Епископ Николай Велимирович (1881-1956) е виден богослов и йерарх на Сръбската Православна църква, с право наричан "нов Златоуст." Роден е на 23 декември 1880 г. в с. Лелич, Южна Сърбия. Получава първоначалното си образование в известния монастир Челие, а по-късно завършва белградската семинария и следва във висши учебни заведения в Берн, Женева, Лондон и Петербург. Защитава докторат по богословие в Берн и по философия в Женева. През 1909 г. приема монашество в манастира Раковица. С приемането на монашество той посвещава всички свои богати познания и необикновени заложби на служение Богу, на Православната Църква и на своя народ.
Труден и изпълнен с превратности е житейският път на еп. Николай. Във войните от 1912 до 1918 г. участва активно като доброволец, проповядва и помага на пострадалите. През 1915 г. правителството го изпраща в Англия и Америка. Връща се през 1919 г., когато го избират за Жички епископ. През 1920 г. е преместен в Охридската архиепископия, но по настояване на Архиерейския събор и народа е върнат отново в Жича (1936 г.).
След окупацията на Югославия през 1941 г. е интерниран от германските нацисти и изпратен в концентрационния лагер Дахау заедно със сръбския патриарх Гавриил. Освободен през 1945 г., той не се връща в комунистическа Югославия, а през 1946 г. се преселва в САЩ.

При цялата своя напрегната дейност светител Николай оставя и много богословски съчинения и трудове, от които тук ще споменем само н

През 1987 г. епископ Николай (Велимирович) е прославен от Сръбската Православна църква.