В Православна неделя Цариградският вселенски патриарх Вартоломей отправи послание към клир и народ по повод предстоящия Всеправославен събор. Ние забавихме неговото поместване в нашия портал в очакване първо да поместим посланието на Българския патриарх и Св. Синод на Българската православна църква, но то се бави неоправдано дълго и затова публикуваме засега цариградското послание.
Патриаршеско и синодално послание във връзка със свикването на Светия и велик събор на Православната църква
+Вартоломей, по Божия милост архиепископ на Константинопол, Новия Рим, и Вселенски патриарх
До цялото изпълнение на Църквата – благодат и мир от Бога!
Светата ни Православна църква, „като с багреница и висон украсена“ с кръвта на своите мъченици, със сълзите на преподобните и подвизите и жертвите на изповедниците на вярата й, празнува днес своя имен ден. Правилно и справедливо е наречен и определен като Неделя на Православието денят, в който след цял век жестоки борби истината блесна и надделя над лъжата чрез поклонението на свещените изображения – като на носители на лично присъствие и божествена благодат – на въплътения Син и Слово Божие и на светците Му. По този начин беше признато и още веднъж беше прогласено, че „Словото стана плът и живя между нас“ (Йоан 1:14), като по този начин Той почете и освети материалното творение и тялото ни, за да ги направи „участници в божественото естество“ (срв. 2 Петр. 1:4), причастни на Божията благодат и живот.
По отношение на тази велика и спасителна истина, срещу която се бориха отричащите поклонението на светите икони, пътят за надделяване на истината над лъжата и в този случай беше онзи, който Църквата е следвала отначало през цялото протежение на своя исторически път, а именно пътят на съборността. Разграничаването между истината и лъжата, между православието и ереста не винаги е лесно. А еретиците са вярвали и вярват, че притежават истината, и винаги ще има такива, които ще окачествяват като „еретици“ ония, които не се съгласяват с техните възгледи. В този случай Православната църква признава един единствен авторитет: събора на нейните канонични епископи. Без съборно решение не е възможно разграничението между православието и ереста. Всички догмати на Църквата и нейните свещени правила носят печата на съборността. Православието е Църквата на съборността.
Православната църква винаги е подчертавала този еклезиологичен принцип и вярно го прилага на поместно равнище. Това е в сила от много векове и на вселенско или всеправославно равнище, но е прекъснато задълго поради историческо стечение на обстоятелствата. Днес сме в благоприятното състояние да обявим и официално от тази свещена вселенска катедра, че по Божия милост и със съгласието на всички предстоятели на светейшите православни църкви ще се осъществи решеният отпреди петдесет и повече години да се свика Свети и велик събор на цялата Православна църква – на остров Крит от 18 до 27 юни т. г. Неговата работа ще започне с всеправославна света литургия в светия храм „Свети Мина“ в гр. Ираклио във великия и благознаменателен ден на Петдесетницата, а ще продължи в Православната академия при с. Колимбари, област Ханя. Този Свети и велик събор ще бъде председателстван от наше смирение, заобиколен от останалите предстоятели на православните църкви, а ще участват като негови членове представителства от архиереи на всички тези църкви.
Първостепенна цел и важност на този Всеправославен събор е да се покаже, че Православната църква е Едната, свята, вселенска и апостолска Църква, обединена чрез тайнствата и най-вече чрез светата Евхаристия, и чрез православната вяра, но и чрез съборността. Затова и той беше подготвян през дълъг период от време чрез поредица от подготвителни комисии и предсъборни съвещания, така че текстовете на решенията му да бъдат проникнати от единодушие и словото му да бъде изречено „от едни уста и едно сърце“.
Въпросите, с които ще се занимае Светият и велик събор, определени на всеправославно равнище още по време на решението за свикването му, се отнасят главно до теми от вътрешния строеж и живот на Православната църква, които въпроси имат нужда от непосредствено уреждане, както и до въпроси за отношенията на Православието с останалия християнски свят и за мисията на Църквата в нашето време. Знаем, разбира се, че светът очаква на чуе гласа на Православната църква по много от горещите проблеми, които занимават съвременния човек. Но се сметна за нужно Православната църква да уреди вътрешните си въпроси преди да говори на света – нещо, което тя не е престанала да счита за свой дълг. Това, че след изминаването на толкова векове Православието изявява своята съборност на световно равнище, е първата и решителна крачка, която се очаква с Божията благодат не след много време да бъде последвана и от други такива чрез свикването с Божия помощ и на други всеправославни събори.
Вълюбени братя и обични в Господ чеда,
Големите исторически събития се управляват от благодатта на Бога, Който в крайна сметка е и Господарят на историята. Ние сеем и се трудим, но Бог е Оня, Който прави да израсте (срв. 1 Кор. 3:8). Светият и велик събор на Православната църква е действително историческо събитие и единствено на Бога възлагаме неговия благополучен изход. Затова призоваваме всички православни вярващи по света, клир и народ, за молитва към Троичния Бог да увенчае със Своите благословения това събитие, за да се изгражда чрез него Неговата Църква и да се прослави всесвятото Му име. Времената са критични и единството на Църквата трябва бъде пример за единството на разкъсваното от разделения и конфликти човечество. Успехът на Светия и велик събор е въпрос на всички членове на Църквата, които са призвани да покажат своя интерес към него. Договорените на всеправославно равнище и представяни на Светия и велик събор текстове вече се публикуват и са поставени на разположение на всеки добронамерен вярващ за негово сведение и запознаване, но и за изразяване на мнението му и на очакванията му от Светия и велик събор.
Като съобщаваме това на цялото изпълнение на Православната църква по света в този благознаменателен ден, молим се Господ Бог да дари на Църквата Си и на всички вас Своята богата милост и благословение, а да дава и на целия свят „мир винаги и всякак“ (2 Сол. 3:16)
В спасителното лето 2016, месец март 20.
+ Цариградски Вартоломей, горещ молитвеник към Бога
+ Пергамски Йоан, молитвеник в Христос
+ Денверски Исайя, молитвеник в Христос
+ На Атланта Алексий, молитвеник в Христос
+ На Принцовите острови Яков, молитвеник в Христос
+ На о. Мармара (Приконисос) Йосиф, молитвеник в Христос
+ Филаделфийски Мелитон, молитвеник в Христос
+ За Франция Емануил, молитвеник в Христос
+ Дарданелийски Никита, молитвеник в Христос
+ На Детройт Николай, молитвеник в Христос
+ На Сан Франциско Герасим, молитвеник в Христос
+ Силиврийски Максим, молитвеник в Христос
+ Адрианополски Амфилохий, молитвеник в Христос
