Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (77 Votes)

ascensionВ деня, в който нашият Господ се възнесе на небесата, наред с многото въпроси около тази чудна раздяла с Него се питаме: Защо тъкмо тогава? Защо точно на четиридесетия ден?

Цифрите, т. е. числата и сумите са част от нашето ежедневие. Те могат да бъдат интерпретирани по различен начин, в различна полза, употребявани в различен смисъл. Почти във всички религии и техните писмена числата имат освен своята реална стойност още своята символика и образност. В тях са закодирани знаци и идеи, послания и комуникация, мистично общуване на божеството с неговите избраници и обратно.

Така е и в Св. Писание, където числото четиридесет се среща доста често. Дъждът и потопът след него продължават четиридесет дни и четиридесет нощи (Бит. 7:12, 17), колкото е и престоят на Мойсей на планината при срещата с Бога (Изх. 24:18). „Израилтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обитаемата земя” (Изх. 16:35), толкова години трае и странстването им в пустинята (Числ. 14:33). Наказанието на наследниците на Израил е да бъдат под филистимски плен четиридесет години и също толкова дълго ще бъде разорена Египетската земя според пророк Йезекиил (Йез. 29:12). Развръзката с ненавистния град Ниневия се очаква след четиридесет дена (Йона 3:4). Светите евангелисти разказват за четиридесетдневния пост на Христос в пустинята (Мат. 4:2; Марк 1:13).

Според библейските свидетелства четиридесетте дни или години са определен период, време, с което приключва нещо, за да започне друго, обикновено по-хубаво, по-желано. След потопа идва дъгата като знак на Божия завет с човека; след престоя на Мойсей на планината народът получава Божиите заповеди, регламент за живот по Бога; след странстването в пустинята следва влизането в Обещаната на Авраам земя; след престоя и поста на Христос в пустинята идва победата над дявола.  

Ако има някакво негативно, суеверно отношение към числото четиридесет, то се свързва вероятно с особеността на четиридесетия ден след смъртта на човека. Но защо това трябва да поражда тъга? Погледнато с очите на вярата, в есхатологична перспектива, това също е ново начало. За това „ново начало” умря нашият Господ на кръста и възкръсна, и беше сред учениците Си, за да изпълни тези четиридесет дена след това със смисъл, с послание, с любов, за да утеши „съмняващия” се Тома, да успокои трикратно отреклия се Петър, да даде убеденост на всички, които повярваха в Него. Това време Господ ни даде за едно голямо сбогуване, през което да се подготвим за едно ново начало, за едно по-добро време.

Добре би било всеки да се раздели със своята четиридесетница, оставяйки зад себе си тъгата от несправедливата кръстна смърт на Спасителя, носейки в себе си утехата на Възкресението Христово и надеждата в предстоящата Петдесетница – новото, по-добро време. И така – докато „светилата на небесната твърд са знакове за времената” (Бит. 1:14).

На изображението: икона на Възнесение Господне, Теофан Критски, 1546 г. 


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9wpku 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Имайте непресторена любов помежду си, пазете Преданието, и Бог на мира да бъде с вас и да ви утвърди в любов.
 
Св. Павел oт Обнора