- Ваше Високопреосвещенство, Западно- и Средноевропейска епархия се сдоби с още един храм, този в Хага, и вече митрополията разполага с пет църкви в Централна и Западна Европа. Защо решихте да купите храм точно в Хага?
- През последните години сме свидетели на сериозна мигрантска вълна, която изпрати много наши сънародници в Западна Европа, а и в други части на света. Нашата епархия е поставена в нова ситуация - да обгрижва много голям брой българи, които търсят в БПЦ зад граница закрила, духовна подкрепа и връзка с Родината. През последните години бяха създадени нови църковни общини и мисии, които възникват по инициатива на миряните. Това налага разширяване на мрежата от храмове и набирането на нови свещеници. На повечето места в Западна Европа ние използваме храмовете на местни вероизповедания, с които поддържаме много добри отношения. Но все пак, където има възможност, е добре да имаме свой храм. Така общината е не само по-независима, може да си създаде редовен график на богослужения, но и храмът може трайно да бъде преустроен според православните изисквания.
Такъв е случаят с нашата църковна община „Св. Паисий Хилендарски“ в Хага. Тя съществува от 2000 г. и се създадоха условия да бъде закупен храмът „Св. архангели Михаил и Гавриил“, в който тя отдавна се помещава. Кметството на града ни предложи приоритетно да закупим имота с условието той да продължи да функционира като храм. Сградата и преди това е била църква към Московска патриаршия, а след това е наета от БПЦО „Св. Паисий“. За нас това беше добро предложение, в което ни подкрепи финансово Министерският съвет и лично премиерът Бойко Борисов, като ни съдейства дирекция "Вероизповедания" на МС.
Подписването на документите беше ускорено и по още една причина. В Холандия е регистрирана фондация с името „Българска православна църква в Хага“, която не е свързана с нашата епархия и не е църковна структура. Съществуваше вероятност те да закупят имота, което не се случи.
- От снимките се вижда, че при подписването на документите за придобиване на имота присъства юрист от България. Защо се наложи това?
- Да, консултант по договора за придобиване на собствеността беше доц. д-р Мария Кьосева, която е юридически съветник на Св. Синод. Нейното участие ни даде сигурност при оформяне на детайлите на сделката. Подкрепа ни оказаха и Румен Александров, посланик на България в Кралство Нидерландия, и Боряна Петкова, магистър по холандско право на университета в гр. Лейден.
- Какви хора са членове на българската църковна община в Хага?
- В района на Хага има около 30 000 официално регистрирани българи. Най-голяма е концентрацията им в региона около Хага и Ротердам. Голям брой български студенти учат в Университета в Хага. Надявам се българският храм в града да засили влиянието си и да стане естествен център на сънародниците ни в тази част на Европа.
- С придобиването на собственост върху храма ще се промени ли животът на църковната община?
- Църковната общност в Хага е активна и сплотена. Много важно значение има и фактът, че тя си има енорийски свещеник, с което се осигурява редовен богослужебен живот. Свещеник Йоан Манев (от Габрово, б. р.) съвестно изпълнява служението си да води паството си към Христос.
Собствеността върху храма няма особена връзка с духовния живот на енорията, но това ще даде една по-голяма сигурност на общината, че може да разполага със сградата. Предвижда се да се направи пълен ремонт, да се коригират някои детайли в интериора.
Надявам се всичко това да сплоти още повече църковната общност, за която храмът е естествен център не само на духовния живот, но и на чисто човешкото общуване между сънародници, живеещи далече от Родината.
Интервюто взе Полина Спирова
