В Послание до римляни на св. апостол Павел четем велики думи, които трябва да бъдат положени в основата на живота на всеки християнин: „… любовта е изпълнение на закона“ (Рим. 13:10).
В Първо послание до коринтяни на същия апостол пък четем велик завет, който ни е даден: „Стремете се към любовта…“ (1 Кор. 14:1).
Как следва да разбираме тези думи на големия учител на народите? Те изискват двояко разбиране: чрез изпълнение на Христовите заповеди ние трябва да достигнем такава чистота на сърцето, че да бъде то вместилище на любов към всички хора. А, от друга страна, трябва да станем достойни за любовта на нашите ближни към нас.
В Първо съборно послание на св. апостол Йоан Богослов намираме и обосновка на завета за придобиване на любов: „… който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?“ (1 Иоан. 4:20).
Нашата най-дълбока любов заслужават всички свети Христови апостоли, проповядвали на света за заповедите, притчите, чудесата на Господ Иисус Христос, за кръстната Му смърт, възкресение и възнесение на небето. Тяхната устна проповед обаче е била достатъчна само в първото време след края на земния живот на Спасителя, понеже устното предание може да бъде забравяно, променяно и дори изкривявано. Затова особена и най-дълбока любов заслужават онези Христови ученици, наричани от нас не само апостоли, но и евангелисти, т. е. авторите на четирите евангелия, които и досега четат християните от всички народи.
Един от великите четирима евнгелисти е св. апостол Лука, благословената памет на когото честваме днес. Той написва не само високо цененото трето евангелие, допълващо в много аспекти останалите три евангелия, но и скъпоценната за нас книга Деяния апостолски.
Всички свети апостоли, освен Йоан Богослов, запечатват великата си проповед на Христовия закон със страшна мъченическа смърт. Проповедта им обаче не е могла да замлъкне и да я продължат са призвани от Бога техните приемници – епископите, на чиято проповед Сам Пастиреначалникът Иисус Христос придава голямо значение, защото казва за тях: „Който вас слуша, Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята; а който се отмята от Мене, отмята се от Оногова, Който Ме е пратил“ (Лука 10:16).
Ако е толкова огромна и отговорна задачата на епископите, ако те трябва да бъдат продължители на апостолската проповед, следва всички те да бъдат проникнати от думите на апостол Павел: „… ако благовествувам, няма за какво да се хваля: обязаност необходима ми се налага, и горко ми, ако не благовествувам!“ (1 Кор. 9:16).
Ние трябва не само да продължаваме, но и да разясняваме проповедта на апостолите и цялото Св. Писание. Чрез това приемниците на апостолите ще заслужат дълбоката любов на своето паство, чрез това ще заслужат и велика награда от Бога във вечния живот. Това не са мои думи, а на Самия Господ Иисус Христос: „… който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно; а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно“ (Мат. 5:19).
И в земния живот той ще заслужи огромната любов на своето паство, също според Христовите думи: „… и всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен“ (Мат. 19:29).
Тридесет години пази любовта си към мен моето първо ташкентско паство; излива потоци любов и бившето ми тамбовско паство; и с огромна топлина на чиста любов сгрявате старостта ми вие, скъпи мои, от последното ми паство.
Не мога да мълча и за друга любов, с която ме благослови Господ Бог.
Радостно докоснаха сърцето ми думите на апостол Павел, назовал апостол и евангелист Лука „многообичан лекар“ (Кол. 4:14) в току-що чутото от вас Послание до колосяни.
И аз бях удостоен от Господа Бога да бъда многообичан лекар за множество хора, спасени от мен от смърт и избавени от страдания, а особено за ранените във Втората световна война, когато аз, епископът, оглавявах цялата хирургична работа в Красноярската евакуационна болница 15-15.
Светлината на любовта и радостта озаряваше стаите на тази болница, когато влизах в тях; чрез високо вдигнати ръце и нозе, излекувани от мене, ме поздравяваха страдалците за родината. Това е незабравимо, защото е чисто изливане на любов.
Да удостои Господ Бог и всички вас, скъпи мои, с любовта на вашите ближни за добрите ви дела, за вашата любов към тях. Амин.
1958 г.
Превод: Радостина Ангелова
* Из: Проповеди. Том 4; източник: www.azbyka.ru
