Разговор с Месогийски митр. Николай
- Какво е посланието на Възкресение Христово, защото ние сме свикнали да го разглеждаме като пет минути след дванайсет... Мисля, че народните обичаи, свързани с празника, са хубави, но съществува и някакъв по-дълбок смисъл?
- Разбира се, че Възкресението има много дълбок смисъл, не просто по-дълбок. В същото време е удивителен празник, що се отнася до неговото празнуване – фолклорните елементи, неговите външни предпоставки. Така например св. Плащаница е нещо изключително хубаво, обичаят с яйцата е част от сърцето ни, свещите, начинът, по който се разнася светлината във възкресната нощ, многократно повтаряното Христос воскресе!, което казваме отново и отново и не се насищаме. Всички тези неща имат значение, имат смисъл, но не трябва да оставаме само с външната, фолклорната страна, да се плъзгаме по повърхността и да се радваме само на празничната атмосфера и на агнето.
- Това не са ли прекрасни неща?
- Удивителни са. Спомням си, когато бях в Америка, имах много важен изпит, но се случи на Разпети петък и не можех да отида. Отидох при преподавателя, който беше евреин, и му казах: „Вижте, Разпети петък е и не мога да отида на изпит“. Той отвърна: „Разпети петък беше и миналата седмица – тогава католиците празнуваха“. „Но аз Ви говоря за гръцка Пасха, знаете ли какво означава гръцка Пасха? Та това е Рождество Христово, Денят на независимостта, Денят на благодарността, имен ден, рожден ден, всичко заедно! И това нещо го празнуват и природата, и хората – образовани, обикновени вярващи и невярващи. При нас това е празник за всички хора – страдащи и радостни! И аз в такъв ден не мога да се явя на изпит. Искам да ме разберете и да разрешите да се явя в друг ден“. Човекът ми направи услуга и се явих на изпит на втория ден на Пасха. Ние все още познаваме тази красота, която съществува в едно общество, което – изглежда – се отдалечава от пламенните народни обичаи, както и от пламъка на вярата, тъй като се набляга повече на логиката.
- Бих казала, виждайки колко млади хора има в неделите и на празници в църква, че хората търсят вярата и че значението на Възкресението е много голямо.
- Така е. Естествено казахте думата търсят да намерят вярата. В миналото човекът имаше вярата, не я търсеше, тя беше в него. Днес ние я търсим и добре правим; и това е много хубаво. Възкресението е нещо, което наистина е много силно. Разбира се, посланието на Възкресението е отвъд всички тези неща. То е победата на Христос над смъртта. Аз бих го казал малко по-различно: това, което ме впечатлява, е далечността на идеята на Възкресението; мисля, че божествеността на Христос има две опори, които провокират вярата на всеки от нас, на всеки мислещ човек. Едната е раждането от Дева, а другата – Възкресението от мъртвите. Имало е и други удивителни хора, които са се явявали в света – пророците, светците, които са дошли по естествен начин и по познатия физиологичен начин са си отишли от този свят.
- Освен прор. Илия.
- Той обаче дойде по естествен начин, просто Енох и Илия в Стария Завет са били взети на небето, тук нямаме Възкресение. Имаме възнесение. Това е друго. Важното, което човек е призван да повярва и ако го приеме, защото не се вмества в неговия разум, да приеме божествеността на Христос, Неговото раждане от Девица и Възкресението от мъртвите. Христос умира по начина, по който чухме на богослужението на Разпети петък, и след това възкръсва от гроба и дава живот на този свят, на душата на всеки човек. Тук имаме конкретна Личност и ще ми дадете малко време да опиша тази Личност: Църквата не се колебае да каже това, което разтърсва нашата логика и казва, че Той е Бог, защото Той дойде в света по тайнствен, смирен, но едновременно чуден начин – ражда се от Девица. Той се разпва, умира, Неговата смърт е потвърдена и Той възкръсва, явява се в продължение на 40 дена в друг образ: влиза през затворени врати без да го е правил преди. Учениците питат: какво е това нещо? Те преживяват вътрешна битка, усъмняват се в Него… И след това Христос си тръгва. Какво остава? На мене ми харесва изключително много и искам да го кажа: остава едно учение, което впоследствие се потвърждава. Христос им дава последните Си наставления и им казва: ако искате да сте първи, трябва да сте последни. Кой от нас би избрал да живее по този начин? Никой. Ако искаш да бъдеш пръв и господар, трябва да станеш слуга. Те са обикновени рибари, бедни ученици, незначителни в обществото, те не Го разбират. Той им казва: след като Аз си тръгна, ще ви отведат по синагоги, по съдилища; и „турете си на сърце да не обмисляте отрано, що да отговаряте, понеже Аз ще ви дам уста и премъдрост, на която не ще могат противоречи, нито противостоя всички ваши противници“ (Лука 21:14-15). Ще рече, не си мислете: ако Ме попитат това, ще кажа това и т. н., защото ще ви дойде свише просветление и ще отговорите.
Ако искам да създадам нова религия, простата логика казва, че щях да взема мои близки хора, щях да ги образовам, да им направя интензивен въведителен курс. Но тук не е станало така. И си представете какво се случва. Христос си отива, св. ап. Павел след две-три години преживява видението по пътя към Дамаск, приема вярата на Възкресението, след 30 години си отиват и св. ап. Павел, и св. ап. Петър. С първото гонение на Нерон започват преследванията на християните.
- Да, преследвания, страшни ереси...
- След това започват ересите, заблудите, християните да се карат помежду си, и така 2000 години до днес. Предаваме вярата и ние самите, християните, вероятно аз самият с моя живот, с моето присъствие, с някоя кавга, която ще направя, сега може да правим това предаване, но след това да отидем зад сцената и да се скараме за невероятно дребни подробности – дали ядем риба в еди-кой си ден или не знам какво правим друг ден; такива сме. Всичко това е доказателство и потвърждение на Божията сила. Бог не би могъл да дойде без да умре и да възкръсне. Този, Който идва, не би могъл да дойде, ако не се роди от Дева. Моята логика приема тези две събития като задължителни за признаването на божествеността на Христос.
- Истина е това, което казвате, но аз бих искала да ви попитам: след като Неговият ученик Тома се е усъмнил в Него и е искал да види раните Му, то хората днес какво трябва да мислят?
- И те трябва да се усъмнят в Него. Съществува ли по-хубаво нещо? В едно друго предаване казах – колко e хубаво усъмняването в Бога. Църквата казва: О, благо неверие на Тома!
- Но съмнението може да доведе до заблуда.
- Нека да доведе, но след това може да доведе и до завръщане, но няма да доведе безвъзвратно до безплодна вяра, ако човекът, в който се появява съмнението, се усъмни по здрав начин. На мене св. ап. Тома ми харесва, но не е бил само св. ап. Тома. Другите не са ли се съмнявали? Евангелието честно казва, че учениците, дори когато Го видели възкръснал от мъртвите пак не повярвали. Не само св. ап. Тома, а и другите не вярвали. И самите евангелисти го казват за самите себе си.
- Когато миналата година казахте това в нашето предаване, че не е лошо да се съмняваме в Бога, получихме безброй обаждания от хора, които казваха, че не разбират това, което казвате.
- Ние не учим хората да се съмняват в Бога. Ако някой има детска невинност, няма никаква причина да се съмнява. Но ако в него се пораждат недоумения – аз също имам недоумения – за смъртта, за социалната справедливост, как се съчетава това със справедливостта на Бога. Вие, ако бяхте бог, бихте ли имали и приели такъв свят като този, който съществува? Бихте ли приели Бог да бъде предаван евентуално и от верните, и от Църквата?
- Ама Бог не е ли оставил свободна нашата воля?
- Той е оставил свободна нашата воля, но отгоре вие как бихте гледали това? Аз бих създал един хубав свят, с умовете на 21 век, не бих създал такъв свят. Така мисля, така казвам в себе си, това е хубавото усъмняване. В тропарите, които ще чуем на Томина неделя, Църквата казва о, благо неверие на Тома. Терминът усъмняване е по-мек, той не означава, че отхвърлям, а че не Го познавам и искам да се отвори сърцето ми, т. е. не се примирявам с някаква лъжлива и фалшива вяра, понеже се страхувам, понеже се чувствам несигурен, а казвам: Боже, не Те разбирам! Задушавам се! Искам да си поема дъх! Аз ще го кажа така: преди няколко дена присъствах в трудните моменти на една девойка, която напусна този свят. Тогава я попитах нещо, осмелих се, защото тя сама ми даваше сила. Тя ми каза: „Отче Николае, дай ми твоето благословение! Плъзвам се в другия живот“.
Попитах я:
- Как чувстваш другия живот?
- Като същински живот. Веднъж влизам вътре и усещам уханието на вечността, и след това ставам добре и се връщам обратно.
Попитах я:
- Съмняваш ли се изобщо в Бога?
- Не, копнея за Него!
Това беше изключително свещено преживяване, след това записах целия диалог, защото пораждаше вяра. Смисълът на усъмняването не е в дръзкото отхвърляне, а в това, че Боже, това, което схващам, ми е малко, за да го приема в мене! Нещо друго трябва да си! По-скоро не си това, което разбирам, и се опитвам да видя как ще се промени животът ми, за да Те видя по-ясно, да Те различа по-добре.
- Всички тези народни обичаи, за които казахте преди, дали помагат в тази насока, или отдалечават от нея?
- Ще ви кажа – те биха могли да упояват, да приспиват душата ни и да преобразят празника в празненство, да създадат само емоционални неща, спомени, колко хубаво беше и т.н.
- А Пасхите в миналото...
- Сега ме питаха дали да уредим тази година плащаниците от различните храмове при литиите да се срещнат на едно място? Аз им казах: не ми харесва това. Свещениците с мобилните телефони се координират, единият да закъснява с плащаницата и да идва по-късно, друг да побърза, но в крайна сметка става панаир. И Бог, Който ни гледа отгоре, ще каже: сега тези играят ли си? Какво правят? В този смисъл, когато цялото това нещо се изолира от същността на празника, не мисля, че помага. Е, психологически отморява хората и дава някакво разнообразие в живота ни. Но си представете човек да може да почувства свещта, която се топи при думите Дойдете приимите свет – аз всеки път се вълнувам, когато всички хора вземат светлина от една и съща свещ.
- Миналата година отидохте и взехте благодатния огън в Йерусалим, беше много тържествено, но знаете ли колко хора казаха: за какво е нужен целият този ритуал”?
- Те мислят, че го палят с кибрит в храма? Да ви кажа какво ми се случи. Св. Синод ме изпрати да отида в Йерусалим; отидох с очакване да видя какво е това нещо. Отидох, имаше изключително много хора, полиция, специални части, и за да изминем малко разстояние от 30 метра, ни трябваше час и половина. Във всеки случай Йерусалимският патриарх влезе вътре в Божи гроб. Имаше относителна тишина в очакване на благодатния огън. До мене стоеше един висш клирик, който казваше: дойди сега, благодатни огъне! Всички хора бяха духовно настроени, имаше руснаци, румънци, искаха да ни докоснат, чувстваха нещо. Патриархът излезе, взехме огън от него и веднага наоколо светнаха кандилата. Този клирик до мене каза: палят кандилото предварително. Аз нищо не отговорих, но това ме подразни. Излизайки навън, при нас дойдоха две семейства, които ме познават и тъй като бяха на балконите ме попитаха дали съм забелязал как се е запалило голямото кандило, което беше точно над нас. Естествено, аз не бях забелязал. И казвам: я виж, обикновените хора преживяха това, а един епископ имаше съмненията на своя рационализъм. Аз нямам никаква причина да кажа, че огънят не се запалва сам. Е, с това кандило стана, с другите не може ли? Толкова е хубаво това очакване на всички да вземат огъня; и за по-малко от 2-3 минути навсякъде да горят свещи. Ние казваме Дойдете, приемете светлина. Във възкресната нощ и ни трябват 10 минути, за да запалим свещите си и говорим за 600 човека(митрополитът има предвид храма Възкресение Христово в Атина), а там за по-малко от две минути 5000 човека са със запалени свещи! След това имаше самолети от Румъния, от Русия, за да занесат благодатния огън от Пресветия гроб. Стигнахме в Атина, 19 полета се пръснаха по света. В Урануполи чакаше бързоходен катер, за да занесе пламъка по манастирите на Света гора. Колко хубаво нещо – от един същ огън да вземат всички. Това е невечерната светлина на Възкресението, светлината, която не свършва, нашите свещи ще загаснат, яйцата ще се счупят, козунаците и агнетата ще бъдат изядени, празненството ще свърши, но това, което остава, е радостта на Възкресението: радостта ви никой няма да отнеме.
- Хората, които днес се струпват в храмовете, много пъти влизат в изкушение относно свещенослужителите и понякога ми казват: да се причастя ли от този човек? И аз не знам какво да отговоря.
- Нито пък аз знам. Аз бих отишъл там, където душата ми не се скандализира, когато имам избор. Ако нямам възможност за избор, ще се задоволя в това, което Бог ми дава и ще продължа напред.
Сигурно знаете, че младите хора имат проблем с поста...
- Не само с поста. Днес хората страдат не от поста, а от многото ядене. Постоянно във всички реклами ни насърчават да ядем. Аз например се радвам изключително много на поста, защото започвам да се откъсвам от определени неща, които ме карат да се изчерпвам, как да го кажа, да функционирам инстинктивно, а не самовластно. Постът ми харесва изключително много. Сега през Великия пост имах възможност да отида в килията си в Света гора. Останах три дена, не ядох нищо, колко хубаво беше!
Следва
Превод: Константин Константинов
