Дойде време за официално отваряне на църквите в Обединеното Кралство, а на мене не ми се отпуска сърцето да се зарадвам. Дори не знам как да озаглавя мъката ми, която искам да излея сега.
Мъката ми е породена от разделението на малкото стадо вярващи българи по света и у нас относно предаването на Горан Благоев по БНТ.
Ние всички вярващи и ходещи на църква българи се познаваме поименно и по лице. Толкова малко сме. „Шепа“ хора. Това, което ни обединява, са Тялото и Кръвта Христови, които се претворяват и предават всеки ден. Ако в сърцето си имаме ненавист към брата си, как пристъпваме към същата Чаша, към която и той пристъпва?
Моят ежедневен и ежеседмичен кръг от дейности (аз съм в Англия като най-обикновен „гастарбайтер“, а в неделя и на празник, когато мога да се освободя от работа, без заплащане служа в гръцка църква, където ме приеха с радост) не ми позволява да гледам предаванията на „Вяра и общество“ нито на живо, нито на запис. Нямам мнение за самото предаване, затова няма да напиша нито ред за него. Това обаче, което виждам, е езикът на омразата в т. нар. „социални мрежи“ от тази малка шепа хора, които познавам. Затова съм загрижен за тяхното духовно състояние.
В Евангелие от Матея ни е казано как трябва да боравим с проблем ВЪТРЕ в нашето общество от вярващи, които сме част от Тялото Христово: „Ако съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме; ако те послуша, спечелил си брата си; ако не послуша, вземи със себе си още едного или двама, та с устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума; ако ли пък не послуша тях, обади на църквата; но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар“ (18:15-17).
Първо. Разговор насаме със съгрешилия.
Второ. Разговор пред един или двама свидетели.
Трето. Предоставяне на информацията на църковните власти за решаване на проблема.
Четвърто. Ако няма промяна, тогава да не му се обръща внимание на съгрешилия: „нека ти бъде като езичник и митар“ – т. е. той се е самоотлъчил и вече не е от нашето „стадо“, затова няма нужда да му обръщаме повече внимание.
Това са думи на Христос. Това Той ни е предал като средство за справяне с проблем вътре в Църквата.
Не разбрах от пишещите против Горан някой да е следвал тези стъпки. Не чух с него лично да е говорил някой от духовниците. Съжалявам дори, че съм във фейсбука, та изведнъж видях една тирада от злобни коментари най-вече срещу Благоев, но сякаш и искане за спиране на самото предаване. Колко предавания имаме в целия иначе разнообразен ефир, та и малкото да спираме?! Виждам, че ръководството на БПЦ излиза с декларация, сякаш подтикната отвън, а не поради лично убеждение.
Не разбирам и миряни, от които през годините до този момент не съм прочел да са публикували нищо опровергаващо срещу Г. Б., и изведнъж те яхнаха гребена на вълната на публикациите против него. А още по-жалко е, когато те не чрез преки злословения, а само като пуснат уж нещо безобидно, се наслаждават после на оплюващите коментари отдолу. Това си е чисто подстрекателство.
МЪКА. Май така трябваше да озаглавя това мое мнение. Мъка ми е за малкото християни, които сеем злоба един срещу друг. Мъка ми е, че тази пандемия вместо да ни обедини, ни раздели още повече, особено за начина на причастяване...
Моля ви, моля ви със сълзи: спрете безумието! Утре ще се наредим заедно на една опашка за причастие от Даровете на Христос.
Идете и говорете лично с този човек. Пишете му писмо лично, без да го публикувате и да чакате овации. Братя свещеници, които сте около Горан или дори го изповядвате, говорете му насаме и без да огласявате вашия разговор. Скъпи ръководители на БПЦ, намерете личния подход, срещнете се насаме с този човек, бъдете добрите пастири, намерили заблудената овца!
Текстът е публикуван във фейсбук профила на автора – тук
Със съкращения