На 1 октомври т. г. внезапно почина проф. д. и. н. Иван Тютюнджиев, декан на Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Той беше един от най-емблематичните български историци и всепризнат специалист в областта на българската история в епохата на късното средновековие и на османското владичество, на османистиката и църковната история.
Роден на 29 октомври 1956 г. в с. Константин, общ. Елена, обл. Велико Търново, от 1969 г. той учи в Гимназия „Добри Чинтулов“ – гр. Сливен, където в 1974 г. завършва средното си образование. През 1980 г. във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ завършва с пълно отличие специалност „История“. През годините 1983-1984-та специализира в СУ „Св. Климент Охридски“, където под научното ръководството на акад. Васил Гюзелев защити постмагистърската си теза („Българската анонимна хроника от XV в.“).
Преподавателската му кариера във ВТУ започна през 1984 г., а през годините той беше ръководител на катедра „Стара и средновековна история, археология и етнография“, зам.-декан на Историческия факултет и зам.-ректор по международната дейност. В своите научни изследвания, посветени най-вече на историята на българския народ през 15-19 в., проф. Тютюнджиев издирваше и публикуваше неизвестни или слабо познати гръцки, български и други извори, които показват миналото на Велико Търново в нова светлина, като солидните му монографични трудове доведоха до съществена преоценка на ролята на този град като църковен и духовен център не само на българските земи, но и на православния свят.
Сред научните му интереси приоритет имаха църковното устройство и управление на българските земи под османска власт. Затова и доцентурата му през 1996 г. беше с хабилитационен труд на тема „Търновската митрополия през ХVІІ – първата половина на ХVІІІ в.“. Големият му докторат от 2006 г. бе на тема „Търновската митрополия през ХV-ХІХ в.“, а професурата му през 2007 г. – на тема „Търновският епископат (ХІІ-ХХІ в.)“.
Специализирал е в Кипър, Гърция, Белгия, Англия и Беларус. Автор е на над 80 статии, студии и монографии. Участвал е в авторски колективи за съставяне на учебници по история на България.
Като най-сериозни негови трудове, свързани с църковната ни история, бих посочил следните заглавия: Търновската митрополия през XVII и първата половина на XVIII век: По док. от архива на метоха Божи гроб на Ерусалимската патриаршия в Цариград, ВТ 1999, 130 стр.; Светска и духовна власт в Европа и света: Историко-хронологичен справочник, ВТ 2005, 416 стр.; Търновският епископат XII-XXI в., ВТ 2007, 454 стр.; Търновската митрополия през XV-XIX в., ВТ 2007, 567 стр.; Дневник на Светата Търновска митрополия (1870-1871), ВТ 2016, 335 с.; Османотурски документи за Търновската църква от XVII-XIX в., ВТ 2018, 132 с., и още десетки студии и статии.
Висока оценка заслужава и обществената активност на проф. Иван Тютюнджиев. Негова беше заслугата за пренасянето на част от тленните останки на ген. Гурко от руския град Твер във Велико Търново, след което костите на генерала тържествено бяха положени в руския храм „Възкресение Христово“. Беше почетен професор на Тверския държавен университет, а от 2011 г. – и ръководител на международната магистърска програма „Културно-историческо наследство в България и Русия“, съвместно с Историческия факултет на руското висше учебно заведение. Носител е на ордена „За веру и труд“ на Московска патриаршия, както и на почетния знак „За усердие к наукам“ в памет на изтъкнатия руски църковен историк проф. Василий В. Болотов. Беше и член на съюза на учените в България, а през 2017 г. стана почетен гражданин на Велико Търново.
Опелото му се състоя на 2 октомври (вторник) от 11:00 ч. в Катедралния храм „Рождество Богородично“, гр. Велико Търново, а погребението се извърши в гробищния парк в гр. Дебелец.
С покойника бяхме колеги и добри приятели в продължение на 35 години. Последно се чухме по телефона в средата на месец септември, когато ме покани да участвам в научно жури на негов докторант. Много ще ми липсва! Бог да го прости и светла му памет!