ТРЕТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПАСХА на жените-мироносици
Тропари
Тропар възкресен, гл. 2:
Егда́ снизше́л еси́ к сме́рти, Животе́ Безсме́ртный, / тогда́ ад умертви́л еси́ блиста́нием Божества́. / Егда́ же и уме́ршия от преиспо́дних воскреси́л еси́, / вся Си́лы Небе́сныя взыва́ху: / Жизнода́вче Христе́ Бо́же наш, сла́ва Тебе́. (два пъти)
Слава:
Тропари за Неделя на жените мироносици, гл. 2:
Благообра́зный Иосиф с дре́ва снем Пречи́стое Твое́ тело, / плащани́цею чи́стою обви́в, / и благоуха́ньми во гро́бе но́ве закры́в положи́; / но тридне́вен воскре́сл еси́, Го́споди, / подая́й ми́рови ве́лию ми́лость.
И ныне:
Мироно́сицам жена́м при гро́бе предста́в А́нгел, вопия́ше: / ми́ра ме́ртвым суть прили́чна / Христо́с же истле́ния яви́ся чуждь. / Но возопи́йте: воскре́се Госпо́дь, / подая́й ми́рови ве́лию ми́лость.
Малки ектении. Възкресни седални (виж в Триода)
Величание
Велича́ем вас святы́я мироно́сицы, и чтим святу́ю память вашу: вы бо мо́лите о нас Христа́ Бо́га на́шего.
Благословен еси, Господи...
Малка ектения
Ипакои, гл. 2: По страсти шедше во гроб жены, во еже помазати тело Твое Христе Боже, видеша ангелы во гробе, и ужасошася: глас бо слышаху от них, яко воскресе Господь, даруяй мирови велию милость.
Степенны – антифоны, гл. 2
Антифон 1. Стиховете повтаряме, пеем:
На небо очи пущаю моего сердца, к Тебе Спасе, / спаси мя Твоим осиянием.
Помилуй нас согрешающих Тебе много, / на всякий час, о Христе мой, / и даждь образ прежде конца покаятися Тебе.
Слава: Святому Духу, Еже царствовати подобает, / освящати, подвизати тварь: / Бог бо есть, Единосущен Отцу и Слову.
И ныне, същия.
Антифон 2:
Аще не Господь бы был в нас, / кто доволен цел сохранен быти от врага, / купно и человекоубийцы?
Зубом их не предаждь Спасе, Твоего раба: / ибо львовым образом на мя подвизаются врази мои.
Слава: Святому Духу живоначалие и честь: / вся бо созданная, / яко Бог сый силою, / соблюдает во Отце, Сыном же.
И ныне, същия.
Антифон 3:
Надеющиися на Господа, уподобишася горе святей: / иже никакоже движутся прилоги вражиими.
В беззаконии рук своих да не прострут божественне живущии: / не оставляет бо Христос жезла на жребии Своем.
Слава: Святым Духом точится всяка премудрость: / отсюду благодать апостолом, / и страдальчествы венчаются мученицы, и пророцы зрят.
И ныне, същия.
Прокимен, гл. 2:
Востани, Господи, Боже мой, повелением, имже заповедал еси, / и сонм людей обыдет Тя. Стих: Господи Боже мой, на Тя уповах, спаси мя.
Възкресно Евангелие трето: „Като видяхме Христовото възкресение…“
След Псалом 50: „Слава“ – „Молитвами апостолов…“, „И ныне“ – „Молитвами Богородицы…“. Стихира възкресна, гл. 6: Воскрес Иисус от гроба, якоже прорече, даде нам живот вечный и велию милость.
Литийна молитва: Спаси, Боже, Твоя народ и благослови
Канони два на утринната – на Пасхата с ирмосите и Богородичните му; и на мироносиците
творение на св. Андрей Критски, гл. 2
Песен 1
Ирмос: В деня на Възкресението да се просветим, о люде! Пасха, Господня Пасха! От смъртта към живота и от земята към небето Христос, нашият Бог, преведе нас, които пеем победната песен.
Припев: Христос воскресе из мертвых.
Да очистим сетивата и да видим сияещия в непристъпната светлина на Възкресението Христос, Който казва: „Радвайте се!“; ясно да Го чуем, пеейки победната песен.
Да се веселят достойно небесата и земята да се радва, да празнува целият свят, както видимият, тъй и невидимият; защото възкръсна Христос – вечното веселие.
Припев: Пресвета Богородице, спаси нас.
Ти сломи предела на смъртта, Всенепорочна Дево, носейки в утробата си вечния Живот – Христа, Който възсия от гроба в този ден и просвети света.
Виждайки възкръснал своя Син и Бог, радвай се с апостолите, Богоблагодатна, Чиста! Ти чу и първото „Радвай се!“ от ангела, понеже си причина на всеобщата радост, всенепорочна Богомайко!
Ирмос: Запявайки Моисеевата песен, призови, о душо: „Помощник и Покровител ми стана за спасение; Той е моят Бог и ще Го прославя!“.
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Ти се разпна по плът, бидейки безстрастен по естеството, което имаш с Отца; прободен бе в реброто, ставайки източник на кръв и вода за света; Ти си наш Бог и Те прославяме.
Почитам Твоя Кръст и славя погребението Ти, Благий, възпявам и се покланям на Твоето възкресение и викам: „Ти си наш Бог и Те прославяме!“.
Макар да вкуси жлъчка, о Сладост на Църквата, от Своите ребра Ти източи ни нетление; Ти си наш Бог и Те прославяме.
Причислен бе, Спасителю, към мъртвите, но за да ги въздигнеш; Ти вкуси тлението, но не позна никакво изтление; Ти си наш Бог и Те прославяме.
Нека да се весели Сион и да се радват небесата, защото възкръсна Христос, въздигайки мъртвите, които пеят: „Ти си наш Бог и Те прославяме!“.
С плащаница Йосиф обви тялото Ти, о Христе, и в нов гроб положи Теб – Спасението на всички; но Ти възкреси мъртвите като Бог.
Идвайки преди разсъмване, жените видяха Христа и викнаха към божествените ученици: „Наистина Христос възкръсна; елате и с нас Го възпейте!“.
Слава: Всесвята Троице, едно Божество, безначална Единице, Отче и Сине и божествен Душе, спаси света; Ти си наш Бог и Те прославяме!
И сега: В Твоята утроба Ти премахна древното проклятие, Пречиста, и раждайки Младенеца, направи да разцъфти за нас благословението, защото Той е Бог, макар да е облечен в плът.
Песен 3
Ирмос: Елате да пием от ново питие, не чудодейно бликнало от безплоден камък, а извиращо от източника на нетлението – гроба на Христа, в който се утвърждаваме.
Припев: Христос воскресе из мертвых.
Днес всичко се изпълни със светлина – небето, земята и преизподнята; нека цялото творение празнува Възкресението Христово, в което се и утвърждава.
Вчера се погребах с Теб, Христе, а днес, когато Ти възкръсваш, с Теб възкръсвам; вчера се разпнах с Тебе, но Сам Ти, Спасителю, ме прославѝ със Себе Си в Твоето Царство.
Припев: Пресвета Богородице, спаси нас.
Към живот непорочен преминавам днес и аз, по благостта на Родилия се от Тебе, Чиста, Който озари със светлина краищата на вселената.
Виждайки възкръснал от мъртвите Бога, Когото по плът Ти носи в Твоята утроба, о Пречиста, както Сам Той каза, радвай се, Непорочна, и Го възвеличи като Бог.
Ирмос: Боже, Земеделецо на добрините, по Твоето добросърдечие направи плодоносен безплодния ми ум, о Насадителю на благата.
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Когато прикова ръце на Кръста, о Иисусе, и изведе от заблудата народите Ти ги призова към Твоето истинско познание, Спасителю.
Юдейският народ вика към Пилат: „Пусни ни разбойника злодей и вземи, та иди и разпни Безгрешния!“.
Когато Ти бе разпнат, о Христе, помръкна светлината, земята се разтресе и много мъртви станаха от гробовете в страх пред Твоето могъщество.
Стоейки пред Кръста, Твоята агница, Иисусе, викаше с плач: „Къде отиваш, Сине Мой? Къде отиваш, Агънче, заклан за всички?“.
Покланям се на Твоя Кръст, Иисусе, възпявам погребението, почитам страданията Ти, гвоздеите в ръцете, копието и Твоето възкресение.
Възкръсна Ти, Иисусе, и бе пленен врагът, а Адам и Ева се избавиха от оковите и тлението чрез Твоето възкресение.
При Твоето възкресение, Христе, бяха съкрушени ключалките и дверите на ада, и веднага се разкъсаха смъртните вериги в страх пред Твоето могъщество.
Богоприемецо Йосифе, ела, застани с нас и призови: „Възкръсна Иисус Изкупителят, въздигайки Адам по Своето добросърдечие!“.
Нека да се радват заедно с нас дванадесетте ученици с жените-мироносици и Йосиф с останалите ученици и последователки Христови.
Слава: Заедно с Отца почитам и възпявам Сина и правия Дух – едната същност, различавайки Лицата, но съединявайки естеството.
И сега: Ти, Пречиста, си блажена, произлязла от корена Йесеев, от който по плът заради нас израсна Жезъла и Цветето Христа.
Кондак на Пасха, гл. 8: Макар да слезе в гроб, Безсмъртни, Ти разруши адовата сила и възкръсна като победител, Христе Боже, казвайки на жените-мироносици: „Радвайте се!“. И на Твоите апостоли мир дари Ти, Който даваш на падналите възкресение.
Икос: Мироносиците-деви бързаха преди изгрева да потърсят като дневна светлина слязлото в гроба Слънце, съществуващо преди видимото слънце и една на друга казваха: „О, сестрици, елате с благоухания да помажем живоносното и погребано тяло, лежащата в гроба плът на Този, Който възкреси падналия Адам. Да вървим, да побързаме подобно на мъдреците да се поклоним и да принесем миро като дарове на Обвития вече не в пелени, а в плащаница; да плачем и да викнем: О, Владико, възкръсни Ти, Който даряваш на падналите възкресение!“.
Седален, гл. 2: Миро, носейки на гроба с обич, жените душевно се възрадваха от блясъка на ангела, проповядваха Те на всички като Бог, Спасителю, и викаха към учениците: „Животът на всичко наистина възкръсна от гроба!“.
Слава, и сега: Ликът на Твоите ученици, заедно с жените-мироносици, единодушно се радва; всеобщия празник заедно с тях и ние празнуваме в слава и чест на Твоето възкресение и с техните слова зовем: „Човеколюбче, Господи, дай на Твоите люде велика милост!“.
Песен 4
Ирмос: На божествена стража да застане заедно с нас боговдъхновеният пророк Авакум и да се покаже като светоносен ангел, който вика с ясен глас: „Днес дойде спасението на света, понеже Христос възкръсна като всесилен!“.
Припев: Христос воскресе из мертвых.
Христос Се яви като Младенец, отварящ девствена утроба; наречен е „Агнец“, защото се предлага за храна и зове се „непорочен“, защото е непричастен на греха – Той е нашата Пасха и като истински Бог се нарича съвършен.
Като едногодишен агнец и благословен за нас венец, Христос доброволно е принесен в жертва за всички; и като очистваща Пасха отново възсия за нас от гроба прекрасното Слънце на правдата.
Богоотецът Давид скачаше и играеше пред кивота, подобен на сянка, а ние – святият Божи народ, виждайки изпълнението на предобразите, да се възрадваме боговдъхновено, защото Христос възкръсна като всесилен.
Припев: Пресвета Богородице, спаси нас.
Създателят на Твоя праотец, Пречиста, от Тебе се създаде и днес чрез Своята смърт Той обезсили смъртта, дошла чрез Адам и всички озари с божествените сияния на Възкресението.
О, Пречиста, виж днес Христа, Когото носѝ в утробата си, прекрасно възсиял от мъртвите за спасението на всички; славна и непорочна сред жените и прекрасна Богомайко, радвай се с апостолите и Него прославяй.
Ирмос: Като предузна Твоето раждане от Дева, пророкът провъзгласи, викайки: „Вест за Тебе чух и се уплаших, защото Ти дойде от Теман и от светата сенчеста планина, Христе!“.
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Чрез Кръста Ти плени утробата на ада, съ-въздигна мъртвите със Себе Си и разруши самовластието на смъртта; затова и ние, които от Адама произхождаме, покланяйки се възпяваме Твоето погребение и възкресение, Христе.
Благоволявайки по Своето добросърдечие да бъдеш прикован на Кръста, Спасителю наш, Ти ни избави от проклятието, постигнало праотците; разкъсай оковите на многото ми съгрешения, защото Ти вършиш всичко, каквото желаеш.
На Кръста приковавайки моето древно проклятие, Ти източи ми благословение чрез кръвта от Своите ребра, Спасителю; разкъсай оковите на многото ми съгрешения, защото Ти вършиш всичко, каквото желаеш.
Срещайки се с Теб в преизподнята, Спасителю, огорчи се адът, виждайки, че тия, които някога можа да погълне, сега е принуден да отдаде обратно; подложен е на изпитание и разграбване и е лишен от мъртвите.
Макар камъкът да беше запечатан и гробът – заварден от стража, о беззаконни врагове, Господ възкръсна, както предрече, разкъсвайки оковите на многото ми съгрешения, защото Той прави всичко, каквото желае.
Ти, Който възкръсна от гроба, плени ада, оживи мъртвите и източи за мен нетление чрез Своето възкресение! Разкъсай оковите на многото ми съгрешения, защото Ти вършиш всичко, каквото желаеш.
Наистина се засрамете, беззаконници, защото Христос възкръсна и въздигна със Себе Си мъртвите, зовейки: „Дерзайте, Аз победих света!“. Повярвайте Му или замълчете, лъжци, отхвърлящи Неговото възкресение!
О, Благий, Ти на мироносиците след възкресението от гроба възгласи: „Радвайте се и на апостолите проповядвайте за Моето възкресение!“. Разкъсай оковите на многото ми съгрешения, защото Ти вършиш всичко, каквото желаеш.
Нека почетем благородния Йосиф, ревнител на благочестието, член на съвета и ученик, заедно с мироносиците и апостолите, като радостно викаме с тях и възпяваме с вяра възкресението на Спасителя.
Слава: Кой може да изрече неразделната слава на над-същностното Божество? Защото Троицата е Една по естество и се възпява като безначална, единосъщна и се прославя като Единство в Три несложни Ипостаси.
И сега: Майко пречиста и Дево, непрестанно моли като Богородица Този, Който се всели в Твоята утроба и Когото Ти роди безмъжно, да разкъса оковите на многото ми съгрешения, защото Ти помагаш на всички, които Те призовават.
Песен 5
Ирмос: Нека станем рано с изгрева и да принесем на Владиката вместо миро – песен и ще видим Христа – Слънцето на правдата, Което възсиява, дарявайки живот на всички!
Припев: Христос воскресе из мертвых.
Виждайки Твоето неизмеримо добросърдечие онези, които бяха свързани с адските вериги се устремиха радостно към светлината, като възхваляваха вечната Пасха.
Нека със светилници в ръце да се приближим към Христа, Който излиза от гроба като Жених и да отпразнуваме заедно с тържествуващите небесни чинове спасителната Божия Пасха.
Припев: Пресвета Богородице, спаси нас.
Пречиста Богомайко, с божествените и живоносни лъчи на Възкресението на Твоя Син се просвещава и се изпълва с радост събранието на благочестивите.
При въплъщението Ти не отвори вратите на девството, а при Възкресението Ти не разруши печатите на гроба, Царю на създанието, и затова виждайки Те възкръснал, Твоята майка се радваше.
Ирмос: Разпръсни мъглата на моята душа, Спасителю мой, озари ме със светлината на Твоите заповеди като единствен Цар на мира.
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Древната одежда, която, о горко ми, изтъка за мен сеячът на греха, Ти сне от мене, Спасе мой, когато в мене се облече.
Грехът уши ми дрехи от смокинови листа; о, горко ми, Спасителю мой, задето не опазих Твоята пречиста заповед, следвайки съвета на змията.
Роденият от Мария – Христос, изливайки елей, изцери моята душа, изранена от моите разбойнически помисли.
Стоейки пред Кръста, пречистата Богородица майчински зовеше: „Ти остави ме сама, Сине мой и Боже!“.
Чрез оръжието на Твоя Кръст Ти повали змията – източника на злото – и със Своето възкресение съкруши жилото на смъртта, Иисусе.
„Где ти е, смърте, жилото? Где ти е, аде, победата?“ – нека с нас да викне и Адам – „Ти си съкрушен от оживлението, дошло чрез Възкресителя на мъртвите!“.
Жените-мироносици, достигайки до гроба на Този, Който оживи пребъдващите в преизподнята, чуха глас, който възвести: „Христос възкръсна!“.
Спомняйки благочестивите мироносици и всички Твои ученици, в Твоето светло възкресение ние Те възпяваме, Христе.
Нека всички почетем достойно благородния Йосиф, който сне от Кръста тялото Господне и с вяра го погреба.
Слава: На Тебе – Бога и Отца и Сина и Духа – три Ипостаси се покланям и вярвам, че Тримата сте Едно, според единството на същността.
И сега: Ние верните възпяваме теб, която безсеменно носи в утробата и роди свръхестествено Обновителя на естеството Христа – единствения Владика.
Песен 6
Ирмос: Ти слезе в земната преизподня, о Христе, и съкруши вековните прегради, които държаха пленниците на смъртта, и, както Йона от кита, Ти тридневен възкръсна от гроба!
Припев: Христос воскресе из мертвых.
Ти възкръсна от гроба Христе, запазвайки печатите цели, както не повреди заключената утроба на Девата при Своето раждане, и така ни отвори дверите на рая.
Спасителю мой, жива и незаколима жертва, Ти като Бог Сам Себе Си принесе на Отца и съ-възкреси родоначалника Адам, възкръсвайки от гроба.
Припев: Пресвета Богородице, спаси нас.
Естеството, което от древност бе владяно от смъртта и тлението, сега е възведено към нетленния и вечен живот от Въплътилия се в твоята пречиста утроба, Богородице Дево.
В земната преизподня слезе Този, Който бе в твоите недра, Пречиста, и се въплъти свръхразумно и възкръсвайки от гроба, Той въздигна със Себе Си Адам.
Ирмос: Обгърнат съм постоянно от дълбината на греха и в житейската мрежа съм оплетен; но както Йона от звяра, така и мен избави от страстите и ме спаси!
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Мъртъв е адът, дерзайте, родени на земята, защото Христос, висейки на Дървото, хвърли меч към него и сега той падна мъртъв, ограбен и лишен от тия, които беше покорил.
„Адът е пленен и гробовете се отвориха, дерзайте, мъртви, възкръснете!“ – зове към вас Христос от ада, слязъл там, за да избави всички от смъртта и тлението.
„Мъртвите, които някога погълна, аде, сега ти заповядвам да ги отдадеш на Мен!“ – вика към теб Подателят на живота и Бог, дошъл да избави всички от твоята ненаситна утроба.
Жени-мироносици, защо още бързате? И защо миро носите на Живия? Възкръсна Христос, както Сам предрече. Нека спрат сълзите ви и да се претворят в радост.
Като Те обви в плащаница, Христе, благородният Йосиф Те положи в гроб и помазвайки с миро Твоя разрушен телесен храм, затвори гробницата с големия камък.
Господ възкръсна, пленявайки врага и избавяйки затворниците, възведе към спасение всички и въздигна първосъздадения Адам като милосърден и човеколюбив Бог.
Слава: Троицата в Единица да възпеем, верни, със Сина прославяйки Отца и Духа, единосъщен на Сина и пребъдващ в Отца, съ-безначалния и вечно-съществуващ Бог.
И сега: Ти безмъжно зачена в утробата си, Чиста, и подобно на лоза от теб израсна Гроздът на нетлението, от Който като вино се източва за нас вечният живот в потоци от безсмъртие.
Кондак, гл. 2: „Радвайте се!“ – на мироносиците заповяда и утеши плача на прамайката ни Ева чрез Твоето възкресение, Христе Боже, а на Твоите апостоли заповяда да проповядват: „Спасителят възкръсна от гроба!“.
Икос: Отивайки към Твоя гроб, Спасителю, мироносиците недоумяваха в себе си и казваха: „Кой ще ни отмести камъка от гроба?“. И, поглеждайки, видяха камъка отместен, и се удивиха на вида и одеянието на ангела; обхванати от трепет, мислеха да побегнат, но юношата викна към тях: „Не бойте се, Този, Когото търсите, възкръсна; елате и вижте мястото, където е лежало тялото Иисусово и идете скоро да възвестите на учениците: Спасителят възкръсна от гроба!“.
Песен 7
Ирмос: Оня, Който избави тримата отроци в пещта, се въплъти и страда като смъртен човек, и чрез страданията смъртното облече в дрехата на безсмъртието; Той единствен е благословеният и преславен Бог на нашите отци.
Припев: Христос воскресе из мертвых.
Богомъдрите жени с благовония бързаха след Тебе; но макар да Те търсеха със сълзи като мъртъв, те с радост Ти се поклониха като на жив Бог и благовестиха тайнствената Пасха на Твоите ученици.
Празнуваме умъртвяването на смъртта, разрушението на ада, началото на вечния живот и възпяваме Причината за всичко това – единствения благословен и преславен Бог на нашите отци.
Наистина свещена и достойна за празнуване е тази нощ, спасителна и светозарна, предвестница на светоносния ден на Възкресението, в която вечната Светлина от гроба в плът за всички възсия.
Припев: Пресвета Богородице, спаси нас.
Твоят Син, Всенепорочна, днес умъртвявайки смъртта, на всички смъртни дари вечно пребъдващ живот; Той е единственият благословен и преславен Бог на нашите отци.
Царят на цялото творение, ставайки Човек, се всели в твоята утроба, Богоблагодатна, и, претърпявайки Кръст и смърт, Той възкръсна, както подобава на Бог, съ-въздигайки със Себе Си и нас, като всесилен.
Ирмос: Подражавайки на херувимите, отроците ликуваха в пещта, зовейки: „Благословен си, Боже, защото чрез истина и съд Ти ни прати всичко това заради нашите грехове, прехвален и прославен във всички векове!“.
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Като Човеколюбец, Ти, желаейки да спасиш от заблудата всички, които си създал, претърпя приковаване на Кръста, за да обновиш чрез Своята плът погребания под страстите образ, Спасителю, и, поваляйки ада, Ти възкреси мъртвите със Себе Си.
Издигнат на Кръста, Ти всички призова към Себе Си, Милосърдни, както обеща, Благий, защото наистина Ти благоволи да претърпиш всичко това заради нашите грехове. Затова и за разбойника отвори райските врати, Спасителю.
Ти въздигна разрушения телесен храм на третия ден от гроба, както обеща, Благий, и наистина яви Своята слава, която ни източваш според вярата ни и освободи затворниците, които преди адът държеше в окови.
О, юдейско безумие! О, ярост на беззаконниците! Какво недостоверно видяхте, та не повярвахте на Христа? Това, че Той с дума вдигна немощните? Или това, че Сам спаси целия свят? Нека ви убедят поне воините или възкръсналите от мъртвите!
Падналите като мъртви стражи, нека сега да кажат как бе откраднат Този, Когото те – неразумните – никога не видяха! Ако не Го видяха възкръснал, нито усетиха, откъде тогава можаха да узнаят, че е откраднат? Нека ви убедят поне този камък и Христовите погребални повивки!
Защо като мъртъв пазите Христа? За какво, евреи, положихте на камъка печати, опасявайки се от кражба? Ето, наистина гробът беше запечатан: как би могъл да възкръсне, ако Христос не е Бог? Нека ви убедят поне възкръсналите мъртъвци, явили се на мнозина.
Слава: Заедно с Отца, славим Сина и Духа Свети, зовейки с непрестанен глас: „Троице, едно Същество, помилуй и спаси всички! Единице в три Лица, смили се над нас, Боже, прославен во веки!“.
И сега: Как вмести в утробата си, Пречиста, Младенеца, пред Когото треперят ангелските войнства като пред Бог? Това стана само защото Той така пожела и както Сам знае тук се всели, желаейки да спаси всички родени на земята от Адам, освобождавайки го проклятието, което го постигна заради горчивата храна.
Песен 8
Ирмос: Това е определеният и свят ден, Първата събота, цар и господар на дните, празник на празниците и тържество на тържествата, в него благославяме Христа во веки.
Припев: Христос воскресе из мертвых.
Елате да вкусим от новия плод на лозата, от божественото веселие, в славния ден на Възкресението и да се приобщим към Царството на Христа, възпявайки Го като Бог во веки.
Вдигни очите си, Сионе, и погледни наоколо – защото ето, като божествено сияещи светила, събраха се при тебе от запад и север, от юг и изток твоите чеда, които благославят Христа во веки.
Припев: Пресвета Богородице, спаси нас.
Творецът дойде в света чрез тебе, Дево Богородице, и разкъса утробата на ада, дарявайки на нас, смъртните, възкресение. Затова Го прославяме во веки.
Разрушавайки цялата сила на смъртта, твоят Син, Дево, със Своето Възкресение възнесе нас със Себе Си и ни обòжи. Затова Го възпяваме во веки.
Ирмос: Този, Който в древност на Синайската планина в къпината предизобрази на Моисей чудото на Девата, възпявайте, благославяйте и превъзнасяйте във всички векове!
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Лъчите на слънцето се скриха в страх пред страданията Христови, мъртви възкръснаха, планините се разклатиха, земята се разтресе и адът опустя.
Някога намиращите се в пещта триблажени отроци, въздигайки ръце, предизобразяваха пречистия Ти Кръст, Благий, с който Ти, Христе, срази силата на врага.
О, юдеи слепи, лъжци и престъпници, невярващи в Христовото възкресение като в лъжа! Какво недостоверно виждате в това, че възкръсна Христос, въздигайки мъртвите със Себе Си?
О, врагове-юдеи, ако на нас не вярвате, вашите воини попитайте, какво изпитаха те? Кой с ръце премести камъка от гроба?
Кой изсуши смоковницата? И Кой изцели изсъхналата ръка? Кой някога насити множество народ в пустинята? Кой друг, ако не Христос Бог, Който и мъртвите въздигна!
Кой просвети слепите и очисти прокажените, изцели хромите и ходеше по водата като по суша? Кой друг, ако не Христос Бог, Който и мъртвите въздигна!
Кой въздигна от гроба четиридневния мъртвец, както и сина на вдовицата? Кой укрепи като Бог разслабения на одъра? Кой друг, ако не Христос Бог, Който и мъртвите въздигна!
Самият камък вика и зоват печатите, които вие сложихте, поставяйки и стража, за да охранява гроба: „Наистина възкръсна Христос и живее во веки!“.
Наистина възкръсна Христос, пленен бе адът, умъртвена бе змията, Адам бе освободен и пребъдващите в преизподнята бяха спасени! Защо още не вярвате, врагове и престъпници?
Припев: Благославяме Отца и Сина и Светия Дух – Господа.
Заедно с Отца славим Сина и Светия Дух, Светата Троица в едно Божество с думите: „Свят, свят, свят си во веки!“.
И сега: Ти роди Хляба на вечния живот, замесен без смешение с нашия състав в твоята утроба, Чиста – неизменния, един Христос Бог в две природи.
Песен 9
Ирмос: Сияй, сияй, нови Йерусалиме, славата Господня над тебе възсия. Ликувай сега и весели се, Сионе, а Ти, пречиста Богородице, радвай се за възкресението на Родения от тебе.
Припев: Христос воскресе из мертвых.
О, колко възлюбен и най-сладък е Твоят божествен глас! Защото Ти наистина обеща да бъдеш с нас до края на вековете, Христе; като Го имаме за опора на нашата надежда, ние верните се радваме.
О, Пасха велика и свещена, Христе! О, Премъдрост и Слово Божие и Сила! Дарувай ни съвършено да се причастяваме в незалязващия ден на Твоето Царство.
Припев: Пресвета Богородице, спаси нас.
Ние верните в един глас Те прославяме, о Дево: „Радвай се, Двер Господня; радвай се, духовни Граде; радвай се, защото благодарение на тебе за нас днес възсия светлината на възкресението от мъртвите на Родилия се от тебе!“.
Весели се и се радвай, свята божествена Двер! Защото Иисус влезе в гроб и излезе, просиявайки по-светло от слънце и озари всички верни, възрадвана от Бога Владичице!
Ирмос: Тази, която свръхестествено по плът зачена в утробата си възсиялото преди времето от Отца Слово, с незамлъкващи песни величаем, верни!
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Ти направи наследник на невеществения рай разбойника от кръста, познал в Тебе Бога; „Помени ме – викаше той – всесилни Спасителю!“.
Ти заради нас прие плесници по лицето и оплюване от беззакониците, Иисусе, Ти Който изписа скрижалите на завета в Синай на Твоя служител Моисей.
Заради нас бе напоен с оцет и жлъчка, Спасе, Ти, Който ни даде Своето Тяло и драгоценната Си Кръв за храна и питие на Твоя вечен живот.
В животворните ребра, прободен с копие, Христе, Ти източи за света пречистата Си Кръв и свещена вода, като извор на вечния живот.
Причисли се към умрелите и ги оживи; в гроба бе положен, но гробовете опразни и плени ада, възкресявайки Адам.
Възкръсна Ти, Иисусе, и бе вързан и разграбен адът, опразниха се гробовете, въздигнаха се пребъдващите в преизподнята, които Ти се покланят, о Христе.
Кой би откраднал мъртвец, гол при това? Защо се заблуждавате, евреи? Христос възкръсна, и се разкъсаха веригите и ключалките на ада.
Слава Тебе, Христе Спасителю, Който източи живот и яви светлина за тия, които пребъдваха тъмнината на незнанието и Който цялата земя озари със Своето възкресение.
Нека, верни, да възхвалим чудния Йосиф, заедно с Никодим и верните мироносици, казвайки: „Господ наистина възкръсна!“.
Нека заедно с мироносиците и божествените ученици да възхвалим Йосиф, защото той е проповедник на Христовото възкресение.
Слава: Безначален си, Отче, несътворен си, Сине, съ-престолен си Душе Свети – единствен истински Бог в Три Лица, но Един по естество.
И сега: Нека се весели Йесей и да се радва Давид, защото ето, от насадения от Бога жезъл – Девата произлезе цветът на вечния живот – Христос.
След Девета песен – „Свят Господь Бог наш“.
Ексапостиларий на Пасха:
Пло́тию усну́в, яко мертв, Царю́ и Го́споди, тридне́вен воскре́сл еси́, Ада́ма воздви́г от тли, и упраздни́в смерть: Па́сха нетле́ния, ми́ра спасе́ния.
„Слава“ – светилен на празника:
Жены, услышите глас радования: / мучителя ада поправый, от тли мир воздвиже, / тецыте, другом рцыте Моим благовестия: / хощу бо создание Свое радостию озарити, / отонудуже прииде печаль.
„И ныне“ – същия.
„Всякое дыхание…“ и хвалитные псалмы.
На хвалитех стихиры воскресные (виж в Триода), гл. 2 – 8. „Слава“ – Утринна евангелска стихира, гл. 2:
С миры пришедшим яже с Мариею женам, / и недоумевающимся, / како будет им улучити желание, / явися камень взят, / и Божественный юноша утоляя мятеж душ их, / воста бо, глаголет, Иисус Господь. / Темже проповедите проповедником Его, / учеником в Галилею тещи, / и видети Его воскресша из мертвых, / яко Жизнодавца и Господа.
„И ныне“ – „Преблагословенна еси…“.
На Литургията блаженны гласа – 4 (виж в Триода), и праздника Триоди (Недели мироносиц), песнь 6 – 4.
След Входа – тропарь воскресный, гл. 2:
Егда́ снизше́л еси́ к сме́рти, Животе́ Безсме́ртный, / тогда́ ад умертви́л еси́ блиста́нием Божества́. / Егда́ же и уме́ршия от преиспо́дних воскреси́л еси́, / вся Си́лы Небе́сныя взыва́ху: / Жизнода́вче Христе́ Бо́же наш, сла́ва Тебе́.
Благообра́зный Иосиф с дре́ва снем Пречи́стое Твое́ тело, / плащани́цею чи́стою обви́в, / и благоуха́ньми во гро́бе но́ве закры́в положи́; / но тридне́вен воскре́сл еси́, Го́споди, / подая́й ми́рови ве́лию ми́лость.
Слава:
Кондак на Неделята на жените-мироносици, гл. 2:
Ра́доватися мироно́сицам повеле́л еси́, / плачь прама́тере Е́вы утоли́л еси́ / воскресе́нием Твои́м, Христе́ Бо́же, / апо́столом же Твои́м пропове́дати повеле́л еси́: / Спас воскре́се от гро́ба.
И ныне:
Кондак на Пасха, гл. 8
А́ще и во гроб снизше́л еси́, Безсме́ртне, / но а́дову разруши́л еси́ си́лу, / и воскре́сл еси́, я́ко Победи́тель, Христе́ Бо́же, / жена́м мироно́сицам веща́вый: Ра́дуйтеся! / и Твои́м апо́столом мир да́руяй, / па́дшим подая́й Воскресе́ние.
Апостол
Деян. 6:1-7
В тия дни, когато учениците се умножаваха, произлезе между елинистите ропот против евреите, задето вдовиците им не били пригледвани при разпределяне всекидневните дажби.
Тогава дванадесетте апостола, като свикаха цялото множество ученици, казаха: не е добре ние да оставим словото Божие и да се грижим за трапезите. Затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Свети и с мъдрост, които ще поставим на тая служба; а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото.
Това предложение се понрави на цялото множество; и избраха Стефана, мъж изпълнен с вяра и Дух Свети, Филипа и Прохора, Никанора и Тимона, Пармена и Николая, прозелит от Антиохия, които поставиха пред апостолите, а те, като се помолиха, възложиха ръце на тях.
И тъй, словото Божие растеше, и броят на учениците се уголемяваше твърде много в Йерусалим; и голямо множество свещеници се покоряваха на вярата.
Евангелие
Марк 15:43-16:8
Дойде Иосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово. Пилат се почуди, че Той вече е умрял; и, като повика стотника, попита го: дали отдавна е умрял? И като узна от стотника, даде тялото Йосифу.
А Йосиф, като купи плащаница, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала; и привали камък върху вратата гробни. А Мария Магдалина и Мария Йосиева гледаха, де Го полагат.
След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Яковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат.
И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце, и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал.
И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.
Източник: Богослужебни текстове
