Всеизвестно е, че през последните години желаещите да се обучават в Богословския факултет (не само) не е голям. Въпреки че държавата направи „богословието“ защитена специалност, което означава, че е безплатно за студентите, това не доведе до някаква сериозна промяна и особен интерес. След романтичния период на Факултета (от възстановяването му през 1991 до началото на новото столетие), през който имаше курсове с повече от сто човека, отливът дойде бързо, особено през второто десетилетие на новия век. Твърде трудно е през последните няколко години. Реалностите като пандемията, намаления брой завършващи ученици, желанието да се учи в чужбина и други доведоха до опасността, да не бъдат заемани отпуснатите по държавна поръчка места. Тази ситуация ни провокира да търсим различни решения и нововъведения: реклама в електронните медии, плакати и рекламни материали по храмове, посещения на училища и енории, съдействие на епархийски архиереи.
Тук е редно бъде отбелязано, че след въвеждането на тристепенна форма на обучение – бакалавър, магистър и доктор – във факултета се забелязва по-малък интерес сред кандидатите за бакалаври (обясними причини, за които тук няма да говоря), за сметка на магистри и докторанти. Тази тенденция се потвърди и тази година. На прослушването за прием на магистри вчера (26.9.) се явиха 50 човека (неспециалисти), т. е. такива, които в рамките на една година в 360 часа преминават през „въведителен модул“, който им дава необходимото знание да продължат в следващата година заедно с бакалаврите-богослови в специализираната част на магистърския курс. Един от въпросите на събеседването към кандидатите беше: „Откъде знаете за Богословския факултет, за магистърските програми? Кой Ви насочи насам?“. Както казах по-горе, през последните години се заехме с различни маркетингови инструменти да повлияем върху интереса на кандидатите и чисто статистически искахме да стигнем да някакви изводи, кои форми на популяризиране са най-подходящи. Отговорите на кандидатите ме провокираха да напиша този текст.
Голяма част от колегите споделиха, че към тази важна стъпка в живота им са били подтикнати от енорийския свещеник или от духовен наставник. „Понеже помагам в храма, отецът ме посъветва…“, „в разговор с духовния ми наставник той препоръча да отида да се уча в Богословския факултет…“, „за да сте в помощ при изграждането на енорията, е добре да учите…“. Толкова естествено, нали? И въздействащо, защото е препоръка от авторитет, избран и обичан: той познава своите си и неговите си го познават (срв. Йоан 10:14). Този ефект трудно се постига от съобщенията в медиите, надебеления шрифт на рекламните плакати, групите във ФБ. Липсва личният момент на общуване, което е много важно в живота ни като християни и човеци.
Искрено благодаря на свещено- и църковнослужителите, които виждат в подготвени и образовани помощници и колеги не опасна конкуренция и заплаха, а изпълнение на евангелския зов: „… жетвата голяма, а работниците малко; затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си“ (Лука 10:2).
Благодаря!
