Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (16 Votes)
12На 31 август в присъствието на председателя на Европейската комисия беше открита втората линия на софийското метро. Жозе Мануел Барозу видя разкопките на античния град Сердика при едноименната станция на метрополитена, както и базиликата „Света София”, чиито подземия предстои да бъдат отворени за посетители. От няколко години във връзка със строителството на метрото в самото сърце на града, т. нар. Ларго, се провеждат разкопки, чиято цел е да бъде запазено наследството на стара Сердика. На Ларгото (площад „Независимост”) днес се намират ключовите национални институции на България: Президентството, Министерският съвет, една от сградите на Парламента. Днес тези сгради от 50-те години на миналия век са идеален пример за класическата социалистическа архитектура, но и една от основните забележителности на града. След реконструкцията на площада от новото пешеходно пространство на Ларгото гражданите могат да видят разкритото досега от археолозите, а и да станат свидетели на продължаващата им работа.
 
Разкопките от своя страна са смислово свързани с проучванията на друго изключително интересно както от археологическа, така и от историческа гледна точка място – храма „Св. София”. Въпреки че са на около 400 метра един от друг, тези сектори са обединени от историята. "Античният град е при Ларгото, а некрополът на този град е около базиликата" – обяснява арх. Васил Китов. Ларгото и „Света София” могат да се превърнат в туристическа атракция от калибъра на грандиозния храм в Барселона „Саграда Фамилия” – това мнение изказаха преди месец управляващите. Според арх. Китов, ръководител и на двата екипа, които имат задача да представят по най-добрия съвременен начин откритията на археолозите, реставрационно-консервационните дейности в подземията на църквата са изцяло приключили. До края на септември се очаква да завърши проектът, свързан с експонирането на разкопките.
 
13
"В близко време ще бъдат показани неща, за които дори и не сме подозирали, че се крият в земята под краката ни – твърди архитектът. – Работата в подземната част на базиликата „Св. София” тече от единадесет години, но особено интензивни дейности се извършиха през последните три години. Приключи изцяло проучвателният етап на цялата площ под храма. Създадоха се условия съвсем спокойно да се обхождат подземията, така че абсолютно всичко да може да бъде разгледано. Това, което според мене е много интересно, е, че в този период създаваме предпоставки за разширяване на разкопките, а именно: на 54 гробници от всички типове, гробни съоръжения и останки от четири по-стари църкви, предшествали построяването на базиликата. През последните три години бяха открити 15 нови гробници, което беше своеобразна изненада за нас. Държа да подчертая, че всички гробници са анонимни, семейни, и са били ограбени още в древността. Все пак в някои от тях се намираха малко останали предмети. И което е може би най-трогателното – в няколко гробници бяха открити малки, изящни стъклени бутилчици, които се наричат лакримарии (от лат. lacrima – сълза). Това са съдчета, в които близките на покойника са събирали сълзите си, изплакани на негово погребение."
 
Стойността на проекта за реставрация и консервация на подземията в базиликата е близо три милиона лева. 470 000 лева са отпуснати от Европейския съюз, а останалите 2,5 млн. лева са от българския държавен бюджет. Към момента близо тридесет души работят по проекта. До края на месеца предстои да бъдат завършени инсталациите на обекта.
 
14Любопитен момент е, че в началото на ХХ век, когато сградата на храма е била в изключително тежко състояние, богомолците от енорията са поискали от Светия Синод тя да бъде разрушена и на нейно място да бъде изградена нова църква. Това искане накарало Софийското археологическо дружество, днес Археологически музей при БАН, да започне подробни изследвания на църквата и на нейните подземия. Между 1909-1911 г. са направени проучвания на екип под ръководството на проф. Богдан Филов и въз основа на тях се взема решение храмът да се реставрира, а да не се разрушава. Реставрацията на самата сграда приключва през 1998 година, след което започнали разкопките на гробниците в подземието.
 
Не са много местата по света, където може да се покаже историята на един град в рамките на близо 23 века с материални останки, събрани на едно място, твърди арх. Васил Китов. Той признава, че много негови колеги сравняват „Св. София” с рoмaнските катедрали. Да, тя много прилича на тях, но е с 400 години по-стара – допълва архитектът, и признава, че за него това е най-святото място в столицата
 
Най-святото, защото това е най-наситената с исторически артефакти част на главния античен некропол на Сердика. Това е мястото, където са полагани покойниците на града от II в. пр. Хр. насам. На това място през втората четвърт на ІV век, т. е. много скоро след публикуването на Миланския едикт от император Константин през 313 г., е построена първата църква на територията на античния град. Има и други християнски сгради в Сердика, които са по-стари, но те са били създадени като обществени здания, които впоследствие са адаптирани за храмове. И след тази първа църква на нейното място се появява втора, трета и четвърта, за да се стигне до края на VІ век и до построяването на днешната базилика „Св. София”. Любопитен факт е, че винаги олтарът на тези църкви е поставян на едно и също място. На това място под олтара на първия храм, на около метър и осемдесет под нивото на пода, беше намерен много архаичен, примитивен на пръв поглед, но в същото време изящно изработен каменен кръст, което показва, че християнска традиция е имало по тези земи и преди официалното построяване на сграда за християнски ритуали. Това ми дава основание да твърдя, че, поне за мене, това е най-святото място в София. Още повече, че тази църква е дала и името на града ни – казва архитект Васил Китов.
 
Снимки: БГНЕС

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kcfrq 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики