Интервю за „Двери“ с иконописеца Жельо Маринов Желев. Негови икони са подарени от името на правителството на Република България на дипломати, както и на папа Йоан Павел II, Московския патриарх Алексий II, Вселенския патриарх Вартоломей и др. Негови са иконите на български храмове по света, например: обновената църква „Св. Йоан Рилски“ в Българската екзархия в Истанбул, „Св. Климент Охридски“ в Брюксел, възстановената църква на древния (разрушен) манастир „Св. Димитър“ в правителствената резиденция „Евксиноград“, обновената църква „Св. Богородица“ и възстановената „Св. Кирил и Методий“ в Созопол, рисувал е и за църкви в Албания, в Западните покрайнини и мн. др.
Г-н Желев е роден е на 22 юни 1950 г. в гр. Бургас. През 1973 г. постъпва в Училището по изкуства и занаяти, което завършва през 1975 г. През същата година е приет за член на Творческия фонд на Съюза на българските художници. Работил е в областта на древното цветно стъкло и иконографията от 1971 г. Участвал е в изложби и много негови творби са собственост на частни колекции по целия свят.
- Поздравления за последната Ви творба – икона на Преображение Господне! Вие сте известен иконописец, познат у нас, а и сред българските православни общности в чужбина. Вие сте в това изкуство още преди да се въведе специалността иконография във висшите ни училища. От колко години рисувате икони и как започнахте?
- Благодаря за признанието! Икони рисувам почти непрекъснато от 1971 г. Увлякох се в иконописта под влиянието на колеги, които бяха по-възрастни и по-напреднали от мене. Първоначално рисувах с не толкова силна вяра, макар че от страна на майка ми имам гръцки корен, а както знаете, гърците са ревностни във вярата. Но преди тридесет и девет години претърпях тежка катастрофа и лежах седем дни в кома. Това събитие определено повлия и усили вярата ми.
- Какво Ви повлия да рисувате точно в този стил?
- За стила си не мога да кажа нищо. Аз просто рисувам, както ме „води сърцето“ и така, че да си харесам рисунката. Останалото е работа на критиците. Старанието ми е да спазвам канона и да се опитам да внуша на зрителя, че това, което вижда, е отражение на библейския текст. Често ми се случва и следното: харесам някоя стара икона, българска възрожденска или гръцка, руска и пр., на която след това правя творческо копие. Такива са иконите ми например за Преображение и Рождество Христово.
- Водите ли си записки в колко църкви и манастири има Ваши икони?
- Записки си водя от около двадесет години, когато започнаха да ми се възлагат по-обемисти работи като иконостасни икони, тъй като там и без това има документация „в излишък“!
- Вече има много иконописци в България и все пак, колкото и да се търси Вашият труд, може ли човек да се изхранва от това изкуство? От историята се знае, че богати иконописци сякаш никога не е имало. Както е и с художниците.
- Прав сте, че иконописци се „навъдиха“ доста. Всъщност от „хора на изкуството“ винаги е имало голям наплив. И певци, и писатели, и какво ли не. Наистина нивото на изкуството спадна, но така е на свободния пазар. Колкото до богати художници, такива е имало, естествено, както преди, така и сега. Имало е придворни художници, някои от които са оставили прекрасни неща. Имало е и ужасно бедни, които също са оставили безценни творби. Нещата не вървят „ръка за ръка“. В иконописта нещата са определени по-иначе, отколкото в светската живопис. В ерминиите се казва, че „на зографа не се дават пари, но той, жената му, децата му трябва да са сити, облечени, обути и не трябва да усещат недоимък“. Така съм чел в руски ерминии.
- Тази икона на св. Преображение поръчка ли е? Как стигнахте до идеята да я нарисувате?
- Тази икона, както някои други, рисувах просто по мой избор! Все пак отвреме-навреме ми се ще да нарисувам по нещо, както се казва, „за своя душа“. Ще ми се две-три неща годишно да рисувам просто за своя потреба. Когато ми хареса някоя стара икона, правя ѝ творческо копие, като например на тази икона на Рождество Христово.
- Имахте ли някакъв образец, от който да копирате образите и другите детайли на изображението?
- Да. Поначало иконата се рисува по строг канон и зографът има много малко поле за лична изява. Фигурите, дрехите, цветовете са строго определени. Единствено в по-големите събитийни и в житийните икони (със сцени) може да се намери някаква свобода за изява!
- Имате ли любим свещен образ във Вашата работа на „образописец“, както във Възраждането е била превеждана думата иконограф?
- За любим образ не мога да кажа нищо конкретно. Все едно да имам любимо от децата си. Всяка икона я рисувам, както се казва, с „вяра и страх от Бога“. Любим етап от изписването за мене е изписването на образа. Това е наистина вълшебен момент!
- Какви са бъдещите Ви творчески планове?
- Честно казано, плановете ми са да рисувам, докато Бог ми дава сили!
