Мобилно меню

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (27 Votes)
Na pragaВ ноемврийската петъчна вечер Осака е както винаги бляскава в неоновите си одежди, но и някак по-празнична от обикновено: Хелоуин току-що е отминал, предстои "Мери Крисмас". През последните години и двата така наречени празника започват неистово да се натрапват от реклами и витрини още с първите дни на есента: единият - с чучела и озъбени тикви, другият веднага след него - със сладникави звънчета и обещания за блаженство, прогресивно нарастващо с всяка следваща покупка. 
 
"Така е" - потвърждава моя японска позната, майка на три малки деца. "В моето детство тези празници изобщо не бяха разпространени. Днес всички ги празнуват". "Добре - питам я аз, "а какво все пак означават те за вас?". Тя се замисля - може би точно над този въпрос се замисля за първи път. "Ами Хелоуин е празник за децата. Те го чакат с нетърпение заради веселбата покрай маскирането и костюмирането. Тази година и трите ми деца имаха празнични програми в детската градина и в училище. Покрай тях и ние родителите се радваме. А пък Коледа е по-скоро "ивент". Тогава ходим с половинката си или с приятели на ресторант да празнуваме". "Ама какво празнувате?" - не спирам да любопитствам аз. "Ами нищо - отвръща ми с усмивка тя. Просто повод да се облечем по-официално и да отидем на някой по-специален ресторант."  
   
Ето още едно от лицата на Япония - мисля си след края на разговора с моята позната. Япония, прекрачила прага на 21-ви век като една от най-мощните икономически сили в света и приютила най-големия метрополис на планетата, неизбежно привнася в своя ден и бит озъбени тикви и сладникави звънчета. Задъханата й от надпревари островна душа тръпне в празничното очакване на някакъв "ивент" - пък бил той и онова мъгляво презокеанско "Мери Крисмас"...   
  
Та в такава една предпразнична вечер се озовавам в жужащото от хора, влакове и коли сърце на Осака. Пътят неусетно ме отвежда в просторния приземен етаж на огромен стъклен небостъргач. Сякаш за да успокои нажежените ми от градския пейзаж сетива, пред мен се разкрива красив вътрешен двор с дръвчета и приятна зеленина. След него се намира градската галерия "Канон". Прекрачвайки прага й, попадам в друг свят: слухът ми начаса е завладян от византийски църковни песнопения, а от красиви фотоси от стените ме гледат православни монаси . Градът остава някъде там - далеч. Аз съм в Атон...

В момента тук тече фотографската изложба "Монасите на Атон" с автор Хирохито Наканиши. Изложбата е започнала да "обикаля" големите японски градове още през юли, стартирайки от столицата Токио. Общо 35-те снимки, включени в нея, са тематично разделени на пет части: 

- "Атонски пейзажи", запечатали изгреви и залези над манастирите "Симонопетра", "Великата лавра" и "Кутлумуш", както и величествената осанка на връх Атон и лазурното синьо на морето.

- "Молитва" с мигове от богослуженията, когато всеобщата молитва се възнася неподправена и чиста към Бога.

- "Ежедневието на монасите", включваща кадри от живота на монасите: усмихнати, замислени, потънали в молитва, оживено разговарящи помежду си, готвещи храна, чистещи килиите си... Белязано от строгите, установени преди векове порядки, както и от усилен труд, ежедневието на монасите не е леко, но техните лица са винаги озарени от радостта и надеждата за бъдния живот в лоното на Бога.  

- "Животът на монах Н." - с уникални кадри от живота на монах Н. и неговата келия в подножието на връх Атон. Сред величествената тишина на уединението, времето за монах Н. тече с ритъма на сърдечната молитва. 

- "Вечност"  - с фотоси на костниците и гробищата из Атон, които да ни напомнят за преходността на земния живот и да целеустремяват сърцето към вечността на Бога.     
 
Авторът на изложбата - Хирохито Наканиши, е професионален фотограф роден през 1979 г. в Токио. Той е син на отец Павел (Юичи Наканиши) от токийския катедрален храм "Свето Възкресение" и професор към "Нихон Юнивърсити", считан за един от най-големите съвременни японски специалисти по древногръцка и източно-християнска философия и религия, както и за най-изтъкнатия японски изследовател на историята и живота на Атон. 
 
През последните няколко години, Хирохито Наканиши посещава неколкократно Атон за по няколко седмици заедно със своя баща. Той получава специално разрешение да снима монасите и техния начин на живот. "Атонските монаси - споделя Наканиши - никак не обичат да бъдат снимани. Затова да получа това разрешение е особена чест за мен. Те ежечасно отдават живота си на молитвата и на служението на Бога и това се вижда в техните погледи - красиви, изпълнени със строгост и сила, но и с огромна доброта. Бих искал чрез тези снимки да предам всичко това на посетителите".

Изложбата ще завърши своята обиколка през февруари в новооткрития енорийски център към храм "Благовещение" в Киото. Няколко дни по-късно, отец Павел Наканиши ще изнесе в същия център лекция с прожекция на тема "Заедно с атонските монаси - молитвата и манастирският живот в Православието". Изложбата несъмнено е събитие в живота на Японската православна църква. С нейното осъществяване авторът не само успява да "донесе" атмосферата на Атон в далечна Япония, но и да покаже, че хоризонтите на вярата не са обусловени от границите на времето и пространството, нито пък от националността. Те се простират винаги пред нас - спокойни и светли, и чакат да бъдат уловени с обектива на сърцето.
 
  "Животът на монах Н."
IMG 2446
 
  "...насъщния ни хляб дай ни днес..."
Nasashtnia hliab_dai_ni_i_dnes
 
   "В тишината..."
V tishinata
 
  "Атонски портрети"; отдясно: отец Павел пред костницата
Atonski portreti

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9fc9f 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.