Мобилно меню

4.75 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (16 Votes)
протойерей Дмитрий СмирновИзказване на протойерей Дмитрий Смирнов, председател на Синодалния отдел за взаимодействие с въоръжените сили и органите на реда при Московската патриаршия и настоятел на храма “Св. Митрофан Воронежки”  на кръглата маса  на тема: “Подготовката към светото Причастие – историческата практика и съвременни подходи за разрешаване на този въпрос”,  направено на 27 декември 2006 г. 

Най-напред искам да заявя, че съм много щастлив, че тази тема се обсъжда. Щастлив съм, че има желание да бъдат обсъждани такива актуални теми днес, на кръглата маса в Даниловския манастир.

Искам да разкажа два епизода.

Първият. В Лаврата бях свидетел на такава сцена. Майката с почти плачещ глас моли йеромонаха да причасти момченцето й. А йеромонахът упорства: “Не, той не се е изповядал”. Тя: “Синът ми стана на седем годинки днес”. Той: “Не, без изповед не може.” Колко тъжно, че тя не се сети да му каже, че го е родила вечерта! Това видях на солея на Успенския събор.

4.9411764705882 1 1 1 1 1 Rating 4.94 (34 Votes)

проф. ФундулисЗа да участва верният достойно в причастяването с Тялото и Кръвта Господни, необходима е, естествено, специална подготовка. Св. ап. Павел предупреждава (1 Кор. 11:27-32) за последиците от недостойното пристъпване към Господнята трапеза. На това се дължат болестите, смъртта и другите страдания, които Бог дава на хората, причастяващи се недостойно. „Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне“. Затова той съветва онзи, който има намерение да се причасти, първо да изпита себе си и тогава да пристъпи: „Но нека човек изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата... Защото, ако бихме изпитвали сами себе си, нямаше да бъдем съдени“. Но в какво се състои това „различаване“ и „изпитване“? Апостолът не ни казва това. От практиката на Църквата в онова време обаче е съвсем ясно, че това е бил един живот в страх Божи, дълбока вяра страхопочтително приемане на Тайните, помиряване и взаимна прошка и изпитване съвестта за всичко това.

Значи същото, което и днес Църквата с три думи иска от оногова, който пристъпва, като казва: „Със страх Божи, вяра и любов пристъпете“. На поста не се е гледало като предпоставка за св. Причастие. Св. Литургия е извършвана най-вече на братските трапези „агапи“ („вечèри на любовта“), доколкото предварително всички са участвали в тези братски трапези. Сиреч, повтаряли са делото на Господа, когато е установил Таинството „след (подир) вечеря“ (Лука 22:20; 1 Кор. 11:25) в Сионската горница. По-късно заради благочестие св. Литургия е била отделена от вечерята и се е извършвала сутрин. Тогава постепенно е започнал да се появява обичаят за пълно въздържане от храна от полунощницата до часа на причастяване. Това е бил официален и задължителен пост като подготовка за св. Причастие. Такъв остава и до днес. Това са постът и въздържанието, които верните спазват в очакване на Жениха на своята душа, и които са свързани с молитва, събиране и очистване на душата и тялото. Когато св. Литургия е извършвана вечер, както е в дните на Великата Четиридесетница (Преждеосвещена) или в навечерието на Рождество и Богоявление и на Велика събота, постът е продължаван от полунощ до вечерта, до часа на причастяване. Само на Велики четвъртък е спазвана най-древната практика верните да се причастяват вечер без да постят през деня. Този „евхаристиен пост“ се налага от много канони, каквито са Правило 50 на Картагенския събор („Св. Дарове да се принасят само от неяли. Изключение става в един ден на годината, в който се извършва Господнята вечеря (Велики четвъртък)“, Правило 58 на същия събор („... относно свещеното служение, което става подир обед, право е то де се извършва достойно от неяли“), Правило 29 на Пето-шестия вселенски събор, Правило 9 на св. Никифор Константинополски. Него има предвид и св. Йоан Златоуст, като казва: „Онези, които имат намерение да пристъпят към страшната и божествена Трапеза и свещеното тайноводство, нека правят това със страх и трепет, с чиста съвест, с пост и молитва“ (Беседа за Рождество Христово).

На древната Църква не е бил познат многодневният пост като сухоядене, а единствено пълното въздържание от храна като подготовка за приемане на св. Причастие. Най-яркото доказателство за това е неделната Литургия. Служенето на св. Литургия предполага, че верните ще се причастят. А как биха могли да се причастят, ако постът преди Причастие беше задължителен, след като постът в събота (с изключение на едната Велика събота) е забранен от строгите забрани на свещените канони (Апостолско правило 64, Правило 55 на Пето-шестия вселенски събор)? Същото важи и за Светлата седмица, за която Правило 66 на Пето-шестия събор постановява християните всекидневно да се наслаждават със св. Тайни (т. е. да се причастяват), а в същото време през всичките тези дни се предвижда пълно прекратяване на поста.

Тъй като Църквата гледа на поста като на най-доброто средство за приготовление, очистване и готовност на верните, поради това на християните, които се причастяват на големи интервали, тя препоръчва или да пристъпват към св. Причастие по време на установените църковни пости (Великата Четиридесетница, Апостолския, Богородичния и Коледния) или преди всяко свето Причастие по възможност да спазват тридневен пост (или няколко дни повече, или по-малко). Това става по преценка на просветения духовник, който, познавайки глъбините на сърцето и начина на живот на своето духовно чадо, отрежда, ако смята това за необходимо, както подготовка чрез пост, така и неговата продължителност.

Във всеки случай, повтарям, постът, който не трябва да се нарушава преди св. Причастие е пълното въздържание от храна след полунощ. Този пост, съгласно Правило 9 на св. Никифор Константинополски, може да се наруши единствено в случай на опасност от смърт („На болен, който е застрашен от смърт, трябва да се даде св. Причастие и след като се е ял“).

Превод: свещ. Стефан Стефанов

* Из Отговори на литургически недоумения

4.741935483871 1 1 1 1 1 Rating 4.74 (31 Votes)
Polikarpov_Mark_Meweri.jpgКръгла маса на тема “Подготовката за св. причастие – историческа практика и съвременни подходи” се състоя на 27 декември м.г. в Светоданиловския манастир. "Двери" обеща да запознае своите читатели с хода на дискусията по този актуален във всички православни църкви въпрос. В обсъжданията участваха известни московски пастири: протоиереите Владислав Свешников, Владимир Воробьов, Димитрий Смирнов, Всеволод Чаплин, Николай Балашов, Алексий Уминский, Александър Марченков. Свещениците от селата представяше прот. Валериан Кречетов. Работата на кръглата маса ръководи Егоревски епископ Марк Головков, обсъжданията води игумен Пьотр Мещеринов, директор на Школата за младежко служение към Патриаршеския център за духовно развитие на децата и младежта.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (30 Votes)
о. Александър Лашков
„Допря се някой до Мене, понеже усетих, че сила излезе от Мене”
/Лук. 8:46/

Ето че и днес, по Божия воля живи и здрави, успяхме да дойдем на църква и да участваме в божествената св. литургия. Неделя след неделя, празник след празник, мнозина от вас от ранно утро са в Божия дом, за да напоят душите, сърцата и умовете си с възвишени истини, идеи и чувства, които като жива вода бликат от светата служба. Най-ревностните богомолци идват още преди тя да започне, други в началото, трети по средата, а някои – и в самия й край. Както е различен часът, в който идваме на църква, така е различен и начинът, по който възприемаме св. литургия. Бих казал дори – твърде различен.

4.7407407407407 1 1 1 1 1 Rating 4.74 (27 Votes)
Вкусете и ще видите, че Господ е благ” /Пс. 33:9/
 
ОлимпБезспорен и основен източник на ученията на Църквата е Свещеното Писание и Свещеното Предание. Свещеното Писание, като открито ни Божие слово е критерий за отсъда на правилността на определено мнение или практика. У нас, след 45 години атеизъм и комунизъм се е зародил вътрецърковен стремеж към по-често причастяване, а не само веднъж годишно или четири пъти /както това четем в някои православни Катехизиси/ така, че би трябвало този стремеж да бъде разгледан в светлината на Свещеното Писание.

 

И рече старецът...
Накажи душата си с мисълта за смъртта и като си спомняш за Иисус Христос, събери разсеяния си ум!
Св. Филотей Синаит
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.