Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (79 Votes)

34180913 05 13Кой е св. Йосиф Дамаскин?

Той е Йосиф, син на Джарджус (Георги) Муса (Моисей), син на Мехна Ал-Хаддад, познат просто като отец Йосиф Мехна Ал-Хаддад. Свети Йосиф Дамаскин е от бейрутско потекло, гражданин на Дамаск и православен по изповедание – така светецът обичал понякога да се самоиндентифицира. Баща му изоставил Бейрут в първата четвърт на XVIII в. и дошъл, та се установил в Дамаск, където се занимавал с тъкане на копринени платове. Там се оженил и родил три мъжки рожби: Муса, Ибрахим (Авраам) и Юсеф (Йосиф). Бащата на свети Йосиф Дамаскин е от арабски гасанидски хорански произход (гасанидите, наречени така по името на своя вожд Гасан, са арабско православно племе, съществувало преди исляма и помагало на византийците в техните войни с персийската империя през VI в. сл. Хр., оцеляло и след установяването на арабския халифат в земите на византийската империя - б. пр.). Неговите предци се преселили от южносирийската планинска област Хоран в бекаайското ливанско градче Ал-ферзел в Източен Ливан още през XVI в., а оттам в Баскинта, в планинския район на Кадаа Ал-Матън (област Планина Ливан - б. пр.), и после в Бейрут.

Тези, които разказват за него като свещеник, говорят, че бил среден на ръст, с бяла кожа, с достолепна осанка и високо чело, с умни очи и гъста брада.

Раждане и младежки години

Св. Йосиф се родил в Дамаск през месец май 1793 г. в бедно и благочестиво семейство. Получил начално образование, добре изучил арабски и малко гръцки език. След известно време спрял да ходи на училище, защото баща му не бил в състояние да продължи заплащането на образованието на своя син. Йосиф започнал също да тъче коприна. Немотията и ръчният труд не угасили неговия копнеж към просвета и знание. Наложило му се да намери решение. А то било: да работи през деня, а да се учи четмо и писмо на светлината на газова лампа през нощта. Неволята го накарала да учи самостоятелно. Може би влечението му към науката е насърчено у него от примера на големия му брат Муса, който бил образован, имал опит в науките и по-специално вещ в арабския език и книжнина. Муса си купил книги за цяла библиотека, но умрял преди да достигне двадесет и пет годишна възраст; според някои смъртта му била причинена от преумора вследствие на многото и непрекъснато четене на книги. Това повлияло отрицателно върху отношението на родителите на Йосиф към неговия необикновен интерес към книгите. Въпреки това копнежът му към учение си оставал пламенен.

Когато Йосиф достигнал четиринадесетгодишна възраст, започнал да чете книгите на своя брат. Но изпаднал в смут, защото разбирал много малко от това, което четял. Но тази трудност вместо да пречупи решителността му за учене я засилила. Той разсъждавал така: "Авторът на тези книги не е ли бил човек, какъвто съм и аз? Защо тогава да не мога да проумея техния смисъл? Трябва да ги проумея."

След това му се удало да се обучава при учения за времето си имам Мохамед Ал-Аттар. Изучавал при него арабски език, сравнителни науки, логика и др. Но след известно време отново се отказал, защото заплащането за образованието и цените на учебниците били непосилни за него и родителите му. Затова той пак се върнал, както преди, да работи денем и да чете книги от библиотеката на своя брат нощем.

От значение е да се знае, че по онова време научните търсения са били примесени и съпътствани от стремеж към благочестие и богопознание. А една от най-изучаваните книги е била светата Библия. Йосиф се съсредоточил в своите безсънни нощи върху изучаването на Стария Завет, особено на Псалмите, и на Новия Завет. Сравнявал гръцкия с арабския текст и така постепенно усвоил превода от и на гръцки език. Но неговите постижения в сферата на знанието не се свеждат само до езикови познания, защото той научил наизуст Св. Писание.

Младият Йосиф продължил с неотслабващ копнеж да търси възможности за своето образование. Така той проучил из основи богословието и историята от книгите на учения духовник и свещеномъченик Джарджус Шехада Ал-Саббаг. Дори започнал да приема ученици в своя дом. След това Йосиф научил и усвоил еврейския език от един от своите ученици-юдеи.

Цялата тази усърдна дейност предизвикала отново опасенията на неговите родители и те се опитали да отклонят вниманието му от четенето, ученето и преподаването, за да не го застигне участта на брат му Муса, но не пожънали успех. Накрая те видели, че единственото решение, което им оставало, е да го оженят. Оженили го за една девойка на име Мариам Ал-Карша, докато все още бил на деветнадесет години (през 1812 г.). Но бракът не бил в състояние да отклони вниманието на Йосиф от четенето и той продължил да чете с нестихващ интерес дори и през своята брачна нощ, както споменава за това авторът на житието му.

Свети Йосиф като свещеник

След като слухът за високата книжовност на Йосиф се разпространил сред народа, православната общност в Дамаск поискала от антиохийския патриарх Серафим (1813-1823 г.) да го направи техен пастир. И понеже и патриархът имал добри впечатления от младия Йосиф, в рамките на една седмица го ръкоположил за дякон, а след това и за свещеник, когато Йосиф бил все още на двадесет и четири години (през 1817 г.). По-късно патриарх Методий (1824-1850 г.), след като видял неговата ревност и благочестие, образованост и смелост, го дарил с отличието велик иконом.

Дълги години отец Йосиф проповядвал в църквата, позната с името Ал-Мариамия („Мариина църква“, сегашната патриаршеска катедрала, посветена на св. Богородица - б. пр.), надминавайки всички със своята проповед. Някои го определяли като втори Златоуст. Т. напр. Нееман Касатли в книгата си "Приказна градина" казва за него, че бил "добър проповедник". А Амин Захер Хейр-Аллах споменава в книгата "Ардж Заки" (Благоуханен цвят - б. пр.) през 1899 г., тоест 39 г. след кончината на о. Йосиф, че имамите на Дамаск все още продължавали да му подражават. Гласът на проповедите на о. Йосиф продължавал да се чува като ехо и през 20 в. Така например римокатоликът от източен обряд Хабиб Ефенди Аз-Зейят, описвайки о. Йосиф, казва, че той бил "известен сред арабите православни християни със своята образованост и с проповедите си".

Отец Йосиф Дамаскин се отличавал в своята проповед със силата на аргументацията си и убедителния си и разумен отговор. Той имал, според думите на Иса Ескандър Ал-Маалюф, тих глас, "остър слух, чувал от далечни разтояния и хората очаквали да слушат словата му с пълна наслада и голям копнеж, влияели се от него, търсели го за съвет... и спазвали заръките му".

В своята проповед той проявявал усърдие в състраданието си към клетниците, в утешението на скърбящите, в подкрепата на бедните и в помощта за болните. Когато холерата се разпространила в Дамаск през 1848 г., о. Йосиф показал голяма ревност в услуга на болните, нехаейки, че той самият може да се зарази с тази болест, защото се уповавал на Бога във всички обстоятелства и се грижел за погребването на покойниците и утешаването на скърбящите. Той правел това и много повече с усърдие, непознаващо леност, макар че загубил един от своите синове, Мехна, поразен от болестта. Неговите ревност, твърдост и нежност прибавили още по-голяма почит към уважението, което жителите на Дамаск проявявали към него. Те виждали в свещеника образа на апостола, който е казал: "Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани; в затруднение сме, но се не отчайваме; гонени биваме, но не изоставяни, повалени биваме, но не загиваме. Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в тялото ни" (2 Кор. 4:8-10).

Сред многото старания, които о. Йосиф положил, било също и усилието му да отклони народа от някои разпространили се народни обичаи, които не са в съгласие с православната вяра. Словото му оказало влияние върху душите и успяло да промени много от обичаите, спазвани по отношение на годежа, сватбата и погребалните практики.

Както се погрижил за изграждането на духовните храмове, о. Йосиф така също се погрижил за изграждането и на каменните храмове. Т. напр. той се постарал през 1845 г. да обнови църквата „Свети Николай“, която била построена до църквата Ал-Мариамия, и обновяването било майсторски извършено, но впоследствие тя била опожарена по време на събитията през 1860 г.

В патриаршеското училище

Не се знае с точност от кого и кога се основава патриаршеското училище в Дамаск, но то до такава степен е свързано с името на о. Йосиф, че остава в историята известно като училището на о. Йосиф.

Свещеник Йосиф се премества в патриаршеското училище през 1836 г. и причислява към него учениците, на които преподавал в своя дом. За кратко време той развива училището, като го разширява, избират се настоятели, погрижва се за ръководството му и поставя определена заплата на преподавателите в него. Така училището скоро привлякло вниманието на всички търсещи знание по всички краища на Сирия и Ливан.

Първа грижа на о. Йосиф била да образова подрастващите умове на чедата на своята православна енория и да ги подготви за свещенството "и за приемане на неговото чинопоследование, за да служат душеполезно на своята енория". Разходите по обучението в училището били покривани от вярващите и от патриаршията.

Било е естествено, от гледна точка на о. Йосиф, интересът към изучаване на богословие в училището да нарасне. Така през 1852 г., по времето на патриарх Йеротей (1850-1885 г.), о. Йосиф проявил инициативата да отвори висш учебен отдел по богословските науки, като възнамерявал да го извиси до такова академично равнище, че да превъзхожда другите богословски школи в православния свят. В тази висша школа започнали редовните си учебни занятия 12 студента, които станали едни от най-добрите труженици в Антиохийската православна църква. Но мъченическата смърт на о. Йосиф през 1860 г. му отнема възможността да постави тази своя мечта на здрави и силни основи, които да гарантират продължителна научна дейност на висшата богословска школа.

Освен това о. Йосиф вдъхнал в своите ученици "такъв дух на мир и успех, който няма свое подобие, освен у великите сред светиите; този дух изпълва учениците му и завършилите при него своето богословско образование студенти, за да проникне чрез тях във всички, които се обучавали после при тях или общували с тях. Те пък на свой ред предавали този дух на всеки, с когото се свързвали, и по този начин се получила една свързана верига. Така учението на о. Йосиф се разпространило, а възпитанието му дало своя добър плод".

Освен това се споменава, че о. Йосиф бил един от учителите, преподавали в семинарията в Баламанд, днешен Ливан, между годините 1833 и 1840.

Качествата на Божия човек

Едно от първите неща, с които се отличавал свещеникът и учителят Йосиф е това, че той бил беден. Някои от източниците стигат до твърдението, че неговото църковно служение било "без никаква отплата". Един от руските учени, запознати с неговото житие, казва за него, че не притежавал никаква заплата, понеже се бил заел със служение на Църквата, а за разходите му се грижели неговите чеда, които припечелвали с ръчен труд.

Във всеки случай парите не представлявали изкушение за о. Йосиф.

За него се разказва, че когато вестта за неговото училище се разпространила, йерусалимският патриарх Кирил II (1845-1872 г.) му поискал да преподава арабски език и в семинарията "Ал-Мислаба" ("Разпятие" - б. пр.) в Западен Йерусалим, а той се извинил и отклонил молбата. Тогава патриархът му предложил добра заплата в размер на двадесет и пет лири и жилище, епитрахил (т. е. да може да служи и да извършва треби, за да има допълнителни приходи – б. р.) и други възнаграждения в допълнение към нея. Но о. Йосиф се отказал въпреки належащата си нужда от пари, като казал: "Бях призован да служа на тази, а не на друга енория и Призвалият ме Господ ми е достатъчен", имайки предвид енорията си в Дамаск.

Отец Йосиф бил истински благочестив, притежавал гореща вяра, велико търпение, голяма благост, бил кротък, тих, смирен, милосърден, въздържан, не обичал да говори за себе си и странял от похвалата до такава степен, че се срамувал от хвалещите го и не знаел с какво да им отговори.

Той бил мъдър и доблестен в своите пастирски грижи, говорел на езика на мъдреците и на учените, така че успявал да ги срази в спора, но владеел също и езика на простите хора, така че да ги убеди. От разказите за него научаваме за един случай, когато някои наивни хора напуснали храма поради нещо незначително. Тогава патриарх Методий му поискал да отиде след тях, да ги намери и да ги върне. Когато о. Йосиф ги застигнал, той не изразил никакво негодувание от деянието им, но се отнесъл към тях с благост и дори им предложил няколко малки икони, които носел в джоба си. С това свое поведение той се докоснал до сърцата им и се завърнал заедно с тях в храма и така ги накарал да се засрамят и да се разкаят за постъпката си.

Отец Йосиф като учен е превъзхождал всички учители: той е бил звездата на Изтока и практическият деятелен учен. Мюсюлманите от неговата епоха свидетелстват за него, че той бил един от най-великите, гениални християнски учени за своето време. "Никой от онова време не е бил в състояние да се сравни с него изсред хората на православното изповедание с изключение на Джерджи Илиян" (високообразован, включително в арабската книжовност, православен сириец, съвременник на св. Йосиф , б. пр.).

Като църковен човек о. Йосиф се смята за велик богослов, за похвала на Православието, а като свещеномъченик е послужил за пример на благочестие и добродетелност.

С две думи така се описва образът на о. Йосиф Дамаскин в неговото време: той бил един от Божиите човеци.

Библиотеката и творенията на свети Йосиф Дамаскин

Нищо не се знае за съдбата на библиотеката на о. Йосиф след неговата мъченическа смърт, защото тя била опожарена, разграбена или изгубена по време на събитията от 1860 г. Неговият племенник Юсуф Ал-Хаддад, син на брат му Ибрахим, казва, че всичките книги и ръкописи, които о. Йосиф притежавал в около 1840 г., били над две хиляди тома.

А що се отнася до писателската му дейност, тя, както изглежда, е била твърде значителна. Той сравнил и превел Псалмите, Часослова, Служебника и Апостола от гръцкия оригинал, като ги редактирал и поправил. Превел също така на арабски език книгата "Християнското учение" на свети Филарет, московски митрополит. Преписал е множество ръкописи, сравнявайки ги едни с други, така че накрая те били поправени и изправени "като чисто злато, в което не се намира фалшив метал". Сред поправените ръкописи е и книгата "Тълкувание на шестте дни на сътворението и за това, което се казва за тях от стари времена" на свети Василий Велики, дело на дякона-преводач Абдуллах („Божи раб“, б. пр.), син на Ал-Фадел антийохийски, и тридесет омилии на свети Григорий Богослов.

Отец Йосиф бил свикнал да завършва своите поправени ръкописи с думите: „Тази книга е преписана от стар ръкопис и е точно сверена със стария първообраз“. Той поставял своя печат на ръкописите, с което ги удостоверявал и подписвал, и по този начин правел достъпна и сигурна употребата на тези от тях, които бивали печатани или преписвани. Православните печатници през онова време, като например печатницата „Свети Георги“ в Бейрут, печатницата на св. Божи гроб в Йерусалим, арабските печатници в Русия и други печатници – всички те разчитали на него за поправката на своите публикации и сравняването им с оригинала. Неговият печат в областта на богословието, литературата и културата се ползвал с доверието на всички печатници. Той често сътрудничил на Яни Пападопулос в преводите от гръцки на арабски език и обратно.

О. Йосиф има също така своя принос в редакцията на арабския превод на Новия Завет на Библията, известна като лондонското издание. Той пише: преводачът „Фарес Ал-Шидяк показваше своето дело, което извършваше в сътрудничество с английския арабист, на мене, простичкия свещеник Йосиф, за да го сравня с еврейския или гръцкия оригинал и изказваше своето мнение за него."

О. Йосиф проявил в своята авторска дейност голямо търпение и широко търсене, вярност и точност при превода, и винаги се оплаквал от интерполацията, на която бивали подлагани неговите редакционни трудове.

Не се знае дали о. Йосиф е оставил свои авторски творения с изключение на няколко статии тук и там. Може би не му се е удала тази възможност или е счел себе си за недостоен да се сравнява с отците в тяхното творчество, но се задоволил с това, да преведе техните творения, като работил в качеството си на точния изследовател на светоотеческите творения, за да предложи на чедата на православната вяра в чистота и изправност без никакво отклонение и недостатък това, което църковното Предание е запазило за тях.

Отец Йосиф и римокатолиците от източен обряд

Въпросът за начина, по който трябва да се провеждат отношенията с гръкокатолиците (римокатолиците по източен обред, т. е. униати, б. пр.), които довчера са били част от Православната църква, е бил един от най-трудните проблеми, с които са се сблъсквали чедата на православната вяра в дните на о. Йосиф. Всички усилия надлъж и нашир са се хвърляли по онова време за възвръщането на разколниците, някои прилагали методите на насилие, политически и административен натиск, а други разчитали на разбирателството и убеждаването. О. Йосиф Мехна Ал-Хаддад принадлежал към вторите. Той ненавиждал агресията и отказвал да потърси помощта на османската империя, за да уязви чрез нея униатите и да им причини притеснение. Това било според него неприлично и безполезно. То било в състояние да затвърди разделението, а не да върне единството.

Не се знае доколко е успял о. Йосиф в своя стремеж в тази посока. Но случилото се през 1857 г. и последвалите ги събития показват, че неговото схващане на нещата е било много по-точно, по-успешно и по-действено от това на мнозина други като него. Защото в онази година униатският париарх Климент се опитал да наложи западния календар в своята църква, но тогава мнозина се отказали и се почувствували като чужденци, дори някои от тях започнали да прокарват своя път към Православната църква-майка.

Така например група от тях се събрала под водачеството на Шабли Еюб (Йов) Дамаскин и другарите му като Джарджус Ал-Анджури, Йоан Фредж, Муса Ал-Бахри, Серкис Дъббана и Петър Ал-Джахел (от арабски „безумни“ - б. пр.). Те се свързали с о. Йосиф и той ги приел, насърчил ги и се постарал да просвети последователите им в продължение на три години. Също така им предложил една книга, написана от Шабли, в която той поставя аргументите на групата си срещу униатите. Името на книгата било "Да освободим християнския закон от рамките на астрономическите възгледи" и била отпечатана в печатницата на светия Божи гроб през 1858 г. Броят на хората в тази група започнал да се увеличава силно, дори се твърдяло, че ако о. Йосиф не беше умрял мъченически по време на клането през 1860 г., той щял да успее да върне към правата вяра и останалите униати в Дамаск.

Отец Йосиф и протестантските проповедници

О. Йосиф е водил много спорове с протестантските проповедници. Най-известните били в градовете Хасбейя и Рашейя (в Източен Ливан – б. пр.), а след това и в самия град Дамаск.

В Хасбейя протестантските американски мисионери пожънали успех благодарение на училището, което основали там. Към тях се присъединили около сто и петдесетина души. След това се получило остро несъгласие между тази група, чиито членове са повечето православни, и останалите православни християни от Хасбейя и Рашейя и околиите им. Тогава антиохийският патриарх Методий изпратил о. Йосиф в този район, където той престоял няколко месеца и успял да върне в Църквата някои от заблудените християни. В не един от случаите светецът успял да победи американските мисионери и ограничил влиянието им.

В Дамаск о. Йосиф се постарал чрез пастирски грижи, проповед и наставления да образова своя народ, да го предупреди и предпази от разпространяващите се по онова време нововъведения и ереси.

Във връзка с отношението му към чуждите мисионери се разказва и това, че един английски мисионер на име Грийм, който бил старшият сред тях, се срещал с о. Йосиф и обсъждал въпроси относно Свещ. Писание. Светецът се досетил, че протестантският проповедник му задавал въпроси, след което изопачавал отговорите му, затова поискал от мисионерите писмено да му задават своите въпроси. Те му изпратили писмено няколко въпроса, но той не им отвърнал веднага и мисионерите си помислили, че са го победили. След известно време те дошли при него през първата седмица от Великия пост, а той отговорил въпрос по въпрос на всичките им питания с такава точност и убедителност, че те се върнали, чудейки се на точността на неговото изследване и обширните му познания, и това увеличило почитта им към него. Говори се, че те след това се отказали от нападенията си срещу него и станали негови приятели, които на драго сърце го посещавали и му задавали въпроси не като полемисти, а като допитващи се до него приятели.

Първият духовен будител в антиохийската църква

Животът на о. Йосиф, неговата ревност, благоговение, бедност, жаждата му за знание, а след това и неговата усърдна пастирска дейност, проповедта и наставленията му, преводите и статиите му, училището и голямата му грижа за него, всичко това и други неща създават духовновъзрожденска атмосфера, която раздвижила заобикалящите го души, вдъхнала духовен живот и повдигнала духовното настроение. Нов род, нови идеи и нова насока започнали да се създават. Изсъхналите кости започнали да се съединяват – всяка кост с костта си и духът начена да влиза в тях (Йез. 37 гл.).

Повече от петдесетина човека от най-видните хора на Църквата са учили при него и са имали ревност като неговата. Сред неговите ученици са: патриарх Мелетий II (от Дума, +1906 г.; той е първият сириец-патриарх от 1724 г., когато се отделя Мелкитската църква и става униатска, б. р.), митрополитът на Бейрут и на цял Ливан Гавриил (Шатила, +1901 г.), митрополитът на Захля, Сейдная и Маалула Герасим (Ярд, +1899 г.), който бил професор в своето време и още няколко други архиереи, както и множество свещеници. Сред тях са архимандрит Атанасий Касир (+1863 г.), основател на Баламандската духовна семинария, свещ. Спиридон Сарруф (+1858 г.), директор на училището "Ал-Мислаба" в Йерусалим и редактор на изданията на печатницата на светия Божи гроб, иконом Йоан от Дума (+1904 г.), основател на арабската печатница в Дамаск. Сред имената на училите при свети Йосиф са също така: Димитри Шехада Ал-Саббаг, един от най-видните духовни будители, Михаил Калила, директор на патриаршеските училища в Дамаск, и д-р Михаил Машака (+1888 г.).

Следователно това, което желаел о. Йосиф да се сбъдне, се сбъдва, като част от него се сбъдва по време на неговия живот, а друга – след кончината му. Той постоянно повтарял: "Аз посях семена в нивата Христова, която е в Дамаск, и сега очаквам жетвата". Всичко това и други неща оправдават казаното от митр. Гавриил (Шатила), че три са слънцата на Дамаск: свети апостол Павел, свети Йоан Дамаскин и Йосиф Мехна Ал-Хаддад.

На Христовия слуга му остана да увенчае своя живот с кончина, равностойна на ревността и великата му любов, с която да прослави Бога и така се случила мъченическата му смърт.

Мъченическата му смърт

Клането в Дамаск започнало на 9 юли 1860 г. Тогава множество вярващи прибягнали към църквата "Ал-Мариамия", след като не намерили къде другаде да избягат. Сред тях били и такива, които дошли от селата на Хасбейя и Рашейя, където също станало клане, отнело живота на мнозина. Имало и такива, дошли от селата на двете Гути - Западната и Източната, и от планината Ермон-Ал-Шейх.

О. Йосиф пазел светите дарове (т. нар. „сухо причастие“) в своя дом, според както бил обичаят на свещениците в Дамаск по онова време. Той ги взел, сложил ги в пазвата си и излязъл в посока на църквата "Ал-Мариамия", преминавайки по къщните покриви (в Близкия Изток къщите са с равни покриви-тераси, б. пр.) от къща на къща, докато стигнал до църквата. Там прекарал целия ден и цялата нощ, укрепвайки вярващите и насърчавайки ги да приемат своята участ, тъй като тя явно е неизбежна, да не се страхуват от тези, които убиват тялото, защото те не могат да убият душата (срв. Мат. 10:28). Учел ги, че венците са готови за тези, които чрез вярата си в Господ Иисус Христос са предали всичко в Божиите ръце. И им разказвал историите и житията на праведните свети мъченици, призовавал ги да вземат пример от тях.

След това, сутринта на следващия ден, 10 юли, се надигнало яростно нападение срещу църквата "Ал-Мариамия". Нападателите започнали да грабят и да крадат, да убиват и да горят. Тогава паднали множество мъченици. Някои успели да излязат по площадите и тесните улички. Сред тези хора бил и о. Йосиф. Той се бил облякъл с фелон и извървял няколкостотин метра, докато стигнал до известната улица с минарето "Ал-Шахм". Там един от нападателите го разпознал. Той между другото бил учен мюсюлманин и се било случило о. Йосиф да го победи в спор, поради което таял злоба срещу него. Този човек, след като съзрял о. Йосиф, викнал на вървящата с него група: "Това е имамът (първенецът - б. пр.) на християните. Да го убием и ще убием всички християни заедно с него!" Когато човекът извикал това, о. Йосиф разбрал, че е настъпил сетният му час. Тогава той веднага извадил светите дарове от пазвата си и ги погълнал. След миг нападателите се нахвърлили върху му с пушки и брадви като дървари, докато не го обезобразили ужасно. После го вързали за краката и го повлекли по земята из улиците и кварталите, докато не го смазали съвсем.

Така отец Йосиф паднал мъченически за Христос, като свидетелствал за Него с трудовете и бденията си, с кръвта и страданията си. Той съучаствал в Неговите страдания и приел подобна на Неговата смърт (Филип. 3:10), затова заслужил да се увенчае със славата Му и да се пресели в Неговия чертог. И с това той станал за нас пример за подражание, придобита благословия и горещ застъпник при нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос. Нему слава навеки амин.

По молитвите на нашия отец и свещеномъченик Йосиф Дамаскин и дружината му, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилвай ни и ни спаси. Амин.

Тропар на свети Йосиф Дамаскин

Нека ние вярващите да възпеем Йосиф Дамаскин, Христовия войн и свещеника на антийохийската църква, който заедно с дружината си чрез словото Божие и своята кръв покръсти сирийските земи, храмовете и народа им. Понеже той от детство се кръсти с евангелската светлина, работи, учи и запази Христовата църква и нейното стадо. Затова ти се молим, Йосифе Дамаскине, бъди наш пример за подражание, хранител и горещ застъпник пред нашия Спасител.

Източник: http://www.orthodox-saints.com/saint/saint_life.php?saint_id=123

Из книгата „Забравените светци в антийохийската традиция“, издание на Антиохийската патриаршия, 1993 г.

Превод от арабски: Виктор Дора


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uxcqy 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.

Св. Антоний Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.