На 15 май руският президент Владимир Путин взе решение да предаде на Руската православна църква главния експонат на древноруската колекция на Третяковската галерия – иконата на преп. Андрей Рубльов „Света Троица“, изписана през 15 век. Информацията за това събитие разбуни духовете в руските изкуствоведски и църковни среди. В съобщението, публикувано само на сайта на Московска патриаршия, не се казва какви са правните основания за това действие. Още повече че федералният закон за „Музейния фонд и музеите в РФ“ забранява изваждането на артефакти от този фонд. Това се допуска само „в случаи на изгубване, разрушение или отсъствие на историко-културна, художествена или друга ценност, което се установява с експертиза“. Нито президентът, нито която и да е друга институция в РФ има пълномощия да предава музейни ценности от такъв мащаб на религиозни организации. Същевременно подобна ситуация е възможна в Русия заради принципа на „правната неопределеност“, който цари в руската държавна машина и който фундаментален принцип е следствие от колизията между Закона за Музейния фонд и Закона за предаване на религиозните организации на имущество с религиозно предназначение“, приет четиринадесет години по-късно специално за РПЦ.
Учените окачествяват поведението на представителите на РПЦ като „инфантилна безотговорност“. Църквата иска само да се възползва от иконата, без да полага грижи за нейното запазване, алармират те. Без специални грижи шедьовърът на преп. Андрей Рубльов ще бъде повреден безвъзратно.
Не е за подценяване не само високата художествена стойност на „Троицата“, но и застрахователната ѝ цена, която според бившия министър на културата на Русия Ал. Авдеев е 600 млн долара, почти колкото и на „Мона Лиза“ на Леонадро да Винчи.
Спорът за предаването на иконата „Света Троица“ от Третяковската галерия на РПЦ се разраства. Сред жертвите в него се оказа един от приближените до Руския патриарх клирици – прот. Леонид Калинин, известен между другото и с това, че е един от разработчиците на проекта „Главен храм на Въоръжените сили на РФ“. Заради неуспехите си в преговорите с изкуствоведите и реставраторите по темата с иконата „Света Троица“ свещеникът беше уволнен от всичките си административни длъжности и му беше наложено запрещение за служение.
Защо желанието на патр. Кирил да получи иконата „Света Троица“ на Рубльов и щедростта на президента Путин предизвикаха такова разгаряне на страстите в Русия? По този въпрос „Двери“ разговаря с Иля Забежински, богослов, познавач на руското църковно изкуство и писател.
- Иконата „Света Троица“ на преп. Андрей Рубльов е може би най-известната икона в света. Разкажете ни нещо за нейната история. Откъде идва тя?
- За да разкажа тази история, ще се наложи да тръгна малко по-отдалеч, от преп. Сергий Радонежки, един от най-почитаните светци не само на Руската, но и на Вселенската църква. Той живее през 14 в., време на упадък на монашеството в Русия. Тогава този светец се установява в местата, където по-късно възниква неговият манастир. Заради молитвения и съзерцателния му живот около св. Сергий се събират и други хора, които копнеят за такова строго монашеско битие. Една от тайнствените, мистични теми, върху които той се съсредоточава, е почитанието на Светата Троица. На него принадлежат думите, че „чрез тайнственото съзерцание на Светата Троица ще бъде преодоляно разделението в този свят“. Тези думи трябва да се възприемат мистически, но днес с тях много се спекулира – и политически, и пропагандистки… Важното в случая е почитането на Светата Троица. Затова и манастирът, който той построява, и първата дървена църква в него също са „Света Троица“. След смъртта на св. Сергий през 1408 г. татарите опожаряват манастира и храма. Следващият игумен на св. обител, Никон, построява нов, каменен храм. Според преданието ок. 1410-1411 г. той поръчва на Андрей Рубльов храмова икона на Светата Троица за новата църква.
Кой всъщност е Андрей Рубльов? Това е човек, за когото се знае малко от неговите съвременници, но има информация от по-късни летописи и предания. Бил е монах и знаем примерно кое и къде е рисувал: в гр. Владимир има негови фрески, в Московския Кремъл, както и в каменната църква, която строи игумен Никон в манастира на св. Сергий Радонежки. Вероятно е бил монах в Троицко-Сергиевата лавра. Той не е работел сам, а заедно с друг иконописец, Данил Черния. От по-късни източници знаем, че творбите на Андрей Рубльов, неговата иконопис, влизат в канона и последващи творци са се учели от него и са му подражавали, т. е. той се превръща във висок образец за иконографите.
Защо точно такава икона рисува? Това е много разпространен в Източната православна църква старозаветен сюжет от Библията: край Мамврийската гора Авраам е посетен от трима светли мъже, ангели. Той заповядва да се приготви трапеза… На иконите с този сюжет обикновено се изобразяват и Авраам, и Сара, а в иконата на Андрей Рубльов ние виждаме нещо напълно ново: хора няма, там е само Троицата. Какво е изобразено на иконата и какви са символите, това е тема за друга лекция.
Както обаче св. Сергий е имал прозрение за Светата Троица, така прозрение е имал и преп. Андрей: как с човешки, земни средства да се изобрази Троицата. Стоглавият събор в Русия през 1551 г. обявява този иконографски сюжет на Светата Троица за каноничен и забранява Троицата да се изписва по друг начин. Също така не позволява да се посочва кой от ангелите на кое от Лицата съответства.
- Кога започва това специално почитане и известност на иконата „Света Троица“?
- Както казахме, преп. Андрей Рубльов изработва храмовата икона за църквата „Света Троица“ на Троицко-Сергиевата лавра. Тя се намира на иконостаса на храма почти непрекъснато или с малки прекъсвания до началото на 20 в. и към нея никога не е имало особено народно почитание. Тук може би е добре да се каже нещо за традицията на почитането на иконите в Русия. Там се почитат преди всичко Богородичните икони или такива на много любими светци като св. Николай, св. Георги. Богородичните обаче винаги са първо място: Владимирската, Тихвинската, Смоленската, Казанската, Държавната икона на св. Богородица. Това са икони, към които векове наред руският народ се стича с молби и молитви.
Макар че, взимайки предвид определенията на Седмия вселенски събор, няма такова нещо като чудотворни икони… Ние се покланяме на първообраза на иконата. Така се получава обаче, че конкретни изображения вършат чудеса чрез Бога, а как това става, ние не знаем, но пък можем да го засвидетелстваме.
Такова почитание към иконата на Светата Троица на Рубльов обаче няма. Тя се е намирала на иконостаса в Троицкия събор на лаврата. Тогава е била с обков, хората са се молили, но не е имало някакво специално поклонение към нея.
- Защо музейните работници днес казват, че иконата „Света Троица“ не бива да напуска музея? Не е ли храмът естественото място за една икона?
- Докато е част от иконостасните изображения в храма, за „Троицата“ не се полагат някакви специални грижи. Постепенно състоянието ѝ се влошава. Както в миналото, така и сега църковните хора нямат някакво специално отношение към артефактите, няма стремеж иконата да се запази във вида, в който е била създадена от автора, дори той да е най-великият. В храма няма някакви специални климатични условия за съхранението на иконата, но пък има дим от свещите и кандилата, от което иконите през годините и вековете се покриват със сажди. Почиствали някак си този слой от замърсявания, както можели, а понякога направо върху тези слоеве от сажди и восък прерисували иконата отново, за да се виждат образите, избледнели от натрупванията. Художникът очертавал лицата по контурите и нанасял нова боя за освежаване на цветовете. Когато в началото на 20 в. са започнали да се занимават по-подробно с иконата „Света Троица“ на Рубльов се е оказало, че тя е дорисувана пет пъти. Последните два – през 19 в. А след това отгоре сложили обков.
През 1904 г. по инициатива на учени монаси от Троицко-Сергиевата лавра са поканени специалисти по иконография, на които показват иконата. Те започват да я почистват, доколкото тогавашните технологии са позволявали това. На една малка площ откриват удивителните цветове от 15 в., този необикновен рубльовски син цвят. Започват да я чистят, не много удачно, защото някои по-късни слоеве падат заедно с боите на преп. Андрей Рубльов. Където това се е случвало, са го дорисували. Така и не успяват напълно да стигнат до целия рубльовски пласт. После настъпва Първата световна война, а след нея – Октомврийският преврат, болшевишката революция, и лаврата е закрита. В нея откриват музей, в който събират ценни предмети. Златото и скъпоценните камъни болшевиките продават зад граница или претопяват, но тогава, слава Богу, не са знаели, че иконите са ценни. Тях събират в музея, открит в Троицко-Сергиевата лавра. Там през 20-години на 20 в. учени са се занимавали с реставрация. Там е била напълно почистена иконата на Светата Троица и е разкрит в пълнота оригиналният слой. Тогава за първи път се вижда как изглежда иконата на преп. Андрей Рубльов. Тя е била включена в експозицията на този музей. През 1929 г. е предадена на Държавната Третяковска галерия, където се намира до наши дни. Иконата е част от постоянната експозиция и за нея са създадени необходимите условия: поставена е специална капсула, пълна с инертен газ, за да се поддържа температурен и влагов режим. През същата 1929 г. реставраторите правят точно копие на иконата, което е поставено в Троицко-Сергиевата лавра, в дясната страна на иконостаса, където е мястото на иконата.
Оттогава не е ставало въпрос за преместването на оригиналното изображение, никой не е искал такова нещо. От реставраторите се знае, че състоянието на иконата не е много добро, минали са шестстотин години от създаването ѝ, а и условията, в които е държана, са манастирски, без особена грижа за запазването ѝ. До наши дни тя достига вече в доста плачевно състояние. Нарисувана е на три дъски, които са доста подвижни, а боята е особена и трудно се задържа на този дървен материал.
След съветските времена към Третяковската галерия беше създаден храм, посветен на св. Николай. Той обаче е част от музея, в него се влиза откъм улицата. Той е на музея, но там има свещеник, хората могат да се помолят, там се съхранява Владимирската икона на Божията майка. През последните години в тази църква в деня на Светата Троица се изнася за поклонение и иконата на преп. Андрей Рубльов, като се спазват всички условия за съхранение. Все пак това е част от музея. Миналата година патриархът за първи път поиска иконата на празника на Светата Троица. И му беше дадена. И оттук започва историята, в която всеки смята себе си за прав. Общността на реставраторите твърди, че след миналогодишното изнасяне на иконата за празника на Светата Троица при връщането ѝ в музея върху иконата са открити шестдесет и една повреди на иконописния слой, включително пукнатини и други подобни, които изискват започването на незабавна реставрация. Затова никой не си е и помислял, че през тази година патриархът пак ще поиска иконата.
- А какво всъщност стана сега? Защо тазгодишното искане на патриарха предизвика скандал?
- Патриархът отиде при Путин и поиска да му дадат иконата за поклонение от вярващия народ за две седмици – една преди празника Света Троица и една след това. А Владимир Владимирович, с господарска щедрост, му даде иконата завинаги: „Взимайте, държавата няма да обеднее!“. Преди да стане това, никой дори не си помисли да се допита до научната общност, до реставраторите. Никой не пита в какво състояние е иконата, ще може ли да се запази по този начин, в какви условия ще се съхранява в РПЦ. Всичко беше направено непрофесионално. Ами какво толкова, икона, да я дадем на Руската православна църква! Според мене това решение е лекомислено както от страна на патриарха, така и от стана на Путин.
После реставраторите реагираха, обсъждаха, проведе се заседание, на което присъства вече печално известният прот. Леонид Калинин като представител на патриаршията и изслушваше различните мнения. Той настояваше иконата да бъде предадена на църквата и като аргумент заяви, че, щом им се заповяда отгоре, всички ще козируват и ще изпълняват.
В крайна сметка изводът от заседанието на учените реставратори беше, че на този етап иконата не бива да се премества от музея, защото това може да доведе до пълното ѝ разрушаване и безвъзвратно погубване. Тогава беше отбелязано, че реставраторите не са против връщането на икони на църквата. Има, например, такива, които могат да бъдат премествани, пренасяни, но специално „Троицата“ не бива. При нея са налице няколко фактора, които трябва да са постоянни: влажност, температура, да не се допускат досег с кислород и вибрации. Затова в музея е създадена сложна система, която осигурява тези условия. Реставраторите са наясно, че дори за Третяковската галерия е трудно да поддържа такава среда, а може ли това да се осигури в храма на Христос Спасителя, където всекидневно минават огромен брой хора, има шум, вибрации, невъзможност да се регулира околната среда? Още по-невъзможно е да се осъществи другият план, при който иконата трябва да се върне в иконостаса на Троицкия храм в Сергиевата лавра. Планира се оттам да бъде изнесено стогодишното копие и на негово място да се сложи оригиналната икона, която задължително стои в специална капсула, за да не се разпадне. Как тази капсула ще се вгради в иконостаса?! Как ще се осигуряват специалните условия за иконата при постоянното стичане на народ в тази църква, където до иконостаса, в края на солея, са мощите на св. Сергий Радонежки? Директорът на музея и голям брой реставратори подписаха официално становище, в което заявяват, че иконата не бива да се изнася от Третяковската галерия.
След няколко дни от Московска патриаршия излезе съобщение, в което се казва, че опасенията на научната общност са преувеличени. Не е ясно кой и как в Московска патриаршия има по-добра представа за това. Как е възможно без да си специалист, без становище от алтернативни специалисти да изкажеш такова мнение? То не се основава на нищо, това е просто пи-ар.
На 27 май се проведе среща на патр. Кирил с прот. Леонид, от когото в патриаршията не са останали доволни. Заради възпрепятстване на преместването на иконата свещеникът е поставен под запрещение да служи и е свален от административните длъжности, които заема. О. Леонид не се ползва с добро име в изкуствоведските среди в Москва, но явно, след като всички учени са на едно мнение, дори за него е станало ясно, че иконата може да се повреди необратимо, ако се премести от музея. И явно той по някакъв начин се е опитал да възрази на патриарха. Има версия, че е бил наказан, защото е поставил подписа си под протокола от срещата, макар там да е написал само, че е запознат, а не че е съгласен с мнението на учените. Не е ясно какво точно е станало, но в крайна сметка един толкова верен човек е бил лишен от всичко, включително и от свещенство.
Какво ще става оттук нататък не се знае. Министерството на културата на Руската федерация, независимо от мнението на реставраторите и мнението на директора на музея, обяви, че иконата ще бъде преместена в храма на Христос Спасителя за празника на Светата Троица. Така е било обещано на патриарха от президента Путин. Ще я предоставят на РПЦ, а след това ще я изпратят за реставрация и консервация.
- Защо на патр. Кирил сега му е нужна тази икона? Защо тя е нужна и на Путин?
- Много мнения може да има по този въпрос, но искам да подчертая нещо още веднъж: тази икона не е масово почитана сред вярващия народ. Поклонничество към нея също няма. Тя си стои в Третяковската галерия, на празника Света Троица я излагат в храма към музея, но там почти никой не отива. В Русия има много други чудотворни икони, при които хората отиват на поклонение.
Аз имам едно немистично разбиране. От една страна, върви война. Патр. Кирил прави всичко възможно, за да благославя тази война, да ѝ придаде някакво сакрално значение. Идва време и той да поиска нещо за това от Путин. Отишъл, поискал. А Путин какво си казва? Старият човек ме моли да му дам иконата за две седмици, я да му я дадем завинаги: ето, вземете! А дали тя е в добро състояние, или не – никой не знае и не се вълнува. Взимайте и това е.
Заедно с иконата „Света Троица“ сега предават на РПЦ и раката от мощите на св. Александър Невски. Мощите на св. Александър Невски се съхраняват в Троицката катедрала на Александро-Невската лавра. По времето на Елисавета Петровна, дъщерята на Петър Велики, това е средата на 18 в., от сребро е направена огромна масивна рака за мощите на светеца. После болшевиките вземат раката и искат да я претопят. А от Ермитажа успяват да се преборят да я вземат като експонат. Така тя е оцеляла и сто години се пази в музея. Сега явно е дошло време да върнем на св. Александър сребърната рака, за да го умилостивим, за да помогне на руските воини в кръвопролитната несправедлива война да победят украинците. Сигурно затова го правят. Не знам какъв е мистичният смисъл на това сега да се взима раката. Директорът на Ермитажа обаче, Пьотровский, козирува и изпълни заповедта. Той дълги години успяваше да се пребори за това раката да остане в музея, където за нея се грижат, реставрират, пазят в специални условия, но сега е принуден да се съгласи. Но пък музейните работници на Третяковската галерия не отстъпват, те не само се възмутиха, но буквално плачат, защото иконата на Светата Троица може да бъде изгубена.
Възможна е и друга причина за това патриархът да иска „Троицата“. През изминалите години в Русия се правеха големи поклоннически събития, свързани с донасянето на мощи и други светини от чужбина, основно от Атон и Гърция. Например, носеха ни пояса на св. Богородица и даровете на влъхвите от Атон, реброто на св. Николай от Бари и това се съпътстваше с много, с милиони поклонници. Ние нямаме много вярващи в Русия, но тези събития събираха много хора. Това влизаше в официалните кремълски новини – колко десетки и стотици хиляди хора се събират на поклонение. А там отиват и хора църковни, и нецърковни. Дошла е светиня, трябва да отидем, да поискаме нещо. В медиите това се отразява – един милион човека се събраха, два милиона и т. н. За какво е това? То носи пари, хората даряват, това е пи-ар, „ето, вижте, това е православна Русия!“.
И сега на мене това ми прилича на някакъв църковен маркетинг: ето, това е икона, на която досега никой не се е покланял специално, сега ние ще се покланяме. Това е почитаема икона, нарисувана от свят човек – преп. Андрей Рубльов, дадоха ни я в трудно време за Църквата, когато Русия се намира в опасност, сега Русия се сражава с целия бесовски западен свят, както твърди официалната пропаганда. И ето, ние сега ще се молим и самата Света Троица без никакви посредници задължително ще ни помогне.
За патриарха и Путин има още един смисъл в тази икона. Той е особен. За тях Светата Троица не е само Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети, а и Русия, Украйна и Белорусия. Наскоро имаше интервю с митр. Тихон (Шевкунов), потенциалният кандидат за следващ патриарх на Русия. Там той чете предсказания на старци. Те не са за духовния живот, за това как да се спасяваме, не са за това как да се борим със злото в себе си. Всички те са свързани с бъдещето на Русия и с тези три славянски части на бившия Съветски съюз и бившата империя. За това, че тези три части трябва все някога да се обединят. И думите на св. Сергий Радонежки, с които започна нашия разговор – че чрез съзерцанието на Светата Троица се побеждава разделението в този свят – те разбират в политически смисъл: разделението на тези три страни. Казват: ето, имаше една обща държава, единна Русия; те я разрушиха по указание на Запада, а трябва всички да са едно, както Иисус Христос казва в Първосвещеническата молитва „За да бъдат едно, както сме и Ние“ (Иоан 17:11). Ще се молим на Светата Троица за единството на Русия…
Това е замислено като особено сакрално мероприятие, освещаване на сегашната „свещена“ война. Замисълът е да се организират определени събития около тази икона – специални молебни, поклонничество, които ще бъдат показвани по телевизията в цяла Русия, молебени за победата на руското воинство, на Русия. Трябва да кажем, че патр. Кирил не за пръв път извършва действия за сакрализация на войната, за победа на руската войска. Преди това, миналата година, беше крайцерът Москва, който взривиха украинците и той потъна, загинаха и руски моряци. Преди това обаче, за да бъде този руски военен кораб победоносен, патриархът изпрати на него частица от Христовия кръст, но не помогна… Но преди това много се говореше за това как църквата е изпратила там частица от Кръста, пред нея се молеха, кланяха се, мислеха си, че така корабът е непотопяем и непобедим… И няма го вече този кораб… Така ще стане и с „Троицата“… Това е нещо типично за патр. Кирил и не само за него: да показва на народа и държавата нуждата от себе си – вие без нас няма да се справите! Ние обаче ще се молим и тогава и при вас всичко ще е наред, защото Русия винаги е съществувала заедно с Православната църква и нищо добро без Православната църква не е имало. Защото Руската църква е „скрепа“, основа. Русия няма друга история освен православната и никога няма да има. Затова се дръжте за нас, дайте ни иконата, дайте ни раката на св. Александър Невски, защото св. Александър Невски е покровителят на руското воинство, на руската армия. И той задължително ще помогне във войната.
- Дискусията около мястото на „Троицата“ – дали то е в храма или музея – повдига темата за другите икони в музеите. Там ли да останат, да се върнат ли в храмовете?
- Първото, за което трябва да кажем, е мястото на иконата и какво е нейното предназначение. Може ли иконите да се намират в музея и трябва ли те всичките да бъдат предадени в църквите? Този въпрос за мене е популистки, защото ние сега нямаме нито толкова храмове, нито толкова вярващи, нито толкова добри условия за съхраняване на тези древни икони, че да ги вземем и да ги предадем на вярващите. Тъй като вече нямаме по десет храма на една улица или храмове във всяко малко село, много от иконите днес са в музеите, където не им се подиграват, не ги хулят, не ги унищожават, не ги осмиват, а просто се пазят.
В Съветския съюз благодарение на музейните работници, които сега църковните дейци много не обичат, иконите са били спасени от болшевиките. Те не са конфискували иконите от храмовете, те са ги събирали и запазвали, за което им благодарим.
Тук стои и големият богословски въпрос: Какво е предназначението на иконата? Има такава крайност в църковния живот, когато не виждаш естетиката, не виждаш прекрасното в иконата. Тя е нещо полезно, утилитарно. Сега около въпроса с иконата на Рубльов „Света Троица“ четох много такива мнения: че иконата трябва да е полезна, тя е връзка на човека с Бога, с първообраза, и колкото повече хора ѝ се поклонят, колкото повече я целунат, толкова е по-добре и правилно. А ако иконата вследствие от тази „почит“ изчезне, унищожи се? Отговарят: няма нищо страшно, ще нарисуват друга. В това има някои противоречия. Ако за вас е важно да се поклоните именно на тази икона, то трябва да направите всичко възможно, за да я запазите. А ако ви е все едно дали тя ще изчезне, защо ви е да се покланяте точно на тази икона?
Аз имам по-различен поглед за прекрасното, за изкуството. За мене изкуството е съ-творчество на човека с Бога. Затова не се лишавам от радостта да се радвам на произведения на изкуството – и живопис, и архитектура, и музика, и литература, и поезия, и кино, и театър. Трябва обаче да признаем, че в Църквата има предпазливо отношение към изкуството като такова. В най-добрия случай то се представя като нещо излишно. Това ни отвлича от молитвата, от съзерцанието. Защо тогава им трябва точно „Светата Троица“ на Рубльов, след като не я цените, нямате намерение да я пазите, не ви интересува дали ще бъде унищожена или не?
Добре е, когато иконата е в храма, но за подобни икони са необходими специални условия, за да не се повреждат. Дори в храмовете на Златния пръстен (на руски: „Золотое кольцо“) – историческите градове около Москва, които често посещавах и се очаква там да има цивилизовано отношение към църковните артефакти, се срещах с реставратори, които буквално страдаха. Разказваха за храмовете, които бяха върнати на църквата, в което няма нищо лошо. Проблемът е в това, че отците-предстоятели нямаха никакво понятие как да съхраняват фреските в тези църкви от 15-16 в. Те не оценяват това като ценност, за тях това са стенописи, сцени от Библията. В руските храмове няма такива специални места за поставяне на свещите, каквито видях в България. Там свещите се поставят навсякъде в църквата, пред различни икони, а без аспирация на въздуха фреските се опушват. И след няколко години стенописите, иконите, които светските реставратори са почиствали грижливо, консервирали са, се покриват със сажди и прах и отново се налага да се обработват… Страхувам се, че така ще стане и с „Троицата“.
Има и още нещо. Ще ви разкажа един случай. Аз много обичам св. Сергий Радонежки и когато имам възможност, посещавам лаврата и се покланям на мощите му. Веднъж бяхме там със сина ми. Пред раката на светеца винаги има огромна опашка, в храма горят свещи, постоянно се чете акатист към преподобния. Мощите винаги са затворени, а вярващите ги целуват през стъкло, което е поставено отгоре. Стояхме на дълга опашка и малко преди да дойде редът ни един монах доведе група религиозни туристи, явно католици, кръстеха се от ляво надясно. Аз уважавам католиците. Специално за тях монахът вдига стъклото, за да целунат мощите на св. Сергий. Зарадвах се, казвам на сина ми: „За първи път ще имаме възможност и ние да се поклоним на светеца без преграда“. Точно преди да дойде нашият ред обаче монахът захлопна капака на раката и каза, че не може да целунем мощите. Мисълта ми е, че за подобни „випове“ монасите могат да отворят и капсулата на „Троицата“ без да се замислят за последствията… Това се прави за ктиторите, дарители, благоукрасителите… Ще кажат: ето, при нас сега е истинската „Троица“, можете да ѝ се поклоните. Човекът е пожертвал много пари, защо да не направим това за него… Ние, като църковни хора, знаем, че нещата стават по този начин… И капсулата ще се отваря за такива заслужили хора. Ето, идва патриархът да служи – е, как няма да отворим иконата за патриарха?! Ами ако дойде друг патриарх, как няма да му я отворим? За патр. Вартоломей няма да го направим, защото той се смята за неприятелски патриарх, но за Сръбския – веднага. Докато в църквата няма съответен ред, отношение към безценните светини, запазени през вековете до днес, присъствието в храмовете може да е заплаха за тяхното оцеляване.
