Разговор със свещ. Божидар Маринов от столичния храм „Въздвижение на светия кръст Господен“. С него беседва Румяна Иванова, водеща на рубриката „Духовен поглед“ в предаването „Рано в неделя“ по програма „Хоризонт“ на БНР. В центъра на разговора е неделното литургийно евангелско четиво Мат. 9:1-8 за изцеляването на парализирания, донесен при Иисус Христос от своите приятели. Спасителят се обръща към страдалеца с думите: „Дерзай, чедо, прощават ти се греховете!“.
- Отец Божидар, този текст прави връзка между здравословното ни състояние с греховете ни. Като че Христос слага знак на равенство между опрощаването на греховете и изцелението. Така ли е?
Отец Божидар: Така е, да. Всички евангелски четива, които ползва Църквата, и всички чудеса, които е извършил нашият Господ Иисус Христос, свързват изцелението с покаянието от греха. В някои случаи Христос казвал „Прощават ти се греховете“, друг път директно прощава. Тук даже има и допълнение: по вярата на приятелите Той изцелява болния.
В Евангелията от Марк и Лука е записано, че четирима души донесли разслабения в нозете на Господ. Господ Иисус Христос познавал не само болестта на парализирания, познава и нашите болести, но Той познава и тайната на покаянието на всеки един от нас и на този, когото изцелява. Бог в милостивата Му и изцелителна за душата любов ни призовава към покаяние и изправяне. Понякога Той допуска да бъдем лишени за известно време от свобода, от здраве или материални блага, или социални почести. Затова се случва да преминем през нещастия, болести, изкушения, които тайнствено ни подтикват, призовават да се покаем, да се доближим повече до Бога чрез молитва и добри дела. Защото Бог е изворът на живота, на изцелението, на освобождението от нещастията.
В молитвите, които четем в църквата, когато дойде някой болен или на когото предстои операция, ние казваме така: „Господи Иисусе Христе, извор на живота и безсмъртието, лекарю на душите и телата, Ти наказваш и милваш, допускаш болести за наше вразумление и лекуваш. Знаем, че сме недостойни да призоваваме Твоето пресвято име, понеже всекичасно престъпваме Твоите повеления и прогневяваме Твоята безкрайна благост, но ние знаем също, че ти си Бог на каещите се и без Твоята свята воля не пада ни един косъм от главите ни“.
Ето как са свързани нещата: болестите, ограниченията в живота ни са следствие от първородния грях. Думата спасение, на гръцки сотирия, на латински салус, означава оздравяване, освобождаване от трудна ситуация. Господ е избавител, изцелител на всички нас, когато пострадаме. Той ни спасява, за да добием благодат и да живеем в царството Божие с Него.
- Разкажете ни за тайнството маслосвет, което се основава на съборното послание на свети апостол Яков: „Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят. Изповядвайте си един другиму греховете и молете се един за други, за да се изцерите; голяма сила има усърдната молитва на праведника“. Често ли Ви се налага да се молите за болни?
Отец Божидар: Едно от тайнствата, установени от Бога, е тайнството Елеосвещение. Един път в годината, на Велики четвъртък, извършваме това тайнство за всички хора, които са в храма, след като се освети елей „за здраве на душата, за опрощаване на греховете“ – така пише в молитвата. Молим Бог в присъствието на седем свещеници, с четенето на седем дълги молитви, седем Евангелия, седем апостола. Така се освещава елей, та когато бъде помазан болният с този елей, да получи изцеление. Ние не знаем Божиите мисли. Ако Божият промисъл за даден човек е да премине от този свят, то като сме го помазали с този осветен елей, ние сме го подготвили за смъртта, за вечния живот.
- Много хора, в случай на болест, отиват веднага при личния лекар. Ако те са християни, кръстени и участват в църковния живот, би трябвало първо да дойдат при Вас, за да се помолите за тях. Молите ли се за болни по този начин?
Отец Божидар: Всеки ден, когато съм в храма, а и по телефона ми звънят или идват. Започваме да четем молитви, помазваме го с осветен елей, правим всичко, което е възможно от човешка гледна точка, но оставяме всичко в ръцете на Бога, в милостта на Бога. Бог понякога допуска изпитания, болести, за да бъдем по-милостиви, по-подпомагащи, по-солидарни. И в това евангелско четиво, което днес се чете, затова че четиримата приятели са се застъпили, Бог го изцелява, Бог го спасява по тяхната вяра. Затова ние трябва не само да утешаваме, но да вдъхнем на хората, които идват в храма вяра, доверие в Бога. Да знаят, че дори да не се случи изцеление, за което молим, Бог е провидил най-доброто за нас, защото Той ни обича, Той пострада заради нас. Не само когато ние сме засегнати, но и нашите близки. Да бъдем търпеливи. Апостол Павел е писал в посланията си: „Понасяйте един на друг теготите си“. По всякакъв начин да благодарим на Бог за всичко. С търпение, смирение, послушание да изтърпяваме и приемаме Божията воля.
- Възможно ли е, ако човек живее и пребъдва в Христос, той да остане и физически здрав?
Отец Божидар: Възможно е разбира се. Ние за това се молим непрестанно в молитвите на Църквата за безболестен живот. Но трябва да помним, че Бог промисля най-доброто за нас. Това да бъде нашата утеха, нашата надежда, когато се случат тежки моменти и изпитания.
