Преосвещени eпископе Данииле,
Възлюбени в Господа събрате,
Бележит е този ден в твоя живот. Днес Бог чрез съборното възлагане ръцете на съслужителите ми архиереи върху главата ти, изля върху тебе благодатта на Светия Дух и те призова за епископско служение в Църквата, която е Тяло Христово (Еф. 1:23), която “Той си придоби със Своята кръв” (Деян. 20:28). Господ слезе на земята не да Му служат, “но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина” (Мат. 20:28). Господ Иисус Христос каза на светите апостоли: “Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод и плодът ви да пребъдва” (Йоан. 15:16). За това те със самоотвержена любов непрестанно се предавали “на смърт заради Христа” (ІІ Кор. 4:11), за да оживеят и царуват с Него (ІІ Тим. 2:11-12). Иисус Христос поставя лица измежду членовете на Църквата за носене на различни послушания и служения в нея (Рим. 12:2-8, І Кор. 12:4-30). В Христовата Църква всичко става по Божията свята воля. Твоят избор в епископство се извърши неочаквано за тебе, с предложение на епархийския ти архиерей и решение на Светия Синод по Божий промисъл.
Църковният обичай ни повелява да не те отпускаме на новото ти служение без назидателно слово.
Преосвещений Владико,
Днес ти даде пред архиереите, които те ръкоположиха и пред богомолния народ тържествено обещание да спазваш свещените канони и църковните разпоредби. Обеща да имаш към другите епископи вседушевна любов и да ги почиташ като братя, да държиш твърдо и спазваш църковния мир. Бъди верен на тези твои обещания, които изповяда пред лицето на цялата Христова Църква. След тези ти обещания ти бе възведен в най-високата йерархическа степен на свещенството – епископската и се причисли към сонма на българските архиереи, а чрез това и към събора и към епископите на цялото свето Православие.
Днес светата ни Църква чества паметта на светия Български Патриарх Евтимий Търновски, последен защитник на престолнината на Второто българско царство. Неговите богоугодни молитви да се съединят с нашите смирени молитви пред престола на Светата Троица, на Която той предаде словесното си стадо преди заточението си.
Преосвещени Данииле, пристъпи с радост в предстоящото ти служение и върши всичко със страх Божий, “като във всичко представиш себе си за образец на добри дела, показвайки чистота в учението, почетност, непоквареност, слово здраво, безукорно, та да се засрами противникът, понеже не ще има да каже нещо лошо за нас” (Тит 2:7-8). Съобразявай се със заръката на апостола, че “епископът като Божий разпоредник, трябва да е непорочен, не високомерен, не гневлив, не пияница, не побойник, не алчен за гнусна печалба, но страннолюбив, добролюбив, целомъдър, справедлив, благочестив, въздържан, да се държи о истинското слово” (Тит. 1:7-9).
Господ Иисус Христос чрез нас и епархийския ти архиерей - като негов помощник, ти поверява малък брой от Своето стадо, да го пасеш “не принудено, а доброволно (и богоугодно), не заради гнусна корист, но от усърдие, и не като господарувате над причта, а като даваш пример на стадото” (І Петр. 5:2-3). Не забравяй никога за своята отеческа загриженост, проникната от жертвена любов към всички твои духовни чеда.
Знай, че епископското служение е придружено с много трудности. Св. Григорий Богослов казва: “Управлението и ръководенето на човешките души е изкуство на изкуствата! Кой не знае, че душевните болести са скрити и по-опасни от телесните?” Епископът е ръководител и лечител на човешки души. Напомням ти за трудностите не за да се поколебаеш, а да се утвърдиш. “Аз съм с вас през всички дни” (Мат. 28:20), казва Спасителят. “Предай пътя си на Господа и Нему се уповавай” (Пс. 36:5) - увещава Псалмопевецът. Сред скърбите ще имаш и радости. Радост от съзнанието, че си съработник на Бога на Господнята нива (І Кор. 3:9), радост от надеждата в обещанието, че кога се яви Пастиреначалникът, ще получиш неувяхващия венец на славата (1 Петр. 5:4), радост от извършваното високо благодатно служение в Христовата Църква, радост от утешението, което ще съгрява сърцето ти и насочва към тия, които жадуват за утеха, радост от изпълнението на заръката на свети апостол Павел “… благотворителността и щедростта не забравяйте, защото такива жертви са благоугодни Богу” (Евр. 13:16), радост от следване родолюбивите църковни традиции.
Окрилян с надежда за благодатната Божия помощ, иди с мир в предстоящия ти път на благодатно служение на Бога и светата Му Църква, в помощ на епархийския ти архиерей, като разпалваш Божия дар, който е в тебе, чрез нашето ръковъзлагане.
А сега приеми този жезъл като символ на придобитата епископска власт, който да ти бъде твърда опора в твоето трудно, но благословено духовно поприще, и не забравяй, че ти трябва да даваш винаги добри плодове, както някога Аароновият жезъл, положен от Мойсей “пред лицето Господне в скинията на откровението… бе покарал, напъпил, цъфнал и родил миндали” (Числ. 17:7-8).
20 януари 2008 г. – св. Патриарх Евтимий, ПКСХП “Св. Александър Невски”.