Ваше Светейшество,
Все още не са утихнали благопожеланията от настъпилата Нова година. Още не сме успели да въздадем подобаваща благодарност за великите Божии благодеяния към нас. Още не сме направили безпристрастна оценка на делата си през изтеклата година и вече се събираме, за да се преклоним пред духовните подвизи, да възхвалим делата, да възвеличим дивния наставник на Православието, ревностния учител на благочестието и чистотата, духовния светилник на вселената преп. Максим Премъдри - Вашия закрилник и молитвеник.
Колко утешително, колко насърчително, колко ободрително
звучат в нас Христовите думи "дето са двама или трима събрани в Мое име,
там съм Аз посред тях" (Мат. 18:20). И ето, днес сме заедно: архиереи,
свещенослужители, миряни с Вас, Ваше Светейшество, за да отпразнуваме именния
Ви ден. Когато любовта ни обединява и молитвата ни възлиза към Бога, чувстваме
колко Той е благ, защото милостта Му е вечна. (Пс. 117:29) "Велик е Господ
наш, и велика е силата Му, и разумът Му - неизмерим. (Пс. 146:5) Той единствено
е всесилен, Който невидимо осенява, благодатно укрепява, духовно извисява и
телесно оздравлява, Нему слава, сега и во веки.
Вашето първосветителско служение беше изпъстрено с тежки за Църквата ни и за Вас като Неин Първойерарх изпитания. Изпитания, които подложиха на проверка Вашата мъдрост, Вашата твърдост във вярата, Вашата разсъдливост, далновидност и смелост. Изпитания, от които Църквата Божия, под Вашето вещо ръководство излезе цяла и невредима, надделяла над превратностите на времето. Колко актуално звучат сега думите на Господа, казани към Иисус син Навинов: "Само бъди твърд и много храбър, и грижливо пази и изпълнявай целия закон… не се отклонявай от него ни надясно, ни наляво, та да постъпваш благоразумно във всичките си предприятия… Ето, Аз ти заповядвам: бъди твърд и храбър, не се страхувай и не се ужасявай; защото Господ, Бог твой, е с тебе навред" (Иисус Навин 1:7, 9).
Преди 10 години на тази дата и в този храм аз съм ви приветствал. Ето днес отново имам тази чест и отговорност, и отново заставам с чувство на благоговение пред Вас, като Първойерарх на Българската православна църква и с възхищение към далновидната Ви мъдрост и свято търпение.
По време на Вашето служение, Вие, Ваше Светейшество, претърпяхте както славни моменти, така и много утеснения, огорчения, хули. Но само Господ прониква в сърцата и вътрешностите (Йер. 17:10), само пред Него всичко е голо и открито. (Евр. 4:13), само Бог е Съдия, Който едного унижава, а друг въздига (Псл 74:8) понеже е абсолютно справедлив, затова никой да не съди преди време, докле не дойде Господ. (1 Кор. 4:5) Който не познава себе си, как може да опознае другия? Който се стреми към нравственото си усъвършенстване, няма време да осъжда ближния си, който дерзае по Господа - не дръзва да критикува своя първосвещеник, защото писано е: "началника на твоя народ да не злословиш" (Деян. 23:5)
Но "сегашният лукав век" (Гал. 1:4) крие потайности, привлича незабелязано, заблуждава бързо, действа лукаво и хитро подмамва. Злото много бързо се разпространява, защото коварно посява семената си, грижливо ги прикрива и многостранно ги разпространява. Потокът на злобата постоянно се разширява. Който е далеч от духовната бран, не познава нейното напрежение и трудност. Който постъпва по плътски и по човешки (1 Кор. 3:3) - не може да разбере как се изследва духовното (1 Кор. 2:14) и само духовният пък може да изследва всичко. (1 Кор. 2:15)
Земният път, който води към вечен живот е стеснен и стръмен (Мат. 7:14) и всяко духовно поприще е сложно. А златословесният св. Йоан казва: "Няма по-свят език от този, който в нещастия благодари на Бога, той наистина с нищо не се отличава от езика на мъчениците… И така, който понесе скръб и благодари на Бога, той ще получи мъченически венец". (Сокровищница духовной мудрости с. 279). Затова молим Бога духовно да Ви обдари, та търпението Ви да бъде като златен жезъл. Украсената митра е като ярка звезда. Молитвата е скъпоценен дар. Ревността Ви е като твърд диамант, а надеждата - като планината Сион. Това е духовната красота. Това е небесният блясък. Това е нетленният венец.
А в днешния ден, когато тържествено празнуваме светлата памет на преп. Максим Изповедник, да си припомним някои негови завети:
- Православната църква признава за истински и свети само съборите, на които са установени истинни и неоспорими догми;
- Пълното спасение зависи не само от едната сърдечна вяра, а от изповядването й;
- Всеки човек се освещава от правилното изповедание на православната вяра.
- Аз нямам никакъв собствен догмат, а само общия за цялата Църква. В своето изповедание не съм внесъл нито една нова дума, заради която то би могло да се нарече мое собствено. Защото зная от посланията на свети апостол Павел, че Дух Свети предава на анатема дори ангелите, ако благовестят друго и внасят нещо ново.
Изпълнявам приятното поръчение на Светия Синод и епископата на Българската православна църква да Ви поднеса най-сърдечни и искрени пожелания за благоденствие и дългоденствие в първосветителското Ви служение.
На многая лета, Светейший Владико!
Храм "Св. Неделя" , София, 21.01.2008 г.
Вашето първосветителско служение беше изпъстрено с тежки за Църквата ни и за Вас като Неин Първойерарх изпитания. Изпитания, които подложиха на проверка Вашата мъдрост, Вашата твърдост във вярата, Вашата разсъдливост, далновидност и смелост. Изпитания, от които Църквата Божия, под Вашето вещо ръководство излезе цяла и невредима, надделяла над превратностите на времето. Колко актуално звучат сега думите на Господа, казани към Иисус син Навинов: "Само бъди твърд и много храбър, и грижливо пази и изпълнявай целия закон… не се отклонявай от него ни надясно, ни наляво, та да постъпваш благоразумно във всичките си предприятия… Ето, Аз ти заповядвам: бъди твърд и храбър, не се страхувай и не се ужасявай; защото Господ, Бог твой, е с тебе навред" (Иисус Навин 1:7, 9).
Преди 10 години на тази дата и в този храм аз съм ви приветствал. Ето днес отново имам тази чест и отговорност, и отново заставам с чувство на благоговение пред Вас, като Първойерарх на Българската православна църква и с възхищение към далновидната Ви мъдрост и свято търпение.
По време на Вашето служение, Вие, Ваше Светейшество, претърпяхте както славни моменти, така и много утеснения, огорчения, хули. Но само Господ прониква в сърцата и вътрешностите (Йер. 17:10), само пред Него всичко е голо и открито. (Евр. 4:13), само Бог е Съдия, Който едного унижава, а друг въздига (Псл 74:8) понеже е абсолютно справедлив, затова никой да не съди преди време, докле не дойде Господ. (1 Кор. 4:5) Който не познава себе си, как може да опознае другия? Който се стреми към нравственото си усъвършенстване, няма време да осъжда ближния си, който дерзае по Господа - не дръзва да критикува своя първосвещеник, защото писано е: "началника на твоя народ да не злословиш" (Деян. 23:5)
Но "сегашният лукав век" (Гал. 1:4) крие потайности, привлича незабелязано, заблуждава бързо, действа лукаво и хитро подмамва. Злото много бързо се разпространява, защото коварно посява семената си, грижливо ги прикрива и многостранно ги разпространява. Потокът на злобата постоянно се разширява. Който е далеч от духовната бран, не познава нейното напрежение и трудност. Който постъпва по плътски и по човешки (1 Кор. 3:3) - не може да разбере как се изследва духовното (1 Кор. 2:14) и само духовният пък може да изследва всичко. (1 Кор. 2:15)
Земният път, който води към вечен живот е стеснен и стръмен (Мат. 7:14) и всяко духовно поприще е сложно. А златословесният св. Йоан казва: "Няма по-свят език от този, който в нещастия благодари на Бога, той наистина с нищо не се отличава от езика на мъчениците… И така, който понесе скръб и благодари на Бога, той ще получи мъченически венец". (Сокровищница духовной мудрости с. 279). Затова молим Бога духовно да Ви обдари, та търпението Ви да бъде като златен жезъл. Украсената митра е като ярка звезда. Молитвата е скъпоценен дар. Ревността Ви е като твърд диамант, а надеждата - като планината Сион. Това е духовната красота. Това е небесният блясък. Това е нетленният венец.
А в днешния ден, когато тържествено празнуваме светлата памет на преп. Максим Изповедник, да си припомним някои негови завети:
- Православната църква признава за истински и свети само съборите, на които са установени истинни и неоспорими догми;
- Пълното спасение зависи не само от едната сърдечна вяра, а от изповядването й;
- Всеки човек се освещава от правилното изповедание на православната вяра.
- Аз нямам никакъв собствен догмат, а само общия за цялата Църква. В своето изповедание не съм внесъл нито една нова дума, заради която то би могло да се нарече мое собствено. Защото зная от посланията на свети апостол Павел, че Дух Свети предава на анатема дори ангелите, ако благовестят друго и внасят нещо ново.
Изпълнявам приятното поръчение на Светия Синод и епископата на Българската православна църква да Ви поднеса най-сърдечни и искрени пожелания за благоденствие и дългоденствие в първосветителското Ви служение.
На многая лета, Светейший Владико!
Храм "Св. Неделя" , София, 21.01.2008 г.
