Мобилно меню

4.7894736842105 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (95 Votes)

thumb4 DSC07685 4 3Рождественският пост започва на 15 ноември и свършва на 24 декември.

Четиридесетдневният Рождественски пост е последният пост през календарната година, който предшества празника Рождество Христово, когато отбелязваме раждането на нашия Спасител Иисус Христос от Пресветата Дева Мария. Постът е установен от времето на апостолите, но през вековете, както може да се проследи в историята, се е променял и броят на постните дни, и начинът на постене. Първоначално постът е продължавал при едни християни седем дни, при други – малко повече.

Така, както сега постят християните по време на Рождественския пост, Църквата е установила да се пости още през 1166 г., на събор по време на Константинополския патриарх Лука. Тогава за всички християни е било постановено да се пости четиридесет дни преди Рождество Христово. По тази причина той, по подобие на Великия пост, се нарича Рождественска четиридесетница, но се отличава с това, че не е толкова строг, понеже през този пост се разрешава да се яде риба.

Защо е установен Рождественският пост?

Рождественският пост, както и всеки друг пост, е установен от Църквата, за да помогне на вярващите в делата на тяхното спасение. Както казва св. Лъв Велики, „чрез въздържание да осъзнаем, че се нуждаем от очистване, и чрез пост и милостиня да изтребим греха в себе си“. Той още казва, че Рождественският пост е своеобразна жертва Богу за събраните плодове.

„Както Господ, – казва още светителят, – щедро ни е дал земните плодове, така и ние по времето на този пост трябва да сме щедри към бедните“.

Какво е грях и от какво да се спасяваме?

Грехът не е просто и мимолетно престъпване на закона или на някаква нравствена норма или заповед. Той е дълбока рана, която възниква вследствие от нашето отдалечаване от любовта към Бога и ближния. Рана, която ни изгаря отвътре и е много болезнена.

Призвани да обичаме Бога от цялата душа и с целия си разум, ние трудно вярваме в Него. Призвани да обичаме ближния като себе си, ние в своя егоизъм сме равнодушни и често незаинтересовани дори към хората, които ни заобикалят всеки ден.

Какво е чувството от престъпването на заповедта за любовта? Дали е просто осъзнаване, че не сме изпълнили заповедта, или дълбоко разочарование от себе си? Или болка, поради която се чувстваме сковани и неспособни да сме искрени в радостта, да сме милостиви, да отдаваме предимство на другия, да смиряваме своята гордост, да укротяваме поривите на завист и гняв в себе си?

Когато се питаме „а от какво трябва да се спасяваме и защо трябва да се очистваме от греха“, можем просто и честно поне пред себе си да признаем своята немощ. Да, именно немощ, която често умело прикриваме, било от срам или от чувство за самосъхранение – това не е важно. Важно е какво правим, когато честно насаме осъзнаем и почувстваме болка от нашата духовна немощ и видим в себе си необичащ и невярващ човек. И тогава, затаили дъх в неистовото желание поне малко да ни олекне, ще потърсим помощ.

Как да постим през Рождественския пост?

Постът е време, през което можем поне малко да си помогнем за нашето духовно оздравяване. Църквата ни препоръчва през постите да се въздържаме от блажни храни, да вършим дела на милосърдие и да се молим.

По думите на св. Симеон Солунски, „Рождественският пост изобразява поста на Моисей, който, като постил четиридесет дена и нощи, получил върху каменни скрижали словото Божие. А ние, като постим четиридесет дена, съзерцаваме и приемаме живото Слово от Девата“.

Основно дело през Рождественския пост трябва да бъде нашият стремеж да разберем повече за родилия се Христос и, като имаме повече знания, да укрепим и своята вяра, понеже вярата, по думите на св. апостол Павел, иде от слушане, а слушането – от слово Божие (Рим. 10:17). По време на този пост можем усърдно да изследваме словото Божие. Всеки ден да четем от Евангелието и така да се приближим до познанието на нашия Спасител, да видим в Него истината и така Той да смекчи нашето сърце.

В тропара на Рождество Христово се пее: „Твоето Рождество, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието“. Нашият живот не може да е истински, ако ние не познаваме себе си, Бога, света и живота. Как да живеем, ако не знаем кой е човекът? Със Своето раждане Христос, приемайки човешка плът, докрай и окончателно отговаря на този въпрос. В Христос, като личност, е съсредоточено цялото учение за човека и свободата.

Покаяние и изповед

Постът е познание, което може да бъде осветено от Бога, не е обикновено знание, а приемане на самия Бог.

Само пред осъзнатото величие на Бога човек може да разбере и осъзнае своето падение, своята отдалеченост от Божията любов и пълнота. Някои казват, че щастлив е този човек, който е осъзнал, че е паднал и няма любов. Това не е парадоксално. Само този, който е осъзнал и е почувствал болката от своето греховно падение, само той може да поиска и да се изправи, да пожелае да си възвърне истинското достойнство, като излекува своите греховни и умъртвяващи рани.

Църквата ни призовава да не се отчайваме, когато видим или осъзнаем колко сме съгрешили и нашата съвест не ни дава покой. Защото ние можем да изповядаме своите грехове в тайнството Изповед. По време на поста християните често прибягват към изповед, като внимават да използват времето, което Църквата е отредила за пост, да съберат своите мисли и чувства и с ясно съзнание да се изповядат. В искрената изповед Бог прощава греховете на тези, които се разкайват с желание да се променят в любовта.

Тайнството Изповед се извършва доброволно пред Бога в присъствието на свещеник, който от името на Бога може да прощава греховете на каещите се (Йоан 20:22-23). По време на изповед или в друго време човек може да потърси съвет или наставление от свещеника.

Как да се храним през Рождественския пост?

Уставът на нашата църква препоръчва на християните по време на Рождественския пост да не ядат животински храни, включително млечни храни и яйца. През Рождественския пост се разрешава да се яде риба през всички дни с изключение на: 1) първата седмица на поста; 2) от деня на св. Игнатий Богоносец до навечерието на Рождество Христово – 20-24 декември; 3) в сряда и петък. В някои традиции не се яде риба и в понеделник. По време на големите празници като Въведение Богородично или на някой голям светец, или на храмов празник се разрешава да се яде риба независимо от седмичния ден. Също така християните трябва да се въздържат и от алкохол, с изключение на дните на големите празници, както и в съботни и неделни дни.

Като постят телесно, необходимо е християните да постят и духовно, като се въздържат по взаимно съгласие от съпружески отношения, от различни празни увеселения, страсти, пороци, суета, трябва да простят обидите и да отбягват всичко, което би разсеяло вниманието им и би осуетило делото за тяхното спасение.

Бременни жени и хора, които поради старческа немощ, по здравословни или други причини не могат да се въздържат от блажни храни, е добре да се обърнат към свещеник и да получат благословение и наставление от какви храни да се въздържат през своя пост. Не трябва да пренебрегваме поста в делото на нашето спасение, в делото за придобиване на любовта към Бога и към ближния.

Източник: Архантел.бг

Изображение: Манастирът „Нямц“, Румъния

Снимка: Емил Милев


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/dpfhy 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски