Ваше Светейшество,
Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства,
Боголюбиви отци,
Възлюбени в Господа братя и сестри,
Непостижими са Божиите съдби и неизследими са Неговите пътища (Рим. 11:33), които ме доведоха до този миг, неочаквано за мене. По великия Божий промисъл, чрез възлагане на вашите първосветителски и светителски ръце аз получих в пълнота Божията благодат и обилно даровете на Светия Дух. Вие ме удостоихте с високото апостолско служение - епископското.
Днес, прославяйки Господа в Животворящата Троица - Отец,
Син и Свети Дух за Неговата велика милост към мене, немощния и недостойния, аз
стоя пред вас, и изповядвам, че чрез Вас, Ваше Светейшество и
високопреосвещените архиереи на светата ни Църква чух Господния призив отправен
към апостолите: "Вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на
човеци" (Мат. 4:19) и в същото време, за да не се възгордяват, им
припомня: "Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете
да принасяте плод и плодът ви да пребъде" (Иоан. 15:16). Тези думи на
нашия Господ Иисус Христос говорят, че в светата Църква нищо не става случайно,
че всичко се управлява от Него, и аз съм убеден, че Божият Промисъл ме зове да
се трудя на Неговия виноград.
Напълно осъзнавам, че служението, на което ме призова Господ, е тежко и отговорно, съпроводено с много трудности и опасности. Епископът, по думите на пророка, е длъжен да намери изгубената овца, заблудената да възвърне, ранената да превърже и болната да укрепи, а затлъстялата и буйна да изтреби (Иезек. 34:16), че е длъжен постоянно да помни, че от неговите ръце Бог ще изисква кръвта, т. е. душата на беззаконника, умрял в беззаконието си, ако не го е вразумявал и предпазвал от беззаконния му път (Иезек. 3:18).
Окуражават ме думите на Спасителя Иисус Христос: "Аз съм с вас през всички дни до свършека на света" (Мат. 28:20). Уверен съм, че щом Господ ме призовава на това служение, то Той ще ме облече в сила с Неговата благодат и ще ми подаде крепката Си ръка в помощ, както на потъващия в морските вълни свети апостол Петър. Убеден съм, че щом Господ ме призовава на Неговата нива, където жътвата е голяма, а жетварите малко, ще ме утешава с думите Си, отправени към свети апостол Павел: "Стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява" (2 Кор. 12:9), и с тях ще отхвърлям от себе си всеки страх и малодушие.
Надеждата във всесилната Божия благодат, която немощная врачует и оскудевающая восполняет, Застъпницата на християнския род Пресвета Богородица, молитвите на светите Божии угодници и на днес чествания роден светец свети Патриарх Евтимий Търновски, както и на всички вас, Ваше Светейшество, Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, боголюбиви отци, братя и сестри, съм убеден, че ще ме съпътстват и помагат да преодолявам всички трудности в новото ми служение. Молете се Бог да ми помага да бъда по думите на апостола "образец за верните в слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота" и да нося с чиста съвест отговорността за Христовото паство, да паса с отговорност Църквата "на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв" (Деян. 20:28) и да постъпвам "достойно за званието" (Еф. 4:1), в което по изволението на Светия Дух съм призван да бъда бдящ кормчия на църковния кораб, усърден и ревностен подражател на истинския Пастир, положил душата Си за Своите овци.
Ще свързвам моята епископска хиротония с празника на свети Патриарх Евтимий Търновски, последен защитник на Второто българско царство, поверил всебългарското си паство на Светата Троица, когато го изпрати османският поробител на заточение. Със сто и тридесетата годишнина от Освобождението ни от турско робство, както и с петдесет и петата годишнина от Възстановяването на Българската патриаршия.
Застанал под свещените сводове на този патриаршески храм, посветен на св. Александър Невски, построен в знак на признателност към братята освободители от османско робство, позволете ми да изразя своята искрена благодарност към Вас, Ваше Светейшество, и освещения събор на родната ни света Православна църква за проявената към мене недостойния велика любов и снизхождение, като обещавам, че ще положа всичките си сили и ще се старая на всяка цена да оправдая вашето доверие с ревностен архипастирски труд на Господнята нива.
Синовна благодарност отправям към Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Натанаил, мой епархийски архиерей и духовен старец, който ме пострига в монашество, ръкоположи в дяконски и презвитерски сан и под неговия архиерейски омофор се трудя досега, ползвайки се от неговите наставления и ръководство в моите монашески и клирически трудове. Обещавам, че като викарен епископ всеотдайно ще се трудя с любов и ще се старая нелицемерно да оправдая неговите очаквания.
Поднасям благодарност към моите духовни братя от манастира "Св. Георги", край гр. Хаджидимово, където приех монашески постриг, в лицето на Негово Високопреподобие архимандрит Серафим, изпълняващ длъжността игумен, и на Негово Високопреподобие архимандрит Варнава, игумен на Роженския манастир "Рождество Богородично", където служих до този момент, за подкрепата, търпението, снизхождението и любовта, които проявяваха към мен и ме подпомагаха да усвоявам монашеските добродетели. Надявам се на светите им молитви и за в бъдеще.
Благодаря на моите родители и близки за всичко, което са направили за мен и че ме подкрепят в избрания от мен монашески път.
Благодаря и на всички, които са ме подпомагали във вярата, както и на всички, които взеха участие с молитва в деня на моята лична огнена Петдесятница.
Моля всички ви да се молите за мене недостойния, щото Господ да ми изпраща постоянно Своята благодатна подкрепа, да мисля винаги и най-вече да помня великата отговорност на архиерейското служение, та в Страшния ден на всеобщото въздаяние да ме вреди с лика на верните Свои служители. Амин.
Напълно осъзнавам, че служението, на което ме призова Господ, е тежко и отговорно, съпроводено с много трудности и опасности. Епископът, по думите на пророка, е длъжен да намери изгубената овца, заблудената да възвърне, ранената да превърже и болната да укрепи, а затлъстялата и буйна да изтреби (Иезек. 34:16), че е длъжен постоянно да помни, че от неговите ръце Бог ще изисква кръвта, т. е. душата на беззаконника, умрял в беззаконието си, ако не го е вразумявал и предпазвал от беззаконния му път (Иезек. 3:18).
Окуражават ме думите на Спасителя Иисус Христос: "Аз съм с вас през всички дни до свършека на света" (Мат. 28:20). Уверен съм, че щом Господ ме призовава на това служение, то Той ще ме облече в сила с Неговата благодат и ще ми подаде крепката Си ръка в помощ, както на потъващия в морските вълни свети апостол Петър. Убеден съм, че щом Господ ме призовава на Неговата нива, където жътвата е голяма, а жетварите малко, ще ме утешава с думите Си, отправени към свети апостол Павел: "Стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява" (2 Кор. 12:9), и с тях ще отхвърлям от себе си всеки страх и малодушие.
Надеждата във всесилната Божия благодат, която немощная врачует и оскудевающая восполняет, Застъпницата на християнския род Пресвета Богородица, молитвите на светите Божии угодници и на днес чествания роден светец свети Патриарх Евтимий Търновски, както и на всички вас, Ваше Светейшество, Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, боголюбиви отци, братя и сестри, съм убеден, че ще ме съпътстват и помагат да преодолявам всички трудности в новото ми служение. Молете се Бог да ми помага да бъда по думите на апостола "образец за верните в слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота" и да нося с чиста съвест отговорността за Христовото паство, да паса с отговорност Църквата "на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв" (Деян. 20:28) и да постъпвам "достойно за званието" (Еф. 4:1), в което по изволението на Светия Дух съм призван да бъда бдящ кормчия на църковния кораб, усърден и ревностен подражател на истинския Пастир, положил душата Си за Своите овци.
Ще свързвам моята епископска хиротония с празника на свети Патриарх Евтимий Търновски, последен защитник на Второто българско царство, поверил всебългарското си паство на Светата Троица, когато го изпрати османският поробител на заточение. Със сто и тридесетата годишнина от Освобождението ни от турско робство, както и с петдесет и петата годишнина от Възстановяването на Българската патриаршия.
Застанал под свещените сводове на този патриаршески храм, посветен на св. Александър Невски, построен в знак на признателност към братята освободители от османско робство, позволете ми да изразя своята искрена благодарност към Вас, Ваше Светейшество, и освещения събор на родната ни света Православна църква за проявената към мене недостойния велика любов и снизхождение, като обещавам, че ще положа всичките си сили и ще се старая на всяка цена да оправдая вашето доверие с ревностен архипастирски труд на Господнята нива.
Синовна благодарност отправям към Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Натанаил, мой епархийски архиерей и духовен старец, който ме пострига в монашество, ръкоположи в дяконски и презвитерски сан и под неговия архиерейски омофор се трудя досега, ползвайки се от неговите наставления и ръководство в моите монашески и клирически трудове. Обещавам, че като викарен епископ всеотдайно ще се трудя с любов и ще се старая нелицемерно да оправдая неговите очаквания.
Поднасям благодарност към моите духовни братя от манастира "Св. Георги", край гр. Хаджидимово, където приех монашески постриг, в лицето на Негово Високопреподобие архимандрит Серафим, изпълняващ длъжността игумен, и на Негово Високопреподобие архимандрит Варнава, игумен на Роженския манастир "Рождество Богородично", където служих до този момент, за подкрепата, търпението, снизхождението и любовта, които проявяваха към мен и ме подпомагаха да усвоявам монашеските добродетели. Надявам се на светите им молитви и за в бъдеще.
Благодаря на моите родители и близки за всичко, което са направили за мен и че ме подкрепят в избрания от мен монашески път.
Благодаря и на всички, които са ме подпомагали във вярата, както и на всички, които взеха участие с молитва в деня на моята лична огнена Петдесятница.
Моля всички ви да се молите за мене недостойния, щото Господ да ми изпраща постоянно Своята благодатна подкрепа, да мисля винаги и най-вече да помня великата отговорност на архиерейското служение, та в Страшния ден на всеобщото въздаяние да ме вреди с лика на верните Свои служители. Амин.
