Мобилно меню

4.875 1 1 1 1 1 Rating 4.88 (16 Votes)
Епископ Николай Велимирович (1881-1956) е виден богослов и йерарх на Сръбската Православна църква, с право наричан "нов Златоуст." Роден е на 23 декември 1880 г. в с. Лелич, Южна Сърбия. Получава първоначалното си образование в известния монастир Челие, а по-късно завършва белградската семинария и следва във висши учебни заведения в Берн, Женева, Лондон и Петербург. Защитава докторат по богословие в Берн и по философия в Женева. През 1909 г. приема монашество в манастира Раковица. С приемането на монашество той посвещава всички свои богати познания и необикновени заложби на служение Богу, на Православната Църква и на своя народ.

Труден и изпълнен с превратности е житейският път на еп. Николай. Във войните от 1912 до 1918 г. участва активно като доброволец, проповядва и помага на пострадалите. През 1915 г. правителството го изпраща в Англия и Америка. Връща се през 1919 г., когато го избират за Жички епископ. През 1920 г. е преместен в Охридската архиепископия, но по настояване на Архиерейския събор и народа е върнат отново в Жича (1936 г.).

След окупацията на Югославия през 1941 г. е интерниран от германските нацисти и изпратен в концентрационния лагер Дахау заедно със сръбския патриарх Гавриил. Освободен през 1945 г., той не се връща в комунистическа Югославия, а през 1946 г. се преселва в САЩ.


Пише, преподава и полага неуморни трудове за духовния подем на неговите епархии до смъртта си. На 18 март 1956 година завършва дните си в руския монастир "Св. Тихон Задонски" в Пенсилвания. Умира, застанал в молитва, с разтворена Библия в ръце. До 1991 г. мощите му се пазят в американския сръбски манастир "Св. Сава" в Либъртсвил, а след падането на комунизма в Югославия е изпълнено изказаното приживе горещо желание на Владика Николай - да бъде погребан на родна земя, в родното си село. Скоро след това той е канонизиран от Сръбската Православна Църква.

При цялата своя напрегната дейност светител Николай оставя и много богословски съчинения и трудове, от които тук ще споменем само някои: "Беседи в подножието на планината", "Над греха и смъртта", "Молитви край езерото", "Охридски пролог", а в последните години на живота си пише "Жътва Господня" "Недостижимата страна", "Единственият Човеколюбец". От 1932 г. той започва да публикува своите писма, изпратени до най-различни хора. Писмата на владика Николай са проникнати с жизненост, близки до съвременната действителност, която той желае и умее да издигне до християнска просветеност. В словото на светителя просто по форма, но изречено с апостолска власт и любов, се разкрива богатият му, придобит с много труд опит в духовния живот един истински християнски мироглед, така необходим днес на много търсещи души.

През 1987 г. епископ Николай (Велимирович) е прославен от Сръбската Православна църква.

До 1991 г. мощите му се пазят в манастира "Св. Сава" в САЩ. След падането на комунизма в Югославия, те са пренесени в Югославия.

За манастира, в който се покоят мощите на св. Николай четете тук

Още биографични данни за владиката в pravoslavieto.com: тук


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8kuf 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.

Св. Тихон от Воронеж