Разговор в предаването "Духовен поглед" по БНР - Хоризонт с отец д-р Сава Кокудев, главен асистент по Систематично богословие в Богословския факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски" върху евангелския неделен текст Мат. 21:33-42:
"Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си. И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете. А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха. Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото. Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми. Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му. И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха. И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари? Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете. Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господ и е дивно в очите ни"?
– Отец Сава, какъв е Вашият коментар на тази притча, каква е символиката на лозето, с лин и плет?
- Благодаря Ви за поканата! Честит празник на всички, честит възкресен ден! Тази притча е една от най-запомнящите се и най-емблематичните в Евангелието. Изказана е за еврейския народ. Старозаветният Израил приема закона, приема откровението, което Бог му дава в образа на лозето. В подкрепа на това разбиране е Пс. 79, в който четем: "Боже на силите! Обърни се, милостно погледни от небето и виж и посети това лозе; опази туй, що е насадила Твоята десница, и младочките, които Ти укрепи за Себе Си." Този текст е включен в православното богослужение. По време на литургията при песента "Свети Боже, свети крепки, свети безсмъртни, помилвай ни!" епископът благославя народа и го осенява със запалени свещи. Той моли Бог да се погрижи за Своето лозе. Като наследници на Новия Завет ние всички, всеки вярващ християнин е призван на това лозе. Притчата е казана по време на Стария Завет, когато евреите са поканени в Божия дом да пазят откровението, дадено чрез пророците, и завета, сключен от Бог с Авраам, Исаак и Яков. Но те не разпознават идването, първото пришествие на Господ Иисус Христос, на Самия Син Божи в плът. Затова тази притча е насочена към тях, за да ги изобличи, за да се покаят и приемат Месия, Помазаника, очаквания Син Божи като Спасител, не просто като човек или пророк, както е в исляма.
Това лозе е една много богата метафора на спасението. Можем да отидем и по-дълбоко. В тълкуванието на книгата Битие някои автори приемат, че дървото за познаване на добро и зло е смокиня, а дървото на живота е лоза. Спасението на човеците идва при нас в образа на това лозе, към което ние се приобщаваме, ставаме живи пръчки на лозата. В Евангелието от Йоан, глава 15, четем: "Аз съм истинската лоза и Моят Отец е лозарят. Всяка пръчка у Мене, която не дава плод. Той отрязва; и всяка, която дава плод, чисти я, за да дава повече плод." Новата лоза, новото дърво на живота е самият Христос, дошъл в нашия свят. Той е спасение. Спасяваме се, когато ставаме едно с тази нова лоза, с това тяло Христово в причастието. Не е случайно, че на тайната вечеря Господ взима плода на лозата, виното, благославя и казва "Това е Моята кръв." Тези, които общуват с Помазаника Божи чрез хляба и виното, които са Негови тяло и кръв в литургията, те ще бъдат част от лозето, за което става дума в притчата, те ще бъдат живи клетки, клони на тази нова лоза, ще бъдат изпълнени със сок, с действието на Светия Дух и ще принасят повече и повече плодове.
Плетът е оградата, границата между църквата и света. Откровението, което е дадено, не бива да се разпилява и не може да се смесва. Църквата е в този свят, но не е от този свят, тя принадлежи на бъдещия век. Затова в Първо послание на свети апостол Павел до коринтяни, 16 глава, което се чете днес, намираме думата маран-ата. На арамейски, езика, който Христос е говорел, тази дума означава "Господи, дойди!" Маран означава Господ, Господар. Същия възглас отправят Духът и невястата в края на последната книга Откровение. Невястата е църквата, духът е Божият Дух, даден на света до Второто пришествие на Христос.
Важно е да схванем цялата последователност. Имаме подготовка за първото пришествие, първото идване на Христос. Това е епохата на пророците, времето на Стария Завет. За тях в притчата четем, че господарят ги изпраща, но лозарите ги избиват. Знаем, че пророците, както и Христовите ученици по-късно са гонени и убивани. Защото този свят отхвърля порядъка на другия свят, на бъдещия век. Идва самият Син. Някои са готови да Го приемат, но тези, които са поставени да пазят лозето, първосвещениците, точно те се наговарят да Го убият и да присвоят наследството. Акцентът е поставен върху това, че човек иска да притежава това, което му е дадено от Бог, а не да принася плодове на Бог. Сега обаче се намираме в една епоха между първото и второто Христово пришествие, в която Светият Дух е даден да пази църквата и да я води към Сина Божи. При второто пришествие Господарят ще се завърне и всеки ще получи заслуженото.
– Много често тази притча е използвана, за да бъдат преследвани евреите, особено през Средните векове. В притчата пише "злодейците ще погуби зле". Много християни са правели изводи, че на това основание могат да преследват евреите.
- Това е изкушението на християнството да се слее с този свят и да получи власт в този свят. Трябва да се научи тази аксиома: "В този свят, но не от този свят." Когато християнството стане от този свят, то престава да бъде християнство и става идеология. За съжаление, днес виждаме това в Русия и на други места, където християнството се използва, за да се оправдае една война.
– В този неделен ден се чете също откъс от Първо послание на свети апостол Павел до коринтяни, глава 16, стихове от 13 до 24, който гласи:
- "Бъдете бодри, стойте във вярата, бъдете мъжествени, бъдете крепки; всичко у вас да става с любов. Моля ви още, братя: вие знаете Стефаниновия дом, че той е начатьк в Ахаия и че се посветиха да служат на светиите; покорявайте се и вие на такива и на всекиго, който спомага и се труди. Радвам се, че дойдоха Стефанин, Фортунат и Ахаик: те запълниха вашето отсъствие, защото успокоиха моя дух и вашия; прочее, почитайте такива. Поздравяват ви асийските църкви; много ви поздравяват в Господа Акила и Прискила с домашната си църква. Поздравяват ви всички братя. Поздравете се един други със свето целуване. Поздравявам ви аз, Павел, собственоръчно. Който не обича Господа Иисуса Христа, да бъде анатема, маран-ата. Благодатта на Господа Иисуса Христа да бъде с вас и любовта ми с всинца ви в Христа Иисуса. Амин."
– Отец Сава, смущава ме изразът "Който не обича Господ Иисус Христос, да бъде анатема".
- Анатема означава да бъде отделен, отстранен от стадото, от Христовата църква. Църквата е лозе, дар от Бога за нас, това включва самия ни живот. Църквата е жив организъм, едно семейство. Когато се вмъкне друг дух, апостолът казва: да бъде отделен от вас, да не бъде с вас. Имаме право да оградим своето семейство и да го пазим. Да пазим лозето, за да не се вмъкне враг в него. Идеята не е човекът да е проклет, а той да бъде отлъчен и когато Господ дойде, Той да го съди. Ние не съдим човека, ние го предаваме на Господ. Само Той знае как да го съди. Ние казваме: твоята вяра не е като нашата вяра, ти не си един от църквата. Ако желаеш да приемеш Христос за Спасител и да следваш вярата и Духа, тогава бъди с нас. Но ако ти не следваш Духа, бъди така добър да бъдеш извън нас. Не може в едно семейство да влезе някой, който не е от семейството и да подкопава семейството. Идеята е да се запази идентичността на църквата. Не може една идеология да подмени автентичния дух. Нека бъде отделен от лозето, от причастието. Може би тогава ще се осъзнае и ще пожелае отново да бъде в църквата. До идването на Господа, а Господ ще го съди.
– Насърчаващото е, че след думата анатема следва думата маран-ата. Да запомним, че арамейският израз маран-ата означава "Господ наш иде." Използвал се е като поздрав от първите християни. Това е съвършеният копнеж и молитва на християните днес: Господи, дойди!
- Ние очакваме идването на Господа във всеки момент. То е започнало като процес. Тази вечност прониква в нашия свят и ние го изповядваме в самата Литургия. Казваме "Благословено е царството на Отца и Сина и Светия Дух". Така започва неделната Литургия. Ние възвестяваме идващото царство, това вечно царство вече започва да се осъществява в нашия свят.
Да се помолим: „Отче наш. Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.“
