Мобилно меню

4.7882352941176 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (85 Votes)

patriarxis alexandreiasВ интервю за гръцкия в-к Етнос Александрийският патр. Теодор, който неотдавна беше на посещение в Гърция, коментира за първи път предоставянето на автокефалия на Украйна, отбелязвайки, че решение на проблема все пак има. Той говори и за опитите на Кипърския архиеп. Хризостом да посредничи за решаването на проблема, като поиска от Вселенския патриарх първо да се проведе една среща между него и Московския патриарх, тъй като двамата ги свързва дълбоко приятелство, а след това да се организира една неформална среща на всички предстоятели и резултатът от нея да е приемлив за всички.

- Ваше Блаженство, Вие присъствахте на годишнината на организацията „Апостолики Дякония“ към Гръцката църква. В своето слово използвахте много прочувствени слова, за да опишете връзките си с Гръцката църква и с Гърция по принцип. Какво от Гърция Ви липсва при Вашата мисия в африканския континент?

- Роден съм на Крит, от майка малоазийка и баща критянин, десет години служих в планинската митрополия Ламби и Сфакия, затова и сега подготвям в Спири малък музей, който да напомня на всички минаващи от там, че оттук е минало едно критско момче, което Бог е удостоил да се качи на патриаршеския трон. Така че моята родина Крит е прекрасна, Бог ме благослови тя да бъде на отсрещната страна на Александрия. Когато седя на Абукир, усещам соленото море, защото след 20 часа тези вълни ще отидат до бреговете на Крит и това ми вдъхва кураж.

Гърция е моята родина, моят гръцки език и каквото и да правим, всеки като жадна кошута тича към изворите на родината си.

- Кое смятате, че е най-голямото предизвикателство пред изпълнението на Вашите задължения?

- Най-голямото предизвикателство, с което се сблъсквам, е бедността. Човек вече не е щастлив, изчезнаха усмивката и радостта му, сладостта в душата му, спокойствието. Западната цивилизация ни зададе образеца на едно потребителско общество.

Днес човекът търси много неща, виждам натъжени лица. Докато там, където е моята мисия, основно на черния континент, там срещам щастливи хора. Причината е, че те не са познали благата на потребителското общество. Едно дете ще вкуси за първи път бонбон, ще види цвета на кожата ми и ще ме прегърне, защото никога не е виждало „бял“.

Африка не е бедна, тя е много богат континент. Не искам децата да напускат родината си. Създали сме 2000 училища и 3000 медицински центъра. Сърцето ми се нарани, когато преди дни научих, че при опит да избягат от Либия мнозина са потънали във водите на Средиземно море.

Ако имахме мрежа да съберем всички тези тела на дъното на морето, щяхме да напълним един стадион хора. Опитваме се да им помогнем да разберат, че могат да живеят в своите страни, че те са красиви и не бива да ги напускат.

- На 18 април се срещнахте в Кипър с предстоятелите на църквите в Антиохия, Йерусалим и Кипър по покана на Кипърския архиеп. Хризостом. Един от обсъжданите въпроси беше и за автокефалията на Православната църква в Украйна. Можете ли да споделите с нас мислите си и позицията, която предстоятелят на Александрийската църква ще представя по този въпрос?

- Аз съм роден в Гърция, в Крит, уважавам и обичам Всесветейшия Вселенски патриарх Вартоломей, защото го познавам още от дете в Спили през 1978 г., а по време на Великия събор в Крит ми направи и най-големия подарък, като дойде да види моята майка-малоазийка у дома.

Живял съм в Украйна, познал съм болката от разкола на Украинската църква. Зная обаче много добре и Руската църква, защото съм живял там десет години и Александрийската патриаршия има емоционални връзки с нея. Ако ги има нашите манастири, нашите църкви, то това е с рублите, които са давали руските царе по онова време. Всичко е обновено с парите на великите боляри на руската земя. Връзките между Александрийската патриашия и Руската църква са големи и не могат да бъдат изтрити.

Пред нас обаче стои един огромен проблем – на автокефалията, която беше дадена и която Вселенският патр. Вартоломей имаше право да предостави.

Разбира се, ние нямаме нищо против всяка църква да получи автокефалия. Но това, което раздели църквите днес, са хората, които получиха автокефалията и сега виждаме, че Филарет (почетният Киевски патриарх, бел. ред.) вече свиква събор, който да анулира решенията на Обединителния събор.

И така, тримата патриарси в съгласие и молитва казахме на нашия брат Кипърския архиепископ, който след това направи обиколка в Унгария, Сърбия и Румъния, да разговаря с предстоятелите на православните църкви за църковното положение в Украйна, да се срещне с Вселенския патриарх. Кипърският архиепископ е мъдър човек, добър е и обича Църквата.

За всички проблеми съществуват решения. Нашият Вселенски патр. Вартоломей е предстоятел на ромейския род и всички го уважаваме и обичаме. Да не забравяме, че проблемът не е догматичен. Въпросът за автокефалията е решим.

Кипърският архиепископ ще се опита да поиска от Вселенския патриарх да се проведе първо една среща между Вселенския патриарх и Московския патриарх, тъй като двамата предстоятели са свързани от дълбоко приятелство, а след това да проведем една неформална среща на всички предстоятели, така че това, което се реши, да е приемливо за всички. Нашата епоха има толкова проблеми, че не можем да си позволим лукса да бъдем разединени.

Кипърският архиепископ ще осъществи този опит, а много скоро ние отново ще бъдем в Никозия заедно с предстоятелите на Антиохия и Йерусалим. За нас, първенствуващите патриаршии на Александрия, Антиохия и Йерусалим, Кипърската църква стана място на среща.

Кипърският архиепископ ни предостави метоси, църкви и места, така че всеки да има свое представителство и да можем да разговаряме и да се срещаме. Вярвам, че решение може да се намери. Нека само всеки от нас остави своите лични неща настрана и да погледнем общия интерес на Църквата.

(Със съкращения)


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/u46xq 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски