Преди 60 години (през 1959 г.) Светият Синод на Българската Православна Църква започва една инициатива за създаване на летописни книги - кондики на енорийските храмове по митрополии на територията на Република България, в които да се обхване, системно отразява и опази историческото ни минало, да се създаде база данни за изследване църковно-историческото културно наследство.
В случая разглеждаме развоя на това начинание в Пловдивска епархия, понеже в нея са съхранени в пълнота изготвените кондики и цялата свързана архива. През бурните “разколни” 1994-95 г., когато атаките срещу каноническите български православни архиереи бяха в разгара си, достойни и църковно-отговорни свещенослужители и църковнослужители по митрополитската администрация на св. Пловдивска митрополия защитиха своя архипастир митрополит Арсений, църковните и административните здания от атаките на про-разколническите общински, съдебни и други власти и институции, така че св. Митрополия не бе превзета и разграбена, подобно на Синодалната палата в София. Списъкът на кондиките на църквите в Пловдивския диоцез се дава в азбучен показалец по духовни околии и населени места, които са на разположение в пловдивската митрополитска библиотека.
Същите са изготвени в продължение на половин век на основание епархийски окръжни №№4558/15.10.1959 г., 1942/17.05.1960 г. и 1137/06.06.1978 г. до архиерейските наместници и председателите на църковните настоятелства в Пловдивската епархия при приснопаметните кириарси на Пловдив Високопреосвещените митрополити Кирил и Варлаам. Към 1979 година, т.е. преди 30 лета, са били събрани данни за действащите тогава храмове, и за населените места, в които е имало функциониращи църковни настоятелства. Естествено, работата по актуализирането им продължава и при следващия митрополит Арсений Пловдивски, но в този период по обективни причини няма активно храмостроителство и усилията са концентрирани в опазването, проучването и научното обработване на събраното. Така за деветте духовни околии в Пловдивска епархия са събрани кондики за всичко 293 църкви от обхванатите за посочения период общо 260 населени места.
Асеновградска духовна околия:
Асеновград (“Св. Атанасий”, “Св. Богородица – Успение”, “Св. Георги”, “Св. Димитър”, “Св. Благовещение”, “Св. Никола”, “Св. Троица”, “Св. Василий”); Ахматово; Бачково; Богданица; Болярци; Борово; Боянци; Виница; Г. Воден; Горнослав; Добростан; Д. Воден; Долнослав; Д. Извор; Златовръх; Избегли; Извор; Катуница; Караджово; Козаново; Конуш; Косово; Кочово; Крумово; Леново; Лясково; М. Тополово; Мулдава; Наречен; Нареченски бани; Орехово; Орешец; Павелско; П. Евтимиево; Поповица; Проглед; Садово; Семци; Тополово; Чепеларе (“Св. Атанасий”, “Св. Богородица”); Червен; Чешнегирово; Югово.
Ивайловградска духовна околия: Аврен; Г. Луково; Гугутка; Д. Луково; Ивайловград; Крумовград; Пелевун; Черничево.
Карловска духовна околия: Баня; Бегово; Бегунци; Богдан; В. Левски; Г. Домлян; Дъбене; Ив. Вазово; Иганово; Калофер (“Св. Богородица”, “Св. Атанасий”); Каравелово; Карлово (“Св. Богородица”, “Св. Николай”); Клисура; Кърнаре; Михилци; Мраченик; О. Паисиево; Пенопой; Пролом; Рзоино; Свежен; Св. Климент; Слатина; Сопот; Столетово; Сушица.
Панагюрска духовна околия: Бъта; Д. Левски; Елшижа; Красново; Кръстевич; Панагюрище ( “Св. Георги”); Попинци; Свобода; Стрелча; Цар-Асен.
Пазарджишка духовна околия: Аканджиево; Априлци; Баткун; Белово; Братаница; Варвара; Велинград (“Св. Богородица”, “Св. Георги”); Величково; Ветрен; Виноградец; Гелеменово; Г. Белово; Дебращица; Динката; Дъбравите; Звъничево; Ивайло; Калугерово; Карабунар; Лесичево; Ляхово; Мененкьово; М. Белово; М. Конаре; М. Клисурци; Огняново; Пазарджик (“Св. св. Константин и Елена”, “Св. Петка”, “Св. Арх. Михаил”); Памидово; Паталеница; Ракитово; Росен; Сарая; Сбор; Семчиново; Септември; Симеоновец; Синитево; Тополидол; Хаджиево; Церово; Црънча; Черногорово; Щърково; Юнаците.
Пещерска духовна околия: Батак; Брацигово; Бяга; Жребичко; Исперихово; Кап. Димитриево; Козарско; Костандово; Ново село; Пещера (“Св. Петка”, “Св. Димитър”, Св. Богордица”); Равногор; Розово; Фотиново.
Пловдивска духовна околия: Белозем; Бобяк; Бойково; Брезово; Брестник; Брестовица; Войводиново; Войсил; Върбен; Г. Махала; Г. Чардак; Граф Игнатиево; Гълъбово; Дедево; Д. Махала; Зелениково; Златосел; Калековец; Копривщица (“Св. Николай”); Крислово; Кричим; Куклен (“Св. Богородица”, “Св. Атанасий”); Маноле; М. Чардак; Момина баня; Н. Железаре; Паничери; Пловдив (“Св. св. Петър и Павел”, “Св. св. Константин и Елена”, ”Св. Неделя”, “Св. Димитър”, “Св. Троица”, “Св. Петка”, “Св. Николай”), вкл. кварталите Коматево, Прослав и Рогош; Първенец; Розовец; Ръжево; Скутаре; Ст. Железаре; Строево; Стряма; Съединение; Устина; Хисар; Храбрино; Чалъкови; Царимир; Церетелево.
Смолянска духовна околия: Арда; Борино; Бостина; Габрица; Гела; Давидково; Девин; Дунево; Златоград; Левочево; Михалково; Момчиловци; Петково; Писаница; Полк. Серафимово; Рудозем; Славейно; Смилян; Смолян (“Св. Дух”, “Св. Георги”, “Св. Неделя”, “Св. Никола” - кв. Устово, “Св. Богордица - Успение” - кв. Устово, “Св. Богордица - Успение” - кв. Райково); Соколовци; Солища; Средногорци; Стойките; Турян; Фатово; Хасовци; Чокманово; Широка Лъка.
Хасковска духовна околия: Ардино; Брягово; Болярово; Брод; Въгларово; Воден; Горски Извор; Динево; Димитровград (“Св. Атанасий” - кв. В. Коларов, “Св. Димитър” - кв. Раковски, “Св. Георги” - кв. Черноконево); Джебел; Добрич; Д. Ботево; Жълти-бряг; Искра; Караджалово; Книжовник; Козлец; Конуш; Криво поле; Крум; Кърджали; Любеново; Малево; Мандра; Момчилград; Николово; Нова Надежда; Орлово; Петелово; Първомай (кв. Дебър); Сираково; Скобелево; Спахиево; Сталево; Стамболово; Стойките; Сусам; Сърница; Тракиец; Тънково; Узунджово; Хасково (“Св. Арх-ли Михаил и Гавриил”, “Св. Димитър”, “Св. Георги” - кв. Овчарци, “Св. Богородица – Успение”); Царева поляна; Чорбаджийско; Ябълково.
В окръжното архиерейско послание №1137/06.06.1978 г. пунктуално се вменяват допълнителните задължения на енорийските свещенослужители: да се проучи много добре историческото минало на поверените им църкви; да се използват всички налични документи, имащи пряко или косвено отношение по поставения въпрос; да се разпитат по-възрастни люде, от които би могло да се узнае живота и миналото на енорийската църква; да се издирят спомени и предания на енориаши и други лица, отразяващи живота и дейността на храма.
За улеснение при систематизирането на събрания материал, е предоставена следната схема, по която да се работи:
Библиография
- Има ли в момента летописна книга или други писмени данни за историята на църквата, къде и кога са публикувани.
- Има ли специално писмено разрешение за построяване на църквата (ферман) или други документи и къде се съхраняват сега.
- Има ли документ за собственост (нотариален акт).
- Обявена ли е за паметник на културата и от коя дата.
Архитектурно оформление на църквата
- Кои са били инициаторите при построяването на църквата?
- Кой е бил главния майстор на строежа и откъде?
- Какъв архитектурен стил има църквата – корабна базилика (от колко кораба), трансепт, ротонда?
- Размери на църквата – дължина, ширина, височина. Има ли кубета и колко? Ако е преди освобожденската епоха, вкопана ли е в земята и колко метра?
- Олтарни абсиди и колко св. Престола има?
- В коя година е построена църквата? От кой митрополит е осветена и в коя година е станало това?
Иконостас, архиерейски трон и певница
- Ако иконостаса е дърворезба: от коя школа е дърворезбата (дебърска, тревненска, самоковска)?
- Кои са били майсторите и откъде? Годината на направата му.
- Размери на иконостаса и архиерейския трон. Описание на същите. (Сегашното състояние – запазено, нападнат от дървояд, повреден).
Стенописи и изографисване
- Каква е иконописта: фигурални композиции или само орнаменти?
- Кои са били художниците и в коя година е направена иконографията?
Икони
Всички налични икони, в култова и некултова употреба, да се опишат по образец на описа, който е преставен в св. Митрополия.
Богослужебни книги
Да се постъпи с тях по подобие на т.V от настоящето окръжно.
Утвари
Да се опишат всички утвари, съсъди и други, в култова и некултова употреба, св. потири, кръстове, дарохранителници и др. Да се опише техния произход, размер, художествена стойност и сегашното им състояние – запазени или повредени.
Свещенослужители
Кои свещеници са свещенодействали в църквата и през кои години? Имена на свещеници, които са се изявили. Взели дейно участие в Национално-революционните борби, в Освободителната война, а така също и проявили се в антифашистката съпротива.
Ктитори на храма
Членове на църковното настоятелство
Забележителни събития
- Какви забележителни събития са станали в живота на енорийската църква и през кои години? Има ли погребани бележити свещеници и други общественици в църковния двор, какви са техните заслуги?
Систематизираните събрани материали се препоръчвало да се напишат в специална книга-тетрадка, озаглавена “Летописна книга на църквата”, която да се съхранява “най-грижливо” като неразделна част от архива на църквата, а печатен препис от нея да се изпрати чрез архиерейските наместници от Пловдивска епархия в канцеларията на св. Митрополия в указан срок. Призовават се, предвид сериозността на поставения проблем, свещенослужителите да поемат задачата “с чувство на голяма отговорност и старание за най-стриктно изпълнение на възложената задача.” Като за неизпълнилите разпореждането подписалият Окръжното дядо Варлаам Пловдивски, предвижда търсене на отговорност и налагане наказателни санкции на виновните.
Към днешна дата има ли с какво съставените църковни кондики да са от полза на клирици, миряни, научни работници? Самоцелно ли припомняме за тази инициатива и има ли реални измерения и ползи от своеобразният повик - “Да разлистим църковните летописни книги!”? Категорично има. Многопосочно биха могли да се ползват резултатите и традициите от подобни общоцърковни начинания, установени в Българската Православна Църква, по посока на опазването на църковното културно-историческо и археологическо наследство. Църковните настоятелства, например, могат да изискат копия от митрополитската библиотека, в случай, че летописната книга в църковната архива е загубена или унищожена. Така те могат да допълнят информацията за последните две десетилетия и да продължат летописта по една установена и работеща схема. За последните две десетилетия много храмове бяха осквернени, ограбени, оглозгвани от свои и чужди, от новите български еничари от епохата на псевдодемокрацията. При най-повърхностна справка в полицейските и съдебните архиви може да се установи, че за някои старинни селски църквици има по няколко и повече прекратени преписки срещу неизвестен извършител. Можем да предполагаме, че голяма част от описаното в кондиките вече е безвъзвратно загубено, продадено или претопено. Този труд, който е бил положен за изготвянето на тези летописни архиви може да е от полза и на правоохранителните органи при установяване произхода на крадени свещени църковни принадлежности с цел връщането на собствеността на съответния храм, откъдето са били заграбени.
Историческата църковна летопис може да се публикува он-лайн или в печатен вид, особено днес, когато по европейските програми се отпускат достатъчно средства от еврофондовете за подобен род дейности, и то за селските региони, където се изграждат или обновяват библиотечни, музейни и други сбирки. Защото влезлите в сила след присъединяването на страната ни към Европейския съюз структурни фондове по своята същност представляват финансови инструменти на ЕС за подпомагане развитието на отделни страни-членки и недостатъчно развити региони, като в това число се отпускат немалко средства за опазване и популяризиране културно-историческото наследство.
Тези кондики биха послужили много на студенти и учени, историци и богослови, за по-нататъшна научна обработка на събраната информация в реферати, дисертации, както и за краеведчески, антропологически, етнографски изследвания. Множество нови храмове и параклиси, построени в пост-тоталитарния период, които не са предприели досега подобно сериозно създаване на писмен архив за храма, могат по указания модел да започнат създаването на такъв, което ще улесни и църковното ведомство, разполагайки с такава подробна информация, в адекватното администриране и обгрижване във връзка в реставрационни мерки за благоукрасяването, консервацията и реставрирането на храмовете и свещените изображения, утвари, книги и принадлежности в тях.
