Мобилно меню

4.7692307692308 1 1 1 1 1 Rating 4.77 (26 Votes)
И рус­ко­то на­род­но пре­да­ние го­во­ри, че в съд­бо­нос­ни за Бъл­га­рия дни дес­ни­ца­та на св. Иван Рил­с­ки би­ла от­не­се­на в Ру­сия. В то­ва ни уве­ря­ва и с най-но­вия си кру­пен труд от 385 стра­ни­ци съв­ре­мен­ни­ят рус­ки ис­то­рик Ни­ко­лай Ни­ко­ла­е­вич Ча­лих под заг­ла­вие "Рыльск. Ис­то­рия с древ­ней­ших вре­мен до кон­ца ХХ ве­ка", Курск, 2006. Спо­ред не­го­ви­те из­с­лед­ва­ния, сред го­ля­ма бъл­гар­с­ка емиг­ран­т­с­ка въл­на по вре­ме на ви­зан­тийс­ко­то вла­ди­чес­т­во (972-1014) има­ло и не­кол­ци­на мо­на­си от Рил­с­кия ма­нас­тир. Те но­се­ли със се­бе си дес­ни­ца­та на рил­с­кия све­тец и бъл­гар­с­ки кни­ги.

За­се­ли­ли се по дес­ния бряг на ре­ка Сейм в Чер­ни­гов­с­ка­та зе­мя на Ки­ев­с­ка Ру­сия, къ­де­то пре­би­ва­ва­ло сла­вян­с­ко­то ези­чес­ко пле­ме се­ве­ря­ни. Две­те пле­ме­на за­жи­ве­ли друж­но. Бъл­га­ри­те пос­т­ро­и­ли храм "Све­ти Иван Рил­с­ки" и ста­на­ли пър­ви­те ту­каш­ни хрис­ти­ян­с­ки прос­ве­ти­те­ли-ми­си­о­не­ри. Ето ня­кои ин­те­рес­ни из­вад­ки от кни­га­та на Ча­лих: "... Ри­ля­не от­де­ли­ли пра­вую ру­ку свя­то­го Ива­на и от­нес­ли ее в Русь…" (с. 49) (Рил­ча­ни от­де­ли­ли дяс­на­та ръ­ка на св. Иван и я от­нес­ли в Ру­сия); "Наз­ва­ние го­ро­да Рыльска и воз­ник­но­ве­ние хрис­ти­ан­с­т­ва в Рыльском крае и в дру­гих на­ших кра­ях свя­за­ни с пре­би­ва­ни­ем бол­гар­с­ких мо­на­хов из Рыльско­го мо­нас­т­ы­ря…" (с. 38, 47) (Име­то на град Рилск и въз­ник­ва­не­то на хрис­ти­ян­с­т­во­то в Рил­с­кия край и в дру­ги на­ши кра­и­ща и свър­за­но с пре­би­ва­ва­не­то на бъл­гар­с­ки мо­на­си от Рил­с­кия ма­нас­тир); "Цер­ковь Иоан­на Рыльско­го - самый первый рус­ский храм в честь Иоан­на Рыльска­го был пос­т­ро­ен в древ­но­рус­ском гра­де Рыльске в кон­це Х или в на­ча­ле ХІ ве­ка" (с. 51) (Цър­к­ва­та на Йо­ан Рил­с­ки - пър­ви­ят рус­ки храм в чест на Йо­ан Рил­с­ки е бил пос­т­ро­ен в древ­но­рус­кия град Рилск в края на Х или на­ча­ло­то на ХІ в.).
По вре­ме на Ок­том­в­рийс­ка­та ре­во­лю­ция (1917-1918), ко­га­то бол­ше­ви­ки­те ма­со­во раз­ру­ша­ва­ли цър­к­ви и ма­нас­ти­ри, дес­ни­ца­та на св. Иван Рил­с­ки мис­те­ри­оз­но из­чез­на­ла от ед­но­и­мен­на­та му цър­к­ва в Рилск. Спо­ред ня­кои, за да бъ­де спа­се­на от евен­ту­ал­но бол­ше­виш­ко по­ру­га­ние, тя би­ла за­ро­ве­на ня­къ­де в зе­мя­та. То­ва спо­де­ля и Ча­лих. В ду­ха на пи­са­но­то от не­го и аз пре­ди го­ди­ни пи­сах, че мо­же ня­кой ден в Рилск да се от­к­рие из­чез­на­ла­та дяс­на ръ­ка на св. Иван Рил­с­ки. (Вж. Сре­ща с древ­но­рус­кия град Рилск, Цър­ко­вен вес­т­ник, 1976, бр. 26, с. 6). Спо­ред дру­ги, бла­го­чес­ти­ви рус­ки емиг­ран­ти из­нес­ли дес­ни­ца­та из­вън пре­де­ли­те на Ру­сия. То­ва пот­вър­ж­да­ва и след­но­то пре­да­ние. През есен­та на 2003 г. ме по­се­ти то­га­ваш­ни­ят гл. сек­ре­тар на Св. Си­нод мит­ро­по­лит Ге­ла­сий. С не­го сме рил­с­ки пос­т­ри­же­ни­ци и бив­ши игу­ме­ни на Рил­с­кия ма­нас­тир, и вся­ко­га жи­во ни е ин­те­ре­су­ва­ло всич­ко за св. Иван и за св. Рил­с­ка оби­тел. В раз­го­вор, меж­ду дру­го­то, мит­ро­по­ли­тът при­пом­ни с как­во не­до­ве­рие пре­ди го­ди­ни се от­не­сох­ме към из­вес­ти­е­то на гръц­кия ар­хи­ман­д­рит Пан­те­лей­мон Пу­лос, че дяс­на­та ръ­ка на св. Иван Рил­с­ки се­га се на­ми­ра­ла в гръц­кия де­ви­чес­ки ма­нас­тир "Све­та Бо­го­ро­ди­ца" на ос­т­ров Ти­нос, без да по­яс­ня­ва как е по­пад­на­ла там. С та­ко­ва не­до­ве­рие се от­не­съл и не­го­ви­ят ду­хо­вен ста­рец, бла­го­чес­ти­ви­ят мо­нах Ев­ло­гий, кой­то дър­же­ше клю­чо­ве­те от ков­че­га на св. Иван Рил­с­ки и го от­ва­ря­ше за пок­ло­не­ние пред св. мо­щи на све­те­ца. Мит­ро­по­лит Ге­ла­сий ме по­мо­ли да за­пи­ша след­но­то. Вед­нъж прис­тиг­на­ла гръц­ка пок­лон­ни­чес­ка гру­па. Из­не­над­ва­що ед­на въз­рас­т­на же­на от гру­па­та му ка­за­ла на рус­ки език, че дес­ни­ца­та на св. Иван е до­не­се­на в Гър­ция. В учуд­ва­не отец Ев­ло­гий й въз­ра­зил, как­то зна­ят рил­с­ки­те мо­на­си, че дес­ни­ца­та му е от­не­се­на още в не­за­пом­не­ни вре­ме­на в рус­ка зе­мя. Въз­рас­т­на­та рус­ки­ня оба­че нас­то­я­тел­но про­дъл­жа­ва­ла да раз­каз­ва. "Мо­я­та ба­буш­ка Ма­ру­ся, на ко­я­то но­ся име­то, и мо­ят де­душ­ка Ан­д­рей Фьо­до­ро­вич би­ли от Кур­с­ка об­ласт. По вре­ме на ре­во­лю­ци­я­та ба­буш­ка и де­душ­ка Ан­д­рей ре­ши­ли да из­бя­гат от Ру­сия. Тръг­на­ли с път­ни­чес­ки ко­раб, кой­то из­вър­ш­вал курс Оде­са-Ис­тан­бул - Со­лун - Ати­на. В пре­пъл­не­ния ко­раб има­ло и два­ма мо­ря­ци от Курск и Рилск. Вър­ху своя ба­гаж те дър­жа­ли ед­на вещ, об­ви­та в тъм­но­ка­фяв коп­ри­нен плат, и мо­ле­ли път­ни­ци­те да не се блъс­кат, за да не бут­нат на зе­мя­та гриж­ли­во об­ви­та­та и па­зе­на вещ. Лю­бо­пит­с­т­во­то на па­са­же­ри­те над­ви­ло и мо­ря­ци­те от­к­ри­ли, че но­сят дес­ни­ца­та на св. Иван Рил­с­ки, за да я спа­сят от по­ру­га­ние или от из­чез­ва­не. Те има­ли на­ме­ре­ние да ос­та­вят дес­ни­ца­та в бъл­гар­с­кия ма­нас­тир на Све­та го­ра Атон­с­ка с мол­ба та­мош­ни­те мо­на­си да я вър­нат в Рил­с­кия ма­нас­тир. При­ве­чер в Егейс­ко мо­ре се раз­ра­зи­ла сил­на бу­ря с гръ­мо­те­ви­ци и мъл­нии. Нас­рещ­ни­ят вя­тър бил тол­ко­ва ярос­тен, че въл­ни­те об­ли­ва­ли и блъс­ка­ли ко­ра­ба, та има­ло опас­ност той да се раз­бие в ня­кои от ска­лис­ти­те ос­т­ро­ви. "Всич­ки се прег­ръ­щах­ме и це­лу­вах­ме, а ня­кои със съл­зи оро­ся­ва­ха об­ви­та­та дес­ни­ца на св. Иван. Ка­пи­та­нът на ко­ра­ба - раз­каз­ва­ше ни ба­буш­ка, - по ед­но вре­ме раз­т­ре­во­жен ре­че, че ни гро­зи ко­ра­бок­ру­ше­ние. Еди­ни­ят от мо­ря­ци­те се про­вик­на: "То­ва ня­ма да ста­не, тъй ка­то нас ни па­зи креп­ка­та дес­ни­ца на св. Иван Рил­с­ки, ко­я­то е сред нас!" Всич­ки топ­ло се мо­лех­ме на не­го да ни за­па­зи, за да стъ­пим на зе­мя­та. Сред бу­шу­ва­що­то мо­ре на­ши­ят ко­раб то­га­ва при­ли­ча­ше на един пъ­ту­ващ храм сред ярос­т­ни­те мор­с­ки въл­ни. Чак при­зо­ри мор­с­ка­та бу­ря утих­на. Спрях­ме в ня­ка­къв ма­лък за­лив край гръц­ко сел­це. След пре­жи­ве­ния ужас все­ки от нас гле­да­ше да стъ­пи по-ско­ро на зе­мя­та, бла­го­дар­ни на Бо­га, на св. Бо­го­ро­ди­ца и на св. Иван за чу­дес­но­то из­бав­ле­ние от страш­на­та мор­с­ка бу­ря. Пръс­нах­ме се на­къ­де­то очи­те ни ви­дят. След мно­го дни на стран­ни­чес­ки ски­та­ния с Ан­д­рей Фьо­до­ро­вич се доб­рах­ме до Со­лун. Един бла­го­ро­ден грък на име Кос­та­ки ни прие за ми­я­чи на съ­до­ве и ма­си в своя рес­то­рант. Ко­га­то чу­вах­ме да се го­во­ри рус­ка реч от влез­ли в рес­то­ран­та, бър­зах­ме да ги раз­пи­та­ме да­ли не зна­ят не­що за два­ма­та рус­ки мо­ря­ци, за св. Ива­но­ва­та дес­ни­ца. За съ­жа­ле­ние ни­що не уз­нах­ме, но вяр­вах­ме, че тя е ня­къ­де съх­ра­не­на из бла­гос­ло­ве­на­та гръц­ка зе­мя…"

Дя­до Ге­ла­сий да­же ка­за, че още па­зи мал­ко­то бя­ло лис­т­че, на ко­е­то отец Ев­ло­гий за­пи­сал са­мо след­но­то: "Ма­ру­ся и Ан­д­рей Фьо­до­ро­вич. Кур­с­ка об­ласт".

То­зи ин­те­ре­сен и прав­до­по­до­бен раз­каз, че св. Ива­но­ва­та дес­ни­ца се­га е в Гър­ция, лип­с­ва в на­ша­та ста­тия "За­що це­лу­ва­ме ля­ва­та, а не дяс­на­та ръ­ка на све­ти Иван Рил­с­ки?", тъй ка­то съ­ща­та бе­ше ве­че пуб­ли­ку­ва­на ня­кол­ко ме­се­ца по-ра­но в сп. "Ду­хов­на кул­ту­ра", 2003 г., кн. 3, с. 13-17. Мо­же би е прав ар­хи­ман­д­рит Пан­те­лей­мон Пу­лос. Да­но един ден уз­на­ем как е по­пад­на­ла св. Ива­но­ва­та дес­ни­ца в ма­нас­ти­ра "Св. Бо­го­ро­ди­ца" на ос­т­ров Ти­нос. Дай Бо­же, да уз­на­ем още под­роб­нос­ти за съд­ба­та на св. Ива­но­ва­та дес­ни­ца.

На снимката: раклата с мощите на св. Йоан в Рилския манастир

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wyar 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари