Мобилно меню

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (27 Votes)

Dobrom- Отче, как да си обясним този бум от самоубийствени запалвания у нас през последните дни – четири случая само за една седмица?

- Такъв анализ е нужно да бъде направен от различни специалисти, тъй като тези случаи на зрелищно самоубийство са насочени по една или друга причина към обществото. От психиатрията знаем, че някои мотиви за самоубийства се коренят в патологични душевни състояния и тяхното лечение е задача на медицината. Изключително чести причини за самоубийството са озлоблението и недоволството, но според редица психиатри голяма част от самоубийствата днес се извършват от загубване на смисъла. Ако мислено се опитаме да разберем позицията на тези хора, то тя безспорно е позиция на уморения от живота човек.

Личността, която решава да извърши самоубийство, пристъпва към това, след като е направила равносметка на целия си живот. Ако ценностите в този живот ги няма и болката и унижението са толкова много, че за човека е напълно безсмислено този живот да продължава, самоубийството се разбира като единственият изход в безизходицата. Истината обаче е, че самоубийството никога не е изход, то не е опит за преодоляване на проблема, а опит за премахване на самото Аз. Трябва дебело да се подчертае, че самоубийството е невъзможност за надрастване на страданието, отнемане на възможността злото да бъде поправено, да бъде дадена прошка, да бъде даден смисъл.

Относно визираните от вас случаи на самозапалване според мене причините са комплексни. Вероятно са породени от психични заболявания и липса на смисъл (26-годишният мъж от В. Търново заявил, че му “писнало от живота”), мизерията и безизходицата (при мъжа на 53 г. от Раданово), озлоблението и недоволството (при 36-годишния мъж от Варна). Това е и вик за помощ към другите, вик, в който обществото трябва да се вслуша.

zx50

- Какво е отношението на Църквата към този вид посегателство върху собствения живот, пък било то и в знак на протест?

- Църквата с майчиния си глас винаги е заявявала категорично, че самоубийството е грях. Под грях не разбираме морална категория, а всяко нещо, което ни отделя от Бога и ближния, това е и най-голямото страдание. Самоубийството, разглеждано по този начин, е радикално отхвърляне на живота. Това е разбирането за ада в Православната църква. Независимо какви са причините, било то трудният живот, болестите, разочарованията, депресиите или провалът, Църквата заявява, че ние не трябва да прекратяваме нашия живот сами или с помощта на някой друг, като евтаназията например. Самоубийството е демонично действие, ужасяващ грях, но ние нямаме право да съдим за вечното състояние на самоубилите се. Църквата не извършва християнско погребение над такъв човек с ясното съзнание, че той се е отлъчил от самата нея. Това е особено тежко за близките, но Бог има последната дума в Неговия милостив и справедлив съд. Само ще ви припомня, че на празника Петдесетница Църквата се моли за онези, които са в ада. Това означава, че всички, които са попаднали там – било чрез самоубийство или други тежки грехове, не са лишени от Божието утешение. Искам да вярвам, че в последния момент, преди да дойде смъртта, човекът, който извършва самоубийство, за част от секундата е извикал за прошка към Бога. Хора, преживели клинична смърт, свидетелстват как животът им минава като на лента, че времето не тече по същия начин. Искам да вярвам, че и самоубийците са имали време да извикат: “Спаси ме!”

Църквата вярва в Христос и Неговата победа над смъртта. Именно тази убеденост ни дава смисъл, заради който да преодолеем страданията и мъките. Дава ни уверението, че те са само за малко и имат за цел да ни направят по-силни. Кара ни да се осъзнаем и развием като личности. Ницше е възкликнал: “Всичко, което не ме убива, ме прави по-силен.” И в словата на боговдъхновените отци, по повод на страданията и болестите, се казва, че Бог допуска само толкова, колкото конкретният човек може да понесе, за да го накарат да излезе по-силен от тях. Трябва да преодоляваме страданията и да знаем, че християнският въпрос е не “защо страдаме?”, а “как страдаме?”, как се свързваме с Бога в нашето страдание, как се свързваме с хората около себе си, които се грижат за нас, как преобразуваме това страдание в победа чрез вярата си.

- Как може да се спре тази “епидемия”?

- Самоубийствата могат да бъдат спрени, ако на хората се предложи смисъл и ако страданието се осмисли като неизменна част от нашия живот. Днес трябва да признаем, че за отчаянието и самоубийствата до голяма степен са виновни и медиите. От една страна, те отразяват главно ужасяващи и отчайващи новини, а от друга – с натрапените рекламни образи ни заблуждават, че животът трябва да е безболезнен и материално задоволен; че телата ни трябва да са здрави и красиви; че на всяка цена трябва да си успял – каквото и да ти струва това. Ето такъв илюзорен живот наистина може да ни разболее.

Истината обаче е друга. Опитът на човечеството ни разкрива, че винаги в страданието се ражда и проявява любовта. Ние можем да видим това навсякъде около нас. Вземете грижата за страдащата от тежка болест съпруга или дете, колко много любов има там и от двете страни. Любовта се потвърждава в страданието, тя се оличностява в него, реализира се, страданието винаги има някакъв смисъл.

Аз много обичам да давам на моите студенти примери от книгите на един забележителен психиатър – Виктор Франкъл, който е преживял ужасите на концентрационите лагери. Той описва един евреин (Йехуда Бакон) преживял Аушвиц, който след много време, търсейки смисъл на страданията си в лагера, разбрал, че “Страданието има някакъв смисъл, когато ти самият ставаш друг”. Намирането на този смисъл е най-важен за предотвратяване на самоубийствата. Сега обаче като православен свещеник ще кажа, че най-лесното е да намериш смисъла във връзката си с Бога. Тази връзка със сигурност ще осмисли всяко наше вдишване, всеки удар на сърцето, всеки жест и всяка мисъл.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xxd6y 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Стреми се с всички сили да проникнеш със сърцето си дълбоко в църковните чтения и пения и да ги издълбаеш върху скрижалите на сърцето си.

Игумен Назарий