Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (48 Votes)
1_57.jpgПродължение на: Човекът е голямата рана на Вселената

Някои хора осъзнават грешките си и казват: „Не издържам повече, това, което видях, ме побърка, не мога да се поправя по никакъв начин. Не мога да се спася по никакъв начин. Няма надежда за мен, ще сложа край на живота си!”. Не такава скръб! Това е другата крайност. За нас важи това, което Господ ни казва и което не е крайност, а междинно положение и равновесие: Да се наскърбиш и да се пробудиш, да се наскърбиш, за да тръгнеш напред, да подтикнеш душата си, да се доближиш до Бога. Не ти трябва нищо повече. Това иска Бог - да приемеш това, да сведеш глава и да кажеш „Грешен съм! И аз съм човек, греша”.

"Да, казах ти тежка дума, прости ми. Не си ти виновен, аз съм виновен. Прости ми, огорчих те преди няколко дена. Не беше виновно яденето, имах проблем в работата и проявих целия си егоизъм. Нямам очи да обичам, да прощавам, да те приемам както си, да проявявам търпение. Това съм аз - не го казвам хладно, но не го казвам и отчаяно, казвам го уравновесено, със смирение, с простота, с доброта в сърцето и очаквам от тебе разбиране. Сега, Господи, когато признах греховете си, немощите си, когато се покайвам пред Тебе, съм готов на всичко. Твоята доброта обаче, твоето признание ще утеши душата ми повече от всичко. Всяка една душа очаква това".

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (50 Votes)
1_35.jpgАко имахме покаяние, колко различно щяха да стоят нещата. Какво е покаянието, какво означава съзнанието за греховете? Какво означава скръбта за нашите грешки? За това нещо се молим в Църквата постоянно - Христос да ни дарува да прекараме останалото време на живота ни в мир и покаяние. Постоянно се молим за това, но то все ни се изплъзва. Изплъзва ни се покаянието! Покаяние – колко хубава дума! Променя се умът ми, променям начина, по който гледам на нещата, променям мисленето, нагласата, сърцето, отношението си в живота, гледам по друг начин на света, на живота, ставам нов човек. Покаянието ще рече възраждане, обновяване на душата ми, сякаш се връщам назад и слагам ново начало, ставам нов човек, ставам пак дете и отварям нова страница в живота ми, изцяло нова, за да напиша нещо ново, изтривам старите неща, изгонвам ги от моя живот, и започвам живота наново.

4.8375 1 1 1 1 1 Rating 4.84 (80 Votes)
1_62.gifСветата Евхаристия е най-великото дело, което човек може да направи, най-голяма чест, най-голямата привилегия, която Бог е дал  на човека, а именно да участва в Христовите Тяло  и  Кръв и още повече сам да я извършва, да стане орган на благодатта, за да извърши това страшно и неизразимо Тайнство на Светата Евхаристия.

„За да бъдат (Светите Дарове) за тези, които се причастяват, за трезвение на душата, за опрощаване на греховете, за общение със Светия Дух, за наследяване на царството небесно, за дръзновение към Тебе, а не за съд или за осъждане”.

Нека разгледаме  тези изрази един по един.

Знаем, че идваме на Светата Литургия най-вече, за да се причастим. Светата Литургия се извършва най-вече, за да участваме в св. Дарове, в Тялото и Кръвта Христови. Разбира се, желателно е винаги да бъдем готови да се причастим, но понеже сме немощни хора, е хубаво да питаме духовния изповедник и да получаваме от него разрешение или съвет  относно честотата на причастяване. Това не означава, че еди-колко пъти сме достойни и еди-колко сме недостойни, а правим това, за да можем постепенно да напреднем и станем още по–достойни и възприемчиви за Божията благодат. Във всеки случай Светата Литургия се извършва преди всичко за тези, които ще се причастят. 

4.960396039604 1 1 1 1 1 Rating 4.96 (101 Votes)
petar.jpgВкусете и ще видите колко благ е Господ” (Пс. 33:8)

По темата за св. Причастие или тайнството Евхаристия у нас има издадени над 20 книги. Ние ще споменем само три: Служебника, издание на Св. Синод на БПЦ; „Кога и как да се причастяваме?" от архим. Даниил Аеракис и „Безкръвната Христова  жертва" на епископ д-р Николай Макариополски. Да, над 20 книги! Докато Христос го е казал само с две изречения: Който яде Моето тяло и пие Моята кръв, има живот вечен и Аз ще го възкреся в последния ден” (Йоан 6:54). Когато се храним с плодове, мляко или хляб, не е необходимо да знаем как тези храни поддържат живота на тялото. Но за приемането на св. Причастие е необходимо и знание, и вяра, и страхопочитание.

А лесно ли е да се вярва? Не! Даже и апостолите не разбирали Христос, когато им говорил, че Той е хлябът на живота. Затова мнозина Го напуснаха и повече не вървяха с Него", пише св. евангелист Йоан Богослов (Иоан 6:66). А камо ли днес, във века на материално-консумативното общество. Да погледнем рекламите за алкохол, цигари, храни („С кренвиши КЕН – всеки ден!"). Но само това ли? Да видим  вестниците. Читателите казват: „Аз съм информиран...” Един съвременен френски философ написа: „Какво искаш от народ, който със ставането от сън чете вестници, вместо да прочете една молитва". Да, а вижте делата на нашите „неинформирани” деди, които имаха само едно Евангелие и молитвеник. Вижте как задружно са строили и храмове, и манастири, и училища, и читалища. Отглеждали са деца, обичали са земята.

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (27 Votes)
1_37.jpgНа нас, съвременните християни, са ни известни тайноводствените поучения от първите векове на Църквата: оглашените са следвали определена програма, включваща участие в предкръщелната катехизация  от една до три години, по време на която им било преподавано всичко, свързано с християнската вяра. Всичко, с изключение на въпросите, свързани с богослужението на Църквата.  Тези въпроси били преподавани непосредствено след тяхното кръщение, като съответните поучения се наричали тайноводствени, тоест поучения, които водели кръстените към по дълбоките аспекти на тяхното християнско битие - Μυσταγωγώ - ръководя някого към тайната на вярата.

Разбираме, че тайноводствените поучения откриват две истини: а) учението, което имало връзка с богослужението, се считало от Църквата за изключително “съкровено” , затова и било оставяно за вече кръстените (тоест Църквата смятала, че не трябвало да се рискува, като катехизира кандидатите за кръщение по въпросите на богослужението) б) Тази литургична катехизация се разглеждала като венец на цялото християнско учение, като завършек и едновременно връх на въвеждането във вярата.

 

И рече старецът...

Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел – разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател.

Св. Симеон Солунски
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.