Въпреки че тази година празникът Рождество Богородично се пада в средата на поредица от почивни дни, в ранната неделна утрин множество богомолци се стичат към храма „Покров Богородичен“ в Осака. Японската православна църква следва старостилния календар и традиционно почита Рождението на Божията майка на 21-ви септември. Но о. Давид благоразумно преценява, че е по-удачно тази година той да бъде в неделния ден преди това – на 20-ти септември. С решението си о. Давид сякаш ни напомня, че Църквата е осъразмерен с ритъма на живота богочовешки организъм, който е снизходителен към простичките човешки радости: така хората ще могат и да празнуват Рождество Богородично, и на следващия ден да си почиват или пък да пътуват, наслаждавайки се на първите есенни багри.
Празнично украсен с бели лилиуми, храмът приема богомолците, повечето от които са се подготвили за изповед и свето причастие. Има и доста майки с децата си.
В своята проповед о. Давид разказва за рождението на 
Божията майка и за дългия молитвен път на нейните родители – св. богоотци Йоаким и Анна, които много време нямали рожба. Таква била съдбата и на старозаветните Авраам и Сара, Исаак и Ребека, Яков и Рахел. Всички те, подчертава о. Давид, са превъзмогнали своето страдание и смирено са отвръщали на злите хорски езици благодарение на горещите си молитви. Пламенната молитва трябва да присъства неотменно и в нашия съвременен живот, когато страданието лесно скланя сърцето ни да отвори врати за безпокойството, недоволството, гнева. Но молитвата не е просто низ от думи, чрез които да изреждаме своите желания и стремежи. Молитвата е обръщане към и общение с Бога, подплатено от твърдата вяра, че всичко случващо се следва Божия промисъл и че ние самите сме част от този промисъл. Тъкмо смиреното и безстрастно общение напоява „бездетната“ душа с благодатния дъжд на надеждата и, сякаш след дълго лутане, ние биваме приютени в Бога. И тъкмо тогава нашите молитви дават своите плодове и носят безмерна радост, така както „Рождението ти, Богородице, Дево, донесе радост на цялата вселена“.
След края на празничната литургия о. Давид отслужва молебен за енориашите на възраст над 65 години, защото днес по силата на съвпадението е и Денят за почитане на възрастните хора – един от националните празници на Япония. Той се отбелязва всеки трети понеделник от септември и за разлика от някои празници, привнесени от други култури, е уникален за Страната на изгряващото слънце. На този ден традиционно се провеждат различни прояви, засвидетелстващи почитта към възрастните хора, които са отдали живота си в служба на обществото и от чиято мъдрост винаги можем да се поучим. В този контекст е и краткото слово на о. Давид към възрастните енориаши след края на молебена: настъпването на залеза на живота не означава, че неговата светлина избледнява – нека пазим светлината от живото си общение с Бога, което не познава границите на времето и на възрастта...
Еднo празничнo утрo на прага на есента, изпълненo с нейната мека светлина и тиха радост – като от чута молитва, като от красиво изживян живот, изобилен на духовни плодове.
