Днес Негово Светейшество Българският патриарх Неофит се е срещнал с прот. Емилиян Костадинов, председател на столичния храм „Св. пророк Илия”, ж. к. „Дружба” 2. На срещата Негово Светейшество е проявил съпричастност към дейността на социалната кухня към храма, като е направил лично дарение в размер на 500 лв. Той е отправил своя архипастирски благослов както над свещенството при храма, така и над техните пасоми, а и над всички християни – и които помагат, и които получават помощ от социалната кухня.
Към храм „Св. пророк Илия” в ж.к. „Дружба” 2 действа социална кухня, която е инициатива на млади хора, черкуващи се в храма. Началото на това дело е поставено на 21.11.1999 г. и вече над 15 години социално слаби хора получават веднъж в седмицата (в неделя) топла гозба. Дейността на кухнята се осъществява с помощта на доброволци, организирани за подготовка на продукти и приготвяне на храната. Всеки, който желае да се включи в дейността на социалната кухня като доброволец или като дарител, е добре дошъл, съобщават от православното братство при храма.Отворен остава въпросът обаче за другата социална кухня в столицата, намираща се в кв. „Дървеница” при храм „Св. Георги Победоносец”, която от месец април миналата година е затворена за топла храна. Кухнята продължава и сега да функционира, като се раздават само сухи храни – хляб и консерви, два пъти седмично, но както доброволците, така и духовниците се опасяват, че в най-скоро време кухнята в кв. „Дървеница” ще затвори и над 150 души ще останат без безплатна храна.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/94wcx
И рече старецът...
От изказванията на преподобния Порфирий Кавсокаливийски (Атонски):
„Когато Христос дойде в сърцето, животът се променя. Когато намериш Христос, това ти е достатъчно, не искаш нищо друго, замълчаваш. Ставаш различен човек.
Ти живееш навсякъде, където е Христос. Живееш в звездите, в безкрая, в небето с ангелите, със светците, на земята с хората, с растенията, с животните, с всички, с всичко.
Там, където има любов към Христос, самотата изчезва. Ти си спокоен, радостен, пълноценен. Без меланхолия, без болести, без притеснения, без тревожност, без мрак, без ад“.
Преп. Порфирий Кавсокаливийски
