През настоящата година периодът рождественските празници и Великия Великденски пост у нас ни напомня осезателно за времето на Спасителя и преброяването по време на Неговото раждане. Ще бъдат ли преброени вярващите в България и доколко показателна и правдоподобна ще бъде статистическата извадка?
В движение проведох една блиц-анкета сред преброителите в град Пловдив относно техните наблюдения върху представителността и адекватността на информацията, отнасяща се до религиозната принадлежност на преброяваните граждани в града на тепетата, като очакванията ми са това да препокрие ситуацията и на национално равнище.В частта „Население” в преброителната карта въпросите за религиозността и вероизповедната принадлежност на гражданите са указани с астерикс -особен вид печатен знак, наподобяващ звездичка, с указание, че на тези въпроси лицата отговарят доброволно. В „Инструкцията за попълване на преброителната карта за сградите, жилищата и населението”* относно въпроси номера 12 и 13 също е уточнено, че преброяваните лица сами определят религиозността и вероизповеданието си, но дадената възможност да се отбележи отговор „Не се самоопределям” е изключително объркваща, имайки предвид високата религиозна небрeжност сред народните маси. След като има вариантите с категоричните по евангелски „Да” и „Не”, какво означава отказ за самоопределяне.
Много преброявани тълкуват трите отговора за въпрос 12 едва ли не като степени на религиозност, посочвайки третия отговор, считайки себе си за номинални или непрактикуващи вярващи, модерирани, нефанатични, неконсервативни, незакостенели и т. н. Освен това самото тълкувание на религията в преброителната карта (без да го коментираме и анализираме, доколко е изчерпателно и адекватно за определяне религиозността на някого) предполага имането или нямането на такъв „мироглед и поведение, нагласи и обичаи, основани на вярата в божествено или висше създание, свръхестествени сили, както и съвкупност от морални норми, практики, ценности, институции и ритуали, съпровождащи този мироглед”. В случая несамоопределянето се припокрива с негативния отговор на въпроса. Дори и да приемем за възможно съществуването на отговори 3, то тогава при отговори 2 и 3, предполагащи липса на категоричност за религиозна принадлежност, следваше да се посочи, че на въпрос 13 се отговаря единствено при положителен отговор на въпрос 12, защото иначе пред нас е налице нонсенс – някой не желае или не може да се самоопредели като религиозен човек, но посочва принадлежност към дадено вероизповедание. Най-малкото можеше да се използва формата със стрелката (както напр. при въпрос 5.1., сочеща преминаване направо към въпрос 7), като тук стрелката би показвала въпрос 14, или да се премине направо към следващия въпрос.
Преброителите, с които разговарях, споделиха наблюденията си, че болшинството хора между 20 и 50 години на въпрос отговарят, че не са религиозни, докато над 50-нагодишните изразяват категорично религиозността си. На въпрос 13 обаче всички те вкупом посочват принадлежност към определено вероизповедание, което е своеобразен парадокс, защото явно съпричастността към вероизповеданието за тях е по-скоро като членство в земна човешка организация, отколкото религиозна вяра, вероизповед и мистична връзка с Онова Божествено и Висше Същество, за което се говори в тълкуващия техническия термин религия текст. Мнозинствената част избира за свое вероизповедание отговор 1, т. е. „Източноправославно”.
Преброителите, с които разговарях, споделиха наблюденията си, че болшинството хора между 20 и 50 години на въпрос отговарят, че не са религиозни, докато над 50-нагодишните изразяват категорично религиозността си. На въпрос 13 обаче всички те вкупом посочват принадлежност към определено вероизповедание, което е своеобразен парадокс, защото явно съпричастността към вероизповеданието за тях е по-скоро като членство в земна човешка организация, отколкото религиозна вяра, вероизповед и мистична връзка с Онова Божествено и Висше Същество, за което се говори в тълкуващия техническия термин религия текст. Мнозинствената част избира за свое вероизповедание отговор 1, т. е. „Източноправославно”.
Характерно за гражданите с арабо-тюркски имена е, че категорично избират отговор 1 на въпрос 12, декларирайки религиозността си, но срещат затруднение при избора между отговор 4 и 5 на въпрос 13, не бидейки сигурни „мюсюлманско сунитско” или „мюсюлманско шиитско” вероизповедание да посочат, но съставителите на преброителната карта биха могли да се консултират предварително, че у нас болшинствената част от изповядващите исляма са сунити, следователно, щом за протестантите в България е предвидено да се посочва само „протестантство” без разлика към старопротестантска или новопротестантска деноминация принадлежи самоопределящият се, то и за мюсюлманите у нас беше логично да се предвиди един отговор, или пък да се раздроби с още една възможност/опция за другата хетеродксална мюсюлманска група - казълбаши-алевити, която е много по-многобройна от почти несъществуващите нетрадиционни за нашата страна шиити. Сега поради чиновническа некомпетентност и при хазартно посочване от номинално изповядващите ислям български граждани ще изникнат вероятно, макар и малцинствени, цифри за български шиити, което би било обида и неистина за мюсюлманското вероизповедание на територията на Република България, а и предпоставка за ислямски сектанстски емисари в бъдеще да настояват за правото на съществуване и на салафити (уахабити), исмаилити и прочие хетеродоксални ислямски общества.
В този ход на мисли се сещам, че скоро отбелязахме 150-годишнината от учредяването на българската униатска църква. Преди 9 септември 1944 г. българските униати са били определяни и са се самоопределяли като „западно-православни”, така че се запитвам защо освен графата „католичество”, не се предвиди опция в отговорите като „католичество източен обред” или „западно-православно”. Българската Апостолическа Екзархия в България и римокатолическата църковна йерархия у нас са две различни юридически лица и макар да са подведомствени на западната (латинска) църква, то между тях има обредна съществена отлика.
Много правилно още в началото на февруари т. г. на синодалния сайт Светият Синод на Българската православна църква, като анализира данните за попълване, изисквани в 17-ото преброяване на населението и жилищния фонд, призова всички православни християни „да бъдем ревностни носители и изразители на светото Православие в съвременния свят, като изповядаме вярата си в Богочовека Христос, следвайки светлия пример на нашите достойни предци”, отбелязвайки в част 4 – НАСЕЛЕНИЕ на ПРЕБРОИТЕЛНАТА КАРТА за 17-ото преброяване на населението и жилищния фонд в Република България, провеждано през м. февруари 2011 г.: ~ въпрос 12 „Религиозен ли сте?” - т. 1 - „Да”; и ~ въпрос 13 „Вашето вероизповедание е:” - т. 1 - „Източноправославно”.
