На 18 и 19 октомври епископът на Ковасна и Харгита Андрей от Румънската православна църква беше на посещение в България. Той беше гост на Русенския митр. Наум по повод неговата петдесетгодишнина. По време на посещението си еп. Андрей и придружаващите го духовници, посетиха Басарбовския манастир и Ивановската скална църква „Св. архангел Михаил“. По време на поклонението сред някогашните места за подвизаване на отшелници по долината на р. Русенски Лом румънският архиерей бе така любезен да сподели свои виждания за мисията сред съвременните хора и дейността на свещениците.
- Какво може да се направи за духовното възраждане и приближаването на съвременните хора до Църквата?
- От духовна гледна точка свещениците следва да бъдат по-близо до народа, до неговата душа, и по време на изповедта да приближат повече вярващите до Бога. Без възвишен духовен живот не може да се прави нищо. Защото секуларизацията си казва думата и съвсем скоро ще останем с празни църкви. Виждаш тук църква от 14 век (Ивановската скална църква, бел. прев.), в която тогава е имало 80 монаси. Тук през 1346 г. е създаден Висарионовият патерик, а днес е музей…
Затова е необходим възвишен духовен живот – на първо място в живота на свещеника. Семейството на духовника да бъде за пример, да е светлина на света. В същото време: бъдете по-близо до народа. Вярващите по-често да се изповядват, по-често да се причастяват със св. Тайни.
- Хората днес не идват на църква. Липсва им духовната потребност. Как да ги доведем в храма?
- Трябва да се поработи върху техния манталитет, върху тяхното съзнание, което е заспало. Ако ги попиташ, ще ти отговорят, че са християни. Но не са практикуващи християни. Трябва да се поработи върху заспалото съзнание. Да го доближите повече до Бога. Необходимо е влагане на усилия в катихизическите училища, там връзката на децата с Църквата е по-тясна, в светското училище другояче се общува. Трябва да се види от духовна гледна точка какво може да се направи и да се поработи с внимание и любов върху техните души.
Наблюдавайки ситуацията в България, смятам, че се е получило скъсване: клирът се е отдалечил от народа. Народът е изостанал, а клирът е продължил напред. Клирът е влязъл зад иконостаса и повече не се е върнал. Затова е нужно връщане и доближаване до народа.
Друг важен елемент от мисията е богослужението да бъде на разбираем език. Това не зависи от редовите свещеници. За да се промени богослужебният език е необходимо патриаршеско и синодално решение, след което съвременният език да бъде внедрен в богослужението. Неразбираемият богослужебен език вероятно също е обяснение за отдалечеността на народа от вярата. Но би трябвало с благословение на митрополита, да проповядвате повече. Защото в повечето случаи проповедта променя хората. Не толкова текстът на св. Литургия.
- В българските храмове се проповядва на български, но влизайки в храма, сблъсквайки се с неразбираемия богослужебен език, хората запалват свещ и излизат. В същото време голяма част от клира е привързана към църковнославянския език като към по-мелодичен.
- Не става въпрос за по-мелодичен език. Въпросът е народът да разбира. Вижте сирийския народ – живеят сред мюсюлмани, но са много близо до Църквата, защото в богослужението използват говоримия език. Така по-лесно ще се разбере посланието на Църквата
- Много румънски поклонници посещават през годината Басарбовския манастир. Какво е значението на св. Димитрий Басарбовски за вярващите в Румъния?
- Отец Димитрий Нови от Басараби закриля двата народа, които го прославят – българския и румънския народ, защото тук в този духовен оазис св. преп. Димитрий е ходил, подвизавал се е и се е преселил при Бога. От 1774 г. мощите му се покоят в Патриаршеската катедрала в Букурещ и светецът въздига молитви за двата народа пред Бога. За нас, православните вярващи, светецът е пример за възлизане на нашите души по лествицата, водеща към Царството небесно. Той е бил е човек, подобно на нас, но за разлика от нас, се е отрекъл от всичко зло. Светецът, бидейки пастир на животни, се е молил на Бога и е приближил Бога до народа. Затова село Басарбово е благословено от Бога, защото е родило онова, което народът е желаел от вечност – Христови воини.
Въпреки че в този живот ни разделят граници и гордост, светците са ангели Божии, посредници пред Светата Троица, и същевременно са онези, които ни обединяват в едно на земята с Бога, Който слиза от небето чрез Своята благодат и чрез застъпничеството на всички светци от двете църкви – Българската и Румънската православна църква.
Превод от румънски: свещ. Кирил Синев
