съ­зер­ца­ва­ме я с Отца и Сина. А ко­га­то взи­ма­ме под вни­ма­ние благодатта, ко­ято дейс­т­ва в при­час­т­ни­те на нея, ние казваме, че тя е и в нас“.[9] Ако пък бла­го­дат­та е ед­нак­во как­то във всич­ки творения, та­ка и в светците, и Бог (спо­ред ва­ши­те из­кус­ни умозаключения) е дал как­то всич­ко не­об­хо­ди­мо на творенията, та­ка и све­тос­т­та на светците, как­ва е пол­за­та от Христос и от Неговото пришествие? Каква е пол­за­та от кръ­ще­ни­ето в Негово име и от да­де­на­та ни от Него си­ла и способност? Каква е пол­за­та от Духа, Който от на­ча­ло ни бе даден, из­п­ра­тен и оби­та­ва в нас? Тъй ка­то Той обитаваше, как­то във вся­ко нещо, та­ка и в нас. Бог ще бъ­де Този, Кой­то тво­ри и обòжва. При все че Василий Велики пра­вил­но казва: „Как­то Бог тво­ри и ражда, та­ка Христос е наш Творец и Отец, за­що­то е Бог. В про­ти­вен слу­чай ня­ма пол­за от оси­но­ве­ни­ето чрез Светия Дух“.[10] А пък апос­то­лът пише, че Бог ни „въз­к­ре­си с Него и пос­та­ви на не­бе­са­та в Христа Иисуса, за да яви на бъ­де­щи­те ве­ко­ве пре­изо­бил­но­то бо­гатс­т­во на Своята бла­го­дат в доб­ро­та към нас чрез Христа Иисуса, по­не­же по бла­го­дат сте спа­се­ни чрез вярата; и то­ва не е от вас – Божи дар е; не е от дела, за да не би ня­кой да се похвали“ (Еф. 2:6-8). А ти не под­гот­вяш ли обò­же­ни­ето в нас са­мо от де­ла­та на под­ра­жа­ни­ето по природа, казвайки, че то­ва е обò­ж­ва­щи­ят дар и божествената бла­го­дат – под­ра­жа­ние от природата? „Ако пък ня­кой ня­ма Духа на Христа, той не е Христов“; и „Духът Божи жи­вее в нас“ (Рим. 8:9). И „всич­ки с един Дух сме напоени“ (1 Кор. 12:13). Освен това, „кой­то се съ­еди­ня­ва с Господа, един дух е с Него“ (1 Кор. 6:17). А Христос оби­та­ва в сър­ца­та на вер­ни­те чрез Духа,[11] и „ка­то чух­те сло­во­то на ис­ти­на­та – бла­го­вес­ти­ето за ва­ше­то спасение, и ка­то по­вяр­вах­те в Него, би­дох­те за­пе­ча­та­ни с обе­ща­ния Светий Дух, Който е за­лог за на­ше­то наследство“ (Еф. 1:13-14). „Ние пре­бъд­ва­ме в Него и Той в нас, уз­на­ва­ме от това, де­то ни е дал от Своя Дух“ (1 Иоан. 4:13), а, ка­за­но е: „вие не при­ех­те ду­ха на робство“, а „ду­ха на осиновението“ (Рим. 8:15).

4. А пък ти,[12] ни­ма на­ри­чаш при­час­т­ни­ци и съ­зер­ца­те­ли на тво­ре­ни­ята онези, ко­ито от вър­ха виж­дат яс­но чис­то­та­та на сърцето, при­емат Божието сияние, по­лу­ча­ват Сина с Отца, дошъл, за да си нап­ра­ви жи­ли­ще в тях,[13] и за да им се яви спо­ред Своето обещание?[14] Какво казваш, човече? Нима ти смяташ, че е тво­ре­ние и при­род­но под­ра­жа­ние са­ми­ят Дух Христов – Духът Божи, Дух Свети от обещанието, за­ло­гът на нас­лед­с­т­во­то на светците, Духът на оси­но­ве­ни­ето и обе­ща­ни­ето на Духа, ко­ето Синът, по­лу­ча­вай­ки го от Отца, го да­ри на вяр­ва­щи­те в Него, и Духът, из­лял се от Своя Отец, спо­ред про­рок Иоил,[15] вър­ху ро­би и ро­би­ни Божии, а пък, проповядвайки, за­оби­ка­ляш ка­то не­чес­тив­ци тези, ко­ито се въз­дър­жат да бо­го­хул­с­т­ват по твоя начин. Не обиж­даш ли, човече, апостола, кой­то казва, че „тя­ло­то ни е храм на Духа Светаго, Който жи­вее в нас“ (1 Кор. 6:19)? И пак: „вие сте храм Божи и Духът Божи жи­вее във вас“ (1 Кор. 3:16). Не е ли при­ел жи­ли­ще на раб, за да го удос­тои с проз­ви­ще­то „храм Божи“? Ако пък Духът е във всич­ки не­ща и в нас, сле­до­ва­тел­но вся­ко от не­ра­зум­ни­те същества, от зве­ро­ве­те и влечугите, е храм Божи. Пропускам да ка­жа съ­що­то и за онези, ко­ито са на по­чит у елините, как­то и за дру­ги­те тех­ни светини. Напразно ли апос­то­лът из­ди­га за­ра­ди то­ва вярващите, а съ­що и дос­той­ни­те люде, ка­то казва: „не зна­ете ли, че вие сте храм Божи и Духът Божи жи­вее във вас“ (1 Кор. 3:16)? „Не съзнавате, са­мо ако сте недостойни“ (2 Кор. 13:5).

5. „Но вие раздробявате“, каз­ва то­зи тук, „Божествения Дух, казвайки, че не­сът­во­ре­но­то е вис­ше и нисше. Сетне пък раз­де­ля­те Бога на све­тц­ите на по-го­лям и по-малък, говорейки, че бла­го­дат­та е свър­за­на с Него. И така, бла­го­дат­та не е това, ко­ето все­ки е при­съ­еди­нил към се­бе си в бо­го­упо­до­бя­ва­не чрез под­ра­жа­ние на Бога, но е не­що дру­го по­ве­че от то­ва – не­сът­во­рен дар, до­шъл отгоре“.

Към ко­го смяташ, че от­на­сяш те­зи думи? Към нас или към пророка? Най-ве­че към Бога, Който е ка­зал чрез един от Своите пророци: „ще из­лея от Моя Дух вър­ху вся­ка плът“ (Иоил 2:28). После и към апостола, кой­то го­во­ри за „да­ро­ве­те на Светия Дух“ (Евр. 2:4), а най-сет­не и към Дионисий, кой­то пък пи­ше благоразумно: „Едно е, към Което всич­ки за­ед­но се стремят, при­час­тя­ват се, без да се съ­еди­ня­ват с Него и То си ос­та­ва Едно, но божествените вез­ни от­реж­дат все­ки­му спо­ред дос­тойния за не­го жребий“.[16] Следователно не Духът се раздробява и разпределя, но по-ско­ро Той раз­п­ре­де­ля онова, ко­ето се при­час­тя­ва към Него, и все­ки­му от­мер­ва според не­го­во­то дос­тойн­с­т­во съгласно Своята соб­с­т­ве­на спа­си­тел­на справедливост. Не Духът е разделен, но ние пос­ти­га­ме по-мал­ко от всич­ко онова, ко­ето Той не­раз­дел­но осветява.

6. Същото е на­пи­сал и Павел, кой­то е ус­пял за крат­ко вре­ме да вле­зе в об­ще­ние с бля­съ­ка на ве­ли­ка­та светлина.[17] И въз­ка­чи­ли­те са на пла­ни­на­та на Господнята сла­ва не са ви­де­ли „всичко, за да не би с ви­де­ни­ето да за­гу­бят жи­во­та си“.[18] Неразделното не са­мо е в раз­де­ле­ни­те неща, но съ­що така, по­доб­но на еди­ня­ва­ща сила, то еди­ня­ва и из­ди­га към единение и към обò­ж­ва­ща­та прос­то­та на Отца, Който съ­би­ра тези, които, до­кол­ко­то е възможно, са ста­на­ли причастни. Така благоподобаващо, до­ка­то се ум­но­жа­ва и про­явя­ва в еди­не­ние с раз­поз­на­ва­щи­те Го, Духът ос­та­ва вът­ре в Себе си спо­ред Своята свръх­същ­нос­т­на способност. Ако пък то­ва из­ли­ва­не на Духа е Неговото явяване, из­п­ра­ща­не и про­ява – „за­що­то все­ки­му се дава“, каз­ва апостолът, „да се про­яви у не­го Духът за об­ща полза“ (1 Кор. 12:7), как ще бъ­де раз­де­лен Духът по начина, по кой­то тайн­с­т­ве­но удос­то­или­те се при­емат в мя­ра Неговото явяване?

И така, не е ли то­га­ва Духът без­по­ле­зен за всички, щом ка­то изоб­що не се изя­вя­ва и пре­би­ва­ва неп­ро­явя­ва­що се из­вън вся­ка изя­ва и мислене, за да не би да се раздели, или пък за да не ста­не със­та­вен от по-нис­ше и по-висше? Вие, ко­ито във всич­ко сте сведущи, не раз­би­ра­те ли, че онова, ко­ето се явя­ва или умосъзира, или се причастява, не е част от Бога, за да не би, как­то и вие твърдите, Бог да пре­тър­пи разделяне, но по ня­ка­къв на­чин це­ли­ят Бог се изя­вя­ва и не се изявява, умо­пос­ти­га се и не се умопостига, при­час­тя­ва се и ос­та­ва непричастен?

7. Ако пък, спо­ред Дионисий Велики, „обò­же­ние е упо­до­бя­ва­не­то и еди­не­ни­ето в Бога“,[19] как тъй ние ще казваме, че обòже­ни­ето е при­род­но подражание? Тъй ка­то на нас ни е не­об­хо­ди­мо уподобяване, за да се свър­жем хар­мо­нич­но в оно­ва единение, чрез ко­ето се из­вър­ш­ва и обòжението. Без еди­не­ние упо­до­бя­ва­не­то не се прев­ръ­ща в обò­же­ни­е.[20] Аз казвам, че е не­об­хо­ди­мо оно­ва уподобяване, ко­ето се по­лу­ча­ва от из­вър­ш­ва­не­то и па­зе­не­то на Божиите заповеди, и ко­ето не се из­вър­ш­ва прос­то чрез при­род­но подражание, но ид­ва от си­ла­та на Светия Дух, ко­ято сли­за от­го­ре при на­ше­то све­ще­но пре­раж­да­не и се вграж­да в кръс­ти­ли­те се. Чрез нея „те не от кръв, ни от по­хот мъжка, ни от по­хот плътска, а от Бога се родиха“ (Иоан 1:13), по­доб­но на но­во­ро­де­ни деца, „до­ка­то са в със­то­яние в мя­ра да дос­тиг­нат до Христовата пълнота“,[21] по­не­же „този, кой­то не е при­ел да пре­би­ва­ва богоподобно, по ни­кой на­чин ня­ма да на­учи ня­ко­га не­що от онова, ко­ето е пре­да­де­но от Бога, ни­то пък ще мо­же да го върши“.[22]

От то­ва изречение, приятелю, про­умей най-сет­не свръ­хес­т­ве­ния ха­рак­тер на обòжението, по­не­же след ка­то са­ма­та при­ро­да не дос­ти­га от се­бе си до на­ча­ло­то на обòжението, как то­га­ва то мо­же да бъ­де ес­тес­т­ве­на и сът­во­ре­на цел на природата? И ако спо­ред сво­ето соб­с­т­ве­но на­ча­ло то пре­въз­хож­да до го­ля­ма сте­пен при­род­но­то подражание, по ка­къв на­чин мо­же да бъ­де и за­вър­ше­но при­род­но подражание? Йоан, си­нът на Захарий, нап­ри­мер, кръ­ща­ва са­мо във вода.[23] А пък Иисус, Синът Божи, кръ­ща­ва във во­да и дух.[24] Има ли не­що добавено? Нима е са­мо името? Не, раз­би­ра се. Но до­бав­ка­та тук е обò­ж­ва­ща­та бла­го­дат и сила, Са­ми­ят Дух Свети, Който об­г­ръ­ща кръс­ти­лия се не по същност, а по единяващата бла­го­дат на освещението. Ако та­зи бла­го­дат е тво­ре­ние и ние, след ка­то я приемем, ста­ва­ме при­час­т­ни на не­що сътворено, как то­га­ва Дух Свети е несътворен?

8. „Ако пък ние ста­ва­ме учас­т­ни­ци в божественото естество“, спо­ред Атанасий Велики, „в при­час­ти­ето на Духа, би бил бе­зу­мец този, кой­то твърди, че то­ва е ду­хът на сът­во­ре­на­та природа, а не на Сина Божи“.[25] Как та­ка Христос, Синът Божи, спо­ред Йоан, кръ­ща­ва в сът­во­ре­ни не­ща и Сам да­ва сът­во­ре­на си­ла и бла­го­дат на кръс­ти­ли­те се,[26] след ка­то Той, спо­ред Павел, е „от­к­рил се Син Божи в си­ла­та на чудесата, по ду­ха на освещението, чрез въз­к­ре­се­ни­ето от мъртвите“ (Рим. 1:4)? Що е, действително, яви­ла­та се сила, доказваща, че Иисус е Син Божи? Нима е творение? И как така е творение, щом Бог се е от­к­рил чрез нея? И ако не се лъжа, за­ра­ди фа­ри­сейс­ко късогледство, стру­ва ми се, гле­да­ме предимно към та­зи сила, ко­ято е очис­т­ва­ла прокажени, да­ва­ла е свет­ли­на на слепи, из­п­ра­вя­ла е гър­ба­ви и е ук­реп­ва­ла разслаблени. Преди то­ва обаче ние тряб­ва да видим, че тя не­ви­ди­мо е из­ба­вя­ла от яма­та на греховете, да­ва­ла е мяс­то за Духа на освещението, въз­с­та­но­ви­ла е и е прос­ве­ти­ла вът­реш­ния човек. А чрез връз­ка­та си с Бога е въз­к­ре­ся­ва­ла от мър­т­ви­те и е нап­ра­ви­ла така, че ду­ша­та да жи­вее богоугодно, да­ря­вай­ки божествен и на­ис­ти­на ве­чен жи­вот от Бога, по­не­же въз­к­ре­се­ни­ето на мър­т­ви­те я следва, как­то и смър­т­та на тя­ло­то след­ва сво­ето на­ча­ло в смър­т­та на душата. А смър­т­та на душата, то­ва е от­чуж­де­ние от жи­во­та в Бога.[27] И та­зи всъщ­ност е по-страш­на­та смърт. Смъртта след нея, т. е. смър­т­та на тялото, е по-предпочитана, по­не­же божественото чо­ве­ко­лю­бие е това, от което, уви, мно­жес­т­во­то от осъ­де­ни хо­ра ще бъ­де от­къс­на­то на бъ­де­щия съд.[28] Защото та­ко­ва въз­к­ре­се­ние ос­та­ва за тези, ко­ито не са се въз­пол­зу­ва­ли ра­зум­но от та­лан­та на Божията благодат, да­де­на от Бога, и е неп­рес­тан­но свър­за­но с вто­ра­та смърт на човека, а как­то ни е от­к­рил Йоан в Откровение, тя е по-ло­ша­та смърт.[29] Ако пък оне­зи по то­зи на­чин и живеят, и са починали, то мно­зи­на са мър­т­ви от живите, как­то по­ка­за Господ на жи­во­та и смъртта.[30] Следователно има въз­мож­ност и ду­ша­та да ум­ре,[31] въп­ре­ки че по при­ро­да тя ос­та­ва безсмъртна. Как, всъщност, ду­ша­та ще живее, ако има учас­тие в един сът­во­рен живот? Но в та­къв слу­чай тя, жи­ве­ей­ки спо­ред един та­къв живот, ще се ока­же смъртна. Ако тряб­ва да жи­вее от­но­во по-превъзходно, не­об­хо­ди­мо е, що­то ду­ша­та да по­лу­ча­ва не­сът­во­рен живот, кой­то сам по се­бе си не се от­де­ля от Духа. Затова и Василий, по­яс­ня­вай­ки то­зи жи­вот и го­во­рей­ки за не­го­вия предел, казва: „Духът приб­ли­жа­ва то­зи жи­вот към ипостаста на Сина, не се от­де­ля от него, но Сам в Себе си има живот, и при­час­т­ни­те в Него жи­ве­ят богоподобаващо, при­до­би­вай­ки жи­вот божествен и небесен“.[32]

9. Нима той съ­вет­ва да се учи, че удос­то­или­те се да се бо­го­упо­до­бят по­лу­ча­ват Самия Дух Свети в Неговата същност, или по-ско­ро то­ва ва­жи не за същността, а за не­сът­во­ре­ния бля­сък и благодат? Чуй този, кой­то казва: „Цел­та на йерархията, до­кол­ко­то е възможно, е упо­до­бя­ва­не и еди­не­ние в Бога, пос­ве­ща­ва­що съп­ри­час­т­ни­те в божествените украшения, най-проз­рач­ни­те и не­пом­рък­ва­щи огледала, отразяващи пър­вос­вет­ли­на­та и бо­го­на­чал­ния блясък“.[33] Ако това, ко­ето е причастно, въп­ре­ки че е едно, се при­час­тя­ва не еднообразно, а разнообразно, как­во пре­чи да при­час­тя­ва как­то светците, та­ка и тези, ко­ито не са такива, в Бога, ка­то раз­ли­ка­та меж­ду раз­лич­ни­те ви­до­ве при­час­тие е по сът­во­ре­ност и не­сът­во­ре­ност на битието? Ето, нап­ри­мер, Атанасий Велики казва, че „един е Бог Отец“, Който спо­ред апос­то­ла е на­ча­ло на всичко,[34] „за­що­то Словото е от Него ро­де­но и Духът от Него изхожда“.[35]

Тогава ти би мо­гъл да речеш, как та­ка Отец на всич­ки има са­мо един Син, а Духът е ис­тин­с­ки Бог, не­раз­де­лен от Отца? На то­ва ня­кой спо­луч­ли­во би отговорил, че раз­ли­ка­та е в битието. Защото Синът и Духът съ­щес­т­ву­ват от Отца ка­то си­яние и лъч от светлината,[36] и съ­от­вет­но са самоипостасни, а пък всич­ко ос­та­на­ло съ­щес­т­ву­ва ка­то тво­ре­ние от Твореца. И така, ние ще кажем, че ако и Бог да при­час­тя­ва всичко, при все то­ва виж­да­ме мно­го­об­раз­на и го­ля­ма раз­ли­ка меж­ду при­час­ти­ето на све­тц­ите и на тези, ко­ито не са такива. Защото, възразяват ми, как та­ка онова, де­то има при­час­тие в Бога, жи­ве­ей­ки сетивен, ра­зу­мен и ум­с­т­вен живот, е и се на­ри­ча бо­го­по­до­бен и боговдъхновен живот, и не­що от те­зи не­ща мо­же бъ­де божествено, бо­гоп­ри­ем­но и бо­го­нос­но или пък още по­ве­че е Бог, ако не се е обòжило? Защото нещата, родени, за да жи­ве­ят са­мо се­ти­вен живот, са из­ця­ло ог­ра­ни­че­ни от се­ти­ва­та си и не мо­гат ня­ко­га да за­жи­ве­ят богоподобно, при все че се при­час­тя­ват в Бога.

10. Виждаш ли, че ако и божественото да е във всич­ки и да се при­час­тя­ва с всичко, То е са­мо в све­тиците и са­мо с тях се при­час­тя­ва соб­с­т­ве­но?[37] И така, твър­до и ис­тин­но е, че как­то се го­во­ри за съ­щес­т­ву­ва­не­то на мно­го богове, но Бог в нас е един, и как­то се спо­ме­на­ват и съ­щес­т­ву­ват мно­го си­но­ве Божии, но един е Синът, про­по­вяд­ван ка­то Бог, за­то­ва е и единороден, та­ка и мно­го са, или по-ско­ро всич­ки са тези, ко­ито се при­час­тя­ват към Бога, но са­мо све­тц­ите се на­ри­чат при­час­т­ни­ци Божии и при­час­т­ни­ци Христови. „Защото ония, ко­ито вед­нъж са се просветили“, каз­ва Павел, „вку­си­ли са от не­бес­ния дар, ста­на­ли са при­час­т­ни­ци на Духа Светаго“ (Евр. 6:4), но изоб­що не ка­то при­час­тя­ва­щи­те се по пър­вия начин, по­не­же Господ е обещал, че ще оби­та­ва и ще пос­т­рои жи­ли­ще в онези, ко­ито Го обичат, и ко­ито от Него са обикнати,[38] но не как­то е при­със­т­вал и оби­та­вал пре­ди то­ва в тях.

Следователно меж­ду упо­до­би­ли­те се на Бога и меж­ду тези, ко­ито са ста­на­ли си­но­ве Христови, има мно­го го­ля­ма прилика. Защото, всъщност, как­то един­с­т­ве­но Бог е Вечносъществуващият, един­с­т­ве­но Живият, един­с­т­ве­но Светият, един­с­т­ве­но Благият, „Който е ед­ни­чък без­с­мър­тен и оби­та­ва в неп­рис­тъп­на светлина“ (1 Тим. 6:16), при все че има мно­го съ­щес­т­ву­ва­щи и живеещи, свети, бла­ги и безсмъртни, и оби­та­ва­щи в свет­ли­на­та и стра­на­та на живите, та­ка и са­мо све­тц­ите са при­час­т­ни­ци на Бога, въп­ре­ки че мно­го са при­час­тя­ва­щи­те се.[39]

Превод от старогръцки: Никола Антонов