Мобилно меню

4.8888888888889 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (45 Votes)

2 Fr K Sinev Bucharest 2017Интервю на Диана Дончева в предаването „Преди всички“ на БНР – „Хоризонт“ със свещ. Кирил Синев от Русе за празника, за вярата, за традициите:

- За тайнството на Рождество Христово. Какво чудо сътворява то във всеки дом?

- Честито Рождество Христово на Вас и на Вашите слушатели! „Чудото е потапяне в Божия „ред“, казва проф. Г. Каприев. Ако отворим добре духовните си очи, ще забележим, че Бог постоянно ни ухажва със Своите чудеса, които са проява на неизразимата Му любов. Дивно чудо се случва в малкия Витлеем, където въплътеният Божи Син Христос се ражда в твърде скромни условия, давайки ни пример как трябва и ние да се държим. Бог се въплъти, за да ни направи синове Божии по благодат.

Сбъдват се старозаветните пророчества. „Бог удържа обещанието Си, отвъд непостоянството и човешките слабости“.[1]

В началото на всяка Литургия, която е Тайнство на тайнствата, духовникът мислено се озовава пред Витлеемската пещера. Застанал пред проскомидийната ниша, духовникът започва с тропара „Приготви се, Витлееме, отвори се за всички, Едеме… Христос се ражда, за да възстанови падналия преди образ (Божи в човека, бел. ред.)“.[2] В началото на „Литургията на словото“ духовникът издига ръце пред светата трапеза и казва ангелската песен към витлеемските пастири: „Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение“ (Лука 2:14). Празничната икона е изпълнена с дълбоки богословски послания: изкуството (свирещия пастир) и науката (в лицето на мъдреците) принасят на Бога слава!

„Бог, където пожелае,­ побеждава се природният порядък, понеже действа Бог по Своята воля!“. Проф. Г. Каприев добре го е казал, че „понякога забравяме, че християнството е религия на радостта, на веселието“.[3] „Христе, Боже наш, … изпълвай сърцата ни с радост и веселие“.[4]

Фактът, че в родословието на Христос (по бащина линия) се споменават и 4 жени и то от друг род (не-юдейски) означава, че спасението е за всички народи.[5]

И нещо интересно: в богослужението на празника се използва предимно сегашно време. Многократно се повтаря думата „днес“. В кратки изречения се казват много неща. А със стихирарическото пеене леко се разпяват срички на ключови думи за по-добро възприемане на смисъла на текста.

- Разкажете ни за Вашето голямо и сплотено семейство. Роден сте в Казанлък в голямо семейство – втори син на военен лекар и счетоводителка – 8 деца, задружни, в къща, после в апартамент, ... сигурно сте търпели и лишения, но ви сплотява любовта...

- Относно лишенията, това по-скоро е въпрос към моите родители, затова Ви отговарям с думите на майка ми, която снощи ме предупреди така да го представим, че да не им се припише геройство: „Раждането и отглеждането на 8 деца включва съвместните грижи на двамата родители. Означава себеотрицание, голяма отдаденост да го приемеш като предизвикателство. Вместо да имаш социален живот и да ходиш в чужбина, ти се затваряш за 13 години вкъщи и се посвещаваш на децата. Ако имаш желание и си мотивиран, нещата стават. Децата и семейството представляват ценност. Днес, малко или много, нещата са обърнати към себе си. Да не говорим за други хора, които съвсем нямат желание да имат човек до себе си и да създадат семейство“.

Това, което ни помогна да се развием, е музиката (изобщо изкуството), природата и Църквата. Музиката възпитава естетическото чувство и те учи на трудолюбие. Ти не можеш да постигнеш някакви резултати, ако всеки ден не се упражняваш, не свириш. Много се трудиш, но тя ти отвръща с много красота.

Баща ми ни е водил много на разходки по Стара планина. Имали сме колела, с които сме ходили от града дори до двете ни села. Любовта към земята (обработването ѝ), както и спортът също са допринесли за нашето изграждане.

- Баща Ви е лекар, майка ви – счетоводителка, но има любов към музиката – свирите на пиано, ... после цялото семейство пее в църковния хор...

- В семейството се научихме на любов към труда и природата, взаимно подпомагане, нужната дисциплина, развиване на талантите – едни свирят на пиано, други (момичетата) на цигулка.

- Вие завършвате транспортното училище, свирите на пиано, посещавате школа по изкуства, пеете в църковен хор... Първата среща, която променя живота Ви, е със свещеника Петър Цанков в гр. Казанлък, кръстил е всички ви...

- Да, о. Петър е голям мисионер и познавач на Св. Писание. За жалост понесе доста гонения, дори от свои. Христос ясно казва: „Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина, и Светия Дух“ (Мат. 28:19). О. Петър действително потърси нашето семейство, въцъркови ни, кръсти всички деца и сме му безкрайно благодарни за неговата мисия.

- Втората важна за Вас среща е в Букурещ, с о. Петър Тотев в църквата „Св. Илия“...

- Признателен съм на о. Петър Тотев, много интелигентен свещеник, изключителен пастир с усет и такт към духовните търсения на вярващите. Помогнал е на много българи в Румъния във всяко отношение.[6] В продължение на 21 години беше представител на БПЦ в Букурещ (сега служи в българския катедрален храм „Св. Кирил и Методий“ в Манхатън, Ню Йорк, бел. ред.).

- Завършвате богословския факултет на университета в Букурещ. На какво Ви научи животът в Румъния?

- Животът в Румъния ме научи на отговорност, всеотдайност, любов към богословието, търсене и намиране на екзистенциалното в живота. Бях свидетел на една църква, която от години е намерила работещите модели за работа с народа. Действително, ако всеки върши съвестно своята работа, добрите резултати са постижими. Научих се, че без труд и упование в Бога нищо не се постига.

У нас често се казва, че за да успееш, трябвало да вярваш в себе си и да имаш късмет. Аз се убедих, че без страх Божи и любов нищо не се постига. Думата „късмет“ трябва да заменим с „Божия закрила и помощ“. Вместо да стискаме палци, нека научим молитвата „Отче наш“!

Вече за пета поредна година с български младежи участваме в Международната среща на православните младежи в Румъния и българите са впечатлени от масовия характер на вярата, от особеното човешко отношение на младите духовници. У нас все още съществува известна плахост в общуването между клир и народ. Но ми прави впечатление от моя личен опит, че когато инициирам диалог с хора, влезли в храма, те се радват, че свещеникът им е обърнал внимание.

Лично аз съм привърженик на разбираемия богослужебен език. Дори само четейки ясно на български празнични стихири, забелязвам как богомолците внимават повече. Час по-скоро българите трябва да имаме преведено цялото богослужение и върлуващата „четириезична ерес“ да отстъпи място на разбирането. Химнографията има своя дълбок образователен характер, който у нас като че ли се подценява.

Трудно ни е да се борим със суеверията сред хората. Нуждаем се от помощта на родителите за адекватно домашно възпитание.

В Румъния има по-голяма чуваемост на църковното послание. Налице е по-голяма чувствителност на народа към духовното. У нас явно секуларизмът е взел преднина.

Бих искал да обърна внимание на дълбокото богословие, съдържащо се в румънските коледни песни. Това са музикални шедьоври, изпълнени с вероучение. Масово се пеят в храмовете преди празника и създават особена атмосфера.

Децата копнеят да чуят за любовта Христова. Чрез музиката най-естествено възприемат вярата. Като родители християни сякаш пропускаме да уловим и използваме благодатната детска възраст за посяване на семената на вярата. По-късно усещаме, че сме безпомощни да говорим за вярата на вече порасналите ни деца. Това виждам от ежедневния опит и контактите с вярващите.

- Освен това точно в Румъния срещате и своята съпруга, тя е бесарабска българка. Разкажете ни за вашата любов.

- Една румънска поговорка гласи: „Няма нищо случайно, всичко е по Божи промисъл“. Опознавайки духовните светини на гр. Яш и манастирите в румънска Молдова, благодарение на богослова Иван Добрев, също казанлъчанин (сега български свещеник на о-в Крит, Гърция, бел. ред.), се запознах с бъдещата си съпруга, по професия кожен лекар. Любовта към духовното сплоти още повече любовта между нас. Благодарен съм на о. проф. Дан Санду от Яш за това, че въцъркови във вярата Альона и днес тя неизменно ми помага в духовното поприще.

- Имате две дечица. Синът ви Николай е в 4 клас. И той ли свири на пиано и обича музиката?

- Николай също свири на пиано. Обича енциклопедиите и чуждите езици.

- А малката Анастасия е на 3 годинки. Тя какви предпочитания има, макар че е много мъничка още?

- В градината я определят като „самостоятелна“, интересуват я кукли и рокли.

- Приготвена ли е вече коледната трапеза? Какво ще сложи съпругата Ви на нея, как ще празнувате, ще се събере ли цялата голяма фамилия?

- Не обръщаме толкова внимание върху храната на трапезата. Каквото Бог е дал. Повечето деца вече сме семейни и ще е трудно всички да се съберем.

- Сега сте на 35 години, служите в храм „Св. Възнесение“. Благодарение на Вас е направен основен ремонт, сега събирате средства за реставриране на иконите...

- Заслугите за основния ремонт на храма са на моя събрат о. Георги Райков (председател на храма, бел. ред.). Слава Богу, храмът беше основно освежен, а след пълната реставрация на иконостаса с иконите той доби завършен вид. Разбира се, не забравяме, че най-ценното са „живите камъни“ (1 Петр. 2:5), които изграждат храма, т. е. християните в него. Според възможностите се опитваме да предоставяме на младежите детски молитвеници и евангелия за деца.

- Помагат и русенските скаути....

- Да, председателят о. Георги проявява специално отношение към тях, които дариха средства за възстановяване на иконостаса.

- Освен това сте и наш колега – журналист. Русенската митрополия отскоро отново има свое печатно издание – „Вяра и живот“, в което сте сътрудник.

- Благодарен съм на Русенския митрополит Наум за подкрепата и насърчението. Много съм благодарен и на екипа от професионални богослови от сайта Двери на православието, с които имаме добро сътрудничество за духовна просвета на народа. Христос ни казва: „Тъй и вие, кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим“ (Лука 17:10). Аз просто отразявам събитията, в които участвам. Когато попадна на някой духовен бисер в румънски текст – бързам да го споделя.

- Какво е Вашето пожелание, молитва, послание в светлия ден на Рождество Христово?

- Да станем истински „ръце на милостивата Божия любов“.[7] Да отвърнем на Бога със същата готовност, любов, с която Той благоволи да се въплъти и ни изкупи от робството на греха и смъртта. Да Му бъдем признателни и благодарни.[8] Редовно да се молим и четем словото Божие – нашата духовна храна и насъщен хляб. Убеден съм, че при един молещ се и познаващ словото Божие народ рязко ще намалее агресията и насилието.

Да надграждаме нашите познания за християнската същност на празниците. Масово народът се ограничава единствено с познаване на фолклорната страна на празниците, която често е свързана с езически и суеверни практики, противоречащи на нашата истинска вяра. Христос ни донесе истината, а не празна вяра.[9]

Да поставим акцент върху духовната грижа за младото поколение, тяхното ограмотяване, съживяване на енорийския живот. Да провокираме по-масово участие на народа в богослужението.

Много е важно домашното възпитание,[10] затова ние като родители-християни трябва да подкрепяме и да насърчаваме децата в практикуването и опознаването на вярата.

Меко казано несериозно е народ, покръстен преди 1153 г., да се двоуми във вярата или да залита в окултизъм, суеверие и битово-повърхностно християнство. У нас е на лице духовен глад. Да го утолим с решително завръщане в лоното на Църквата. Христос, добрият Пастир, стои и ни очаква. Да заменим духовното безразличие с ограмотяване. Във вечерните молитви казваме към Господ: „Избави ме от вкаменяло безчувствие, … дай ми да поставя добро начало“ (молитва 7). В края на Литургията народът отговаря: „Видяхме истинската светлина, … намерихме истинската вяра“.

Да заменим спорадичното посещение на храма с редовен активен богослужебен живот. Господ ни казва: „Търсете и ще намерите“ (Мат. 7:7). В разговорната реч използваме Божието име за щяло и нещяло. Но нека се обърнем към Бога с цялото си сърце и душа. Да бъдем радостни въпреки всичко и „целия наш живот на Христос Бог да отдадем“.

Христос се ражда, да Го славим и посрещнем с отворени обятия!

[1] Румънски патр. Даниил.
[2] Тропар на Предпразненство на Рождество Христово
[3] Георги Каприев: „Понякога забравяме, че християнството е религия на радостта“ – В: Православие.бг.
[4] Молитва, четена тихо пред проскомидийника, след задамвонната молитва на Литургията.
[5] Румънски патр. Даниил.
[6] „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им“ (Евр. 13:7).
[7] Румънски патр. Даниил.
[8] „Да благодарим на Господа!“ – ключовото програмно послание, съдържащо се в началото на Евхаристийния канон на Литургията.
[9] В тропара на св. Николай Христос е наречен „Истината на нещата“.
[10] Многократно при гостувания в Румъния с митр. Наум той е подчертавал каква голяма роля има домашното възпитание.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/u8ry4 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние; по същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела; тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела; не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото.
Св. Григорий Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.