Сръбска православна църква произвежда собствена марка вина и ракии – патриаршески. Нейните изби в Сремски Карловци са продължители на вековна традиция. Избите се намират в Стария дворец, а лозята са разположени в околността на Фрушкогорското селище. Патриаршеските изби пазят, както и някога, превъзходни вина: патриаршеско червено, патриаршеско бяло, както и десертни вина, от които, при всички случаи, най-известното е берметът. Разбира се, виното се произвежда и за богослужебни цели, като евхаристиен дар, защото от всички дела на човешките ръце за производство на хляб и вино е нужен най-много труд.
Винарската традиция в Сръбската православна църква води началото си още от нейното основаване и от първия ѝ духовен водач св. Сава Неманич. Около 1230 г. архиепископ Сава сключва договор със светогорския „Протат“ относно границите на хилендарските лозя. Св. Сава лично поставя и контролира граничните камъни. „Лично се договарям и относно това, когато това място бъде превърнато в лозя, да държа в притежание и да управлявам тези лозя несъмнено, необезпокоявано и неотменимо, докато пребивавам между живите, а след края на живота си едната половина от лозята завещавам на килията си, която е посветена на нашия преподобен отец Сава и се намира в близост до Карея, и която съм изградил от основи, а другата половина – на съборната църква в Карея...“ – това е волята и завещанието на св. Сава в конкретния случай.
Град Сремски Карловци, разположен североизточно от главния масив Фрушка гора (планина), близо до р. Дунав, е място с важни исторически традиции и богато културно и духовно наследство. Заради географското си положение – на пътя от Средна към Източна Европа, от Виена към Истанбул – той е важно място през всички векове на новата сръбска история. Сремски Карловци е на 57 км от Белград и на 12 км от Нови Сад. В него се намира административното седалище на Карловачката митрополия – църковната единица, която обединява сърбите в Австро-унгарската империя. В политическия и културния живот на сръбския народ на север от реките Сава и Дунав Сремски Карловци заема най-изтъкнатото място. В тази община, благодарение на природните условия, се развива и лозарска дейност, усъвършенствана още повече под свещеното крило на Сръбската православна църква.
Фрушката планина е изключително подходяща за лозарство. Виното в Сремски Карловци е имало и специална роля, особено в богослужебния живот на Сремски Карловци като църковен център.
Библиотекарят на угърския крал Матияш Корвин (1458-1490) Галеоти, човек с вкус и учен в своята среда през 16 век, написва след дегустация на сремкото вино, че „като него няма на цялата земя“.
Географските преимущества на Сремски Карловци по отношение на отглеждането на лозя изтъква пътеписецът Антон Вранчич, който пътува покрай града през 1553 и 1557 г. и казва, че Сремски Карловци „въпреки намалелия брой на къщите и населението, от всички околни градове е относително най-малко ощетен, а най-много населен и има в изобилие полета и лозя, а сремското вино е известно от край време, докато в другите места лозарството е занемарено“. Пътеписецът Ханс Левенклау, придружител на княза на Лихтенщайн на път за Константинопол през 1584 г., изтъква, че Карловци е предимно населено от християни и че това е място, „където се ражда добро вино“. През същата 1584 г. през Карловци преминава и Мелхиор Безолт, който помни престоя си там, защото на пътя от Виена неговата група „не е пила по-хубаво вино“, т. е. че Карловци е място, „където се ражда хубаво вино, често пъти и с хубав цвят“. Максимилиян Прандщетер споменава, че раците, т. е. сърбите, са му дали три големи бурета вино и много животински продукти на пътя за Константинопол през 1608 г., защото в Карловци „има много лозя и добро вино“. През същото време полякът поет Янко Кохановски в стиховете си използва „сремско вино“ като метафора за изобилие и разкош. Всичко това показва, че както Сремско, така и виното от Сремски Карловци са имали добра слава в Средна Европа в края на 16 и началото на 17 век.
Патриарх Арсений IV Йованович Шакабента (1737-1748) издига до южното крило на новата архиепископско-митрополитска резиденция параклис, посветен на св. Трифон. Строежът трае в периода 1740-1742 г., а паметната плоча, свидетелстваща за издигането на храма, днес се намира в преддверието на Стария дворец, тъй като параклисът изгаря при пожар през 1788 г. Самият факт, че църквичката е била посветена на светец, покровител на лозарите, говори достатъчно за това в каква голяма степен производството и продажбата на вино са присъствали в икономиката на населението на Сремски Карловци и колко много Сръбската православна църква се е грижила за тях.
Винарството и лозарството в Карловачката митрополия са се ползвали с особено внимание. Европейското технологично развитие е било следвано, усвоявано и за него са писали официални църковни представители и дейци.
Енциклопедичният дух на Захария Стефанович Орфелин (1726-1785) ражда през 1783 г. наръчника „Опитният избар“, който преминава през четири допълнителни издания през 1808, 1817, 1874 и 1885 г. Изброявайки известните европейски вина, Захария Орфелин заключва: „В Срем, а най-вече в Карловци и в някои манастири има също добри и стабилни вина, които са тъмночервени и относително силни. Виното, което правят по време на беритбата от червен свеж муст и наричат „шилер“, е изключителна напитка, която освен всичко е и здравословна. То получава червеникав оттенък, а когато отлежи три-четири години, получава невероятно хубав вкус, а след ядене от него няма нужда от повече от една-две чаши, точно като лекарство и блаженство, защото е много силно“.
Чак до средата на 19 век в Карловци се пие повече червено, отколкото бяло вино. За това свидетелства и опис на завещанието на митрополит Йован (Джорджевич; 1769-1773). Според този документ бялото вино е само една пета от общото количество.
През 18 век карловачкото вино се изнася в Австрия, Швейцария и Полша. Особено голям негов консуматор е Виенският дворец начело с владетеля си. Царско-кралският пратеник на сръбските църковно-народни събори, Фридрих Вилхем фон Таубе, описвайки живота на сърбите в Австро-унгарската империя, Сремски Карловци, тамошните православни храмове и митрополитското здание, посочва и правенето на прочутия тогава бермет: „Зад митрополията се издига къща, в която живее илирийският народен секретар, а точно срещу тази стара резиденция – нова стопанска сграда, украсена с каменни стълбове и реещи се арки, която едва закрива площада и е дълга 24 хвата (45.5 метра), но има само приземен етаж. В нея и прилежащите ѝ три задни сгради се намират както апартаментите на митрополитските чиновници и прислужниците, така и пекарница, хамбар, навес за коли (файтони), ясли за коне и т. н. Тук също така в голямо количество се прави извесният бермет (Tropf-Wermuthwein) и акове (мерна единица около 50 л.) от него се разпращат надалеч. Най-хубавите гроздове се слагат несмачкани в платнени чували, от които сокът започва да прокапва и да се стича от само себе си, а след това се преварява веднъж с ароматни билки и силни корени, и така се получава прекрасно горчиво вино“.
От десертните вина, които се споменават през този период, отбелязваме карловачкия бермет, бермет капляш и самоток. Берметът е известен и като сръбско вино (Raiyischer Wermut), бермет капляш (Tropf-Wermut) и самоток (Ausbruch). Тези сръбски вина, освен всичко останало, влияят на настроението и намаляват напрежението. Карло Буянович от Виена е търсил в Карловци самоток, за да може подарявайки го да получи благоволението на една виенска дама, а изглежда, че това е била любимата напитка в двореца при митрополит Викентий (Йованович Видак; 1774-1780). За митрополит Павел (Ненадович; 1749-1768) се знае, че чрез подаряване на карловско вино и ракия често е успявал да издейства благоприятен изход по сръбските народно-църковни въпроси във Виенския дворец. Запазени са благодарствени писма на Фирст Каунц фон Ритберг до митрополита за „два ака (около 100 л.) бермет и няколко ака други вина“.
В края на 18 век се стига до застой както в икономическия живот, така и в лозарството на Сремски Карловци. Причините за това са били различни, първо, пожар, настъпил през 1799 г., който поглъща селището Горни Край, където са живели най-богатите жители, а същата година и студът унищожава карловачките лозя. През 1801 г. лошото време атакува селището, циклон събаря покривите, а обилен дъжд наводнява мазетата. Щетите по лозята са огромни. На износа на вино пречат и войните на Австрия и Наполеон, а през това време единствена Караджорджева Сърбия внася вино и ракия от Срем.
Прокопий (Болич; † 1818 г.), архимандрит на манастира Раковица във Фрушка гора (Фрушката планина), е оставил след Орфелин още по-пълен лозарски наръчник. И той е направил компилация, преведена от латински, на живелите по онова време френски енолози абат Розиер, граф (химик) Шаптал и академичния енолог Парамантиер.
Раковачкият архимандрит изтъква, че климатът в Срем и Славония е много благоприятен, защото там „небето клони повече“ към средата между най-студеното и най-топлото. „И наистина в Срем се ражда такова вино, което в стари времена е било много славно и известно със своето благоденствие и стабилност, с дългото си траене, извънредния си вкус, с особения мирис и много хубавия си външен вид...“.
Филоксера, болестта по европейските лозя през втората половина на 19 век, започва да напада и фрушкогорските лозя през 1881 г. Когато преминават нейните първи смъртоносни вълни започва обновяване на лозарските култури и то на базата на т. нар. „американски основи“, с пренасянето на нови сортове грозде, които са донесени на Стария континент от презокеанските си родини. В Сремски Карловци се стига до промени в сортовете лозя: червените вина намаляват за сметка на белите. Стига се и до намаляване на количеството на произведеното вино. Правят се също така усилия да се обнови лозарската дейност в Срем и отвъд него. Теоретични знания събира Йован Живкович, професор в Карловачката семинария, който в началото на 20 век прави систематични наръчници за Лозарство и Избарство.
От Карловачките изби са доставяни и напитки за церемонията по интронизирането на патриарх Димитрий, първия глава на обединената Сръбска православна църква. Церемонията се извършва в Печ в 1924 г., а за видовете и количеството вино се знае с подробности: 1000 бутилки десертно вино (карловачки бермет), 1000 литра бяло, 500 литра червено вино, 500 бутилки шампанско и 100 литра ракия.
Днес патриаршеските изби в Сремски Карловци са продължители на традицията и наследници на знанието и умението за правене на виното, за което са полагани грижи с векове.
Сръбската патриаршия притежава модерно оборудвани изби, в които сега се произвеждат и продават маркови вина и ракии в различни разфасовки – тук.
По информация от официалната страница на Сръбската православна църква
Превод от сръбски: Николай Шиндаров
