Мобилно меню

4.7538461538462 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (65 Votes)

 MG 7035Разговор на „Двери“ с проф. Пламен Макариев, председател на Експертния съвет по религия към министъра на образованието и науката, за новите програми за СИП и ЗИП Религия в българското училище

- Проф. Макариев, Вие оглавявате Експертния съвет към МОН, който беше натоварен със задачата да организира създаването на нови учебни програми по предмета Религия, както и учебници по тази дисциплина. През април т. г. на сайта на МОН вече бяха публикувани новите програми. Какво наложи създаването им и какви нови идеи вложихте в тях?

- Формалният повод за създаване на нови учебни програми по предмета Религия беше влизането в сила от 1 август 2016 г. на новия Закон за предучилищното и училищното образование, което налагаше привеждане на програмите по всички училищни дисциплини в съответствие с неговите изисквания. Но Експертният съвет по религия към министъра на образованието и науката се ориентира към разработване на изцяло нови програми по Религия, а не просто към адаптиране на старите, защото по този начин се откри възможност за съществено усъвършенстване на преподаването на този предмет в българските училища и с това - за създаване на предпоставки за решаване на редица проблеми, които понастоящем възпрепятстват пълноценното реализиране на тази кауза.

Новите програми по Религия трябваше да бъдат разработвани в единния формат на програмите по всички предмети, който изискваше едно подробно артикулиране на учебното съдържание по теми, компетентности, основни понятия, междупредметни връзки, както и ясно и ангажиращо дефиниране на целите и задачите на преподаването на съответния предмет, определяне на мястото му в системата на училищното образование, заявяване на „философията“ на неговото преподаване. По този начин би трябвало да се създаде яснота у всички, ангажирани с дадена дисциплина – автори на учебници, експерти, учители, какво трябва да се прави в тази област и да се постигне единство в техните дейности.

Що се отнася по-конкретно до предмета Религия в трите му варианта – Религия християнство-православие, Религия ислям и Религия неконфесионално обучение, широко разгърнатите (по на над сто страници за всяка) програми имат и друго предназначение. Както е известно, и по новия закон Религия продължава да е избираем предмет и е особено важно той да бъде преподаван по начин, който да го прави достатъчно привлекателен както за ученици и родители от съответното вероизповедание, така и за такива със светски убеждения. Ясното и изчерпателно представяне на програмата, по която се осъществява преподаването, би трябвало да привлича интереса на ученици и родители към този предмет, би трябвало да не допуска или да разсейва евентуални съмнения относно естеството и качеството на тази образователна дейност. Относителната непрозрачност на преподаването на Религия в досегашния формат беше, според мене, един от факторите, които пречеха да се развие в по-широки мащаби интерес към този предмет.

- С новите програми Вие въведохте още един вариант на СИП и ЗИП Религия. Досега той се изучаваше като Религия –християнство и Религия – ислям. Сега въведохте неконфесионален вариант на Религия – християнство. Какво наложи това допълнение?

- Най-напред, една корекция. В програмата по Религия неконфесионално обучение е заложено запознаване не само с християнството, а с всички основни световни религии, както и с естеството на религиозната вяра изобщо. Ала не по ценностно неутрален начин, т. е. не като някакъв вид религиознание (а още по-малко от атеистическо-критични позиции), т. е. това все пак е обучение по религия, което обаче не се осъществява от „вътрешна“ за едно или друго вероизповедание гледна точка. Тук имаме работа с твърде сложна, но пък, от друга страна, необходима за изпълнение, задача: как може да се преподава религия по начин, който не предполага нито безрезервна отдаденост на една вяра, нито чисто познавателен интерес към религията като към предмет на изследване. Очакваме към тази избираема дисциплина да проявят интерес ученици и техните родители, за които изповядването на религия е въпрос по-скоро на цивилизационна принадлежност, отколкото на активно участие в религиозни практики и в живота на съответната религиозна общност. Не бива да забравяме също така, че в нашата страна живеят и хора от други християнски деноминации – най-вече римокатолици и протестанти, за които преподаването на религия в тази форма би било по-подходящ начин за запознаване с християнството, отколкото едно конфесионално изучаване на православието.

Имали сме предвид и друга страна на въпроса. Както е известно, един базов недостатък на досегашната организация на преподаването на религия в училище беше, че броят на учениците (или, съответно, на техните родители), които отдават предпочитание на Религия като избираем предмет, не е толкова голям, че да е възможно в едно училище да се формират достатъчно групи, за да бъде разкрит щат за учител по Религия. Това обстоятелство поставяше преподаването на Религия в маргинално положение в училище, което се отразяваше отрицателно на авторитета и привлекателността за учениците на този предмет и поставяше учителите по религия в извънредно трудни житейски ситуации. Добавянето на още един, съществено различен избираем предмет – Религия неконфесионално обучение, разширява кръга на потенциалните обучаеми и увеличава вероятността от формиране на още групи за изучаване на Религия в съответното училище.

- Новите програми бяха публикувани на сайта на МОН и беше обявен период, в който да бъдат публично обсъждани. В общественото пространство не се състоя такъв дебат. Нито една институция – държавна, църковна, НПО – не организира специална дискусия по въпроса за новите учебни програми по Религия. Според Вас на какво се дължи това?

- Ако се опитам да отговоря на този въпрос в шеговит дух, ще кажа, че това се дължи на безупречното качество на създадените от работните групи програми. Но от една по-трезва гледна точка моето обяснение е, че, както изглежда, програмите просто не са засегнали ничий интерес. Те, разбира се, далеч не са съвършени, но по мнението на немалко специалисти в областта, които в една или друга степен са се запознавали с тях, те не съдържат някакви очевидно неудачни моменти. Може би тук ще е уместно да хвърля малко светлина и върху „механизма“ на изработване на програмите. В него няма нищо тайнствено. Той е, метафорично казано, напълно „естествен“. В експертния съвет беше обсъден състав на трите работни групи, като за всяка от тях предложенията идваха от представителите на съответното вероизповедание. Дискусията беше много делова и добронамерена и без особени усилия беше постигнат консенсус. В състава на всяка от трите групи имаше и хора от Експертния съвет, по един от които пое координаторските функции за съответната група, а също и други експерти – университетски преподаватели и учители, които имат опит в преподаването на религия, а и представители на някои вероизповедания. Съставът на групите беше предложен на министъра на образованието и науката и техните членове бяха назначени с негова заповед. Отделно министърът назначи независими експерт-оценители, които представиха становища относно готовите програми, като в някои случаи техните оценки съдържаха и препоръки за корекции и подобрения, които бяха добросъвестно изпълнени от работните групи.

Аз разбрах за един външен отзив относно програмите, който можеше да постави началото на дискусия по тях, но той се появи на една интернет платформа, на която се обсъждат обществено значими въпроси, твърде късно, когато срокът на общественото обсъждане беше изтекъл и на платформата не постъпиха нови мнения по въпроса. По моя преценка основно критика беше отправена към програмата по Религия неконфесионално обучение, като беше изразено неудовлетворение от това, че тя е издържана като цяло в религиозен дух, т. е. не предписва ценностно неутрален подход към религиите – въпрос, на който вече се спрях по-горе.

- Бяха ли изпратени становища по новите програми до Експертния съвет и какво се предлага в тях?

- Бяха изпратени няколко становища, в които не се съдържаха предложения за съществени промени в програмите.

- Експертният съвет към МОН, който Вие оглавявате, занимава ли се и с други въпроси, свързани с предмета Религия, освен учебните програми?

- Да, Експертният съвет по религия има функцията да дава на ръководството на МОН експертни становища и препоръки по всички въпроси, които се отнасят до обучението по религия в българските училища. Освен с учебните програми тази дейност се съобразява и с други нормативни документи, във връзка с които в някои случаи е необходимо експертно съдействие на ръководството на министерството. Също така е добре политиката на МОН относно подготовката на педагогически специалисти в тази област да бъде експертно подпомагана. Инициатива на Експертния съвет е, например, осъществяването на програма за допълнителна квалификация на начални учител(к)и за преподаване на Религия по новите програми. Съдействие ще бъде оказано и за организиране на краткосрочни обучения на действащи учител(к)и по религия специално за работа по новите програми.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uxrdu 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Накажи душата си с мисълта за смъртта и като си спомняш за Иисус Христос, събери разсеяния си ум!
Св. Филотей Синаит
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.