Скъпи братя и сестри!
Току-що отслужихме вечерната, която ни въвежда във Великия пост. Дверите на поста се разтвориха. И за да влезем в него, в началото измолваме прошка един от друг.
В руския език съществува забележителен израз: „Прости ми заради Христос!“. Прости ми не защото съм добър, не защото съм заслужил или съм достоен за прошка, а заради и в името на Христа. Всяка наша обида оскърбява Христос и не Му позволява да се приближи до нас. Докато задържаме обидата, докато се намираме в конфликт с ближния, Господ не може да бъде с нас. Но така също и ние, които сме свързани с взаимни претенции и недоброжелателство, не можем да се движим към Бога.
Господ казва: „… дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях“ (Мат. 18:20). И веднага след това св. апостол Петър идва при Иисус и Го пита: „Господи, колко пъти да прощавам на брата си, когато съгрешава против мене?“ (Мат. 18:21). Ако тези двама или трима дойдат в храма и не са готови да си подадат ръка, Христос няма да бъде между тях. „Ако принасяш дара си на жертвеника и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там, пред жертвеника, и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди, и принеси дара си. Помирявай се с противника си скоро, докле си още на път с него към съдилището, за да не би някак противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на слугата и да бъдеш хвърлен в тъмница…“ (Мат. 5:23-25).
Докато не сме простили и не сме помолили за прошка – ние сме в тъмница. Дверите на поста са разтворени, предстои пътят към Пасха, а ние сме вързани с окови и затворени в камера. Има само едно средство, способно да ни даде свобода, и това е помирението: „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец…“ (Мат. 6:14). Тези думи чухме днес на Литургията. В Евангелието те следват веднага след молитвата „Отче наш“ (Мат. 6:9-13), в която молим Бога не само за прошка на нашите грехове, но също и за насъщния хляб, за защита от лукавия, да се свети Божието име в нас и др. Молитвата „Отче наш“ съдържа седем прошения, с които се обръщаме към Бога. И само едно условие, с което Той се обръща към нас: ние трябва да простим прегрешенията на ближните. Една-единствена заповед е дадена на Адам в рая и само с една-единствена молба се обръща към нас молитвата „Отче наш“: да прощаваме на ближните. Ето я удивителната Божия щедрост: в отговор на тази единствена Своя молба Небесният Отец е готов да изпълни седем наши. Затова нека се постараем да прощаваме на нашия брат не само седем пъти, както предлага ап. Петър, а седемдесет пъти по седем, както призовава Господ (Мат. 18:21-22). Амин!
Превод: Радостина Ангелова
* Източник: www.azbyka.ru
Прот. Леонид Грилихес (р. 1961 г.) е завършил Московския инженерно-строителен институт, но се посвещава на библеистиката и преподаването на семитски езици. Преподава в Московската духовна академия и става клирик на Московска епархия през 1991 г. Известен е с преводната си работа над библейските текстове. От 2012 г. става клирик на Западноевропейската епархия на Руската православна задгранична църква. Служи в храма „Многострадални Йов“ в Брюксел.
