Мобилно меню

4.5555555555556 1 1 1 1 1 Rating 4.56 (9 Votes)
“Дер­зай­те: Аз по­бе­дих све­та.”
(Йо­ан. 16:33)

ХРИС­ТОС  ВОС­К­РЕ­СЕ!

Въз­лю­бе­ни в Гос­по­да че­да на све­та­та ни Цър­к­ва,

С не­из­ме­ри­ма ра­дост в сър­ца­та и прек­ло­не­ние пред ве­ли­чи­е­то на Бо­жия про­ми­съл днес от­но­во мо­жем да се поз­д­ра­вим с по­бед­ния въз­г­лас, раз­не­съл се влас­т­но над все­ле­на­та в ут­рин­та на Хрис­то­во­то Въз­к­ре­се­ние! За­що­то Хрис­тос на­ис­ти­на въз­к­ръс­на, а с то­ва по най-ка­те­го­ри­чен на­чин зас­ви­де­тел­с­т­ва, че Той е Гос­под Все­дър­жи­тел на све­та и на жи­во­та. С Не­го­во­то слав­но Въз­к­ре­се­ние ­ по ду­ми­те на апос­то­ла: “смърт­та би­де по­гъл­на­та с по­бе­да” (1 Кор. 15:54), а всич­ки ние, ко­и­то вяр­ва­ме в Не­го и из­по­вяд­ва­ме пред све­та Не­го­во­то име, по­лу­чих­ме не­из­ме­нен за­лог за жи­вот, при то­ва за “жи­вот ве­чен” (Йо­ан. 3:16).

Все­по­бед­но­то Хрис­то­во Въз­к­ре­се­ние е она­зи не­ос­по­ри­ма ис­ти­на от бо­го­чо­веш­ка­та ис­то­рия, ко­я­то Цър­к­ва­та поч­ти две хи­ля­до­ле­тия не прес­та­ва да въз­вес­тя­ва в це­лия свой дъ­лъг и не­ра­вен път през бу­ри­те на све­та. В ли­це­то на Бо­го­чо­ве­ка Ии­сус Хрис­тос по­бе­да­та на жи­во­та над смърт­та ста­на не са­мо факт, но и ка­те­го­ри­чен от­го­вор на без­к­рай­ни­те въп­ро­си, тре­во­же­щи буд­но­то съз­на­ние на все­ки от нас: “Хрис­тос въз­к­ръс­на от мър­т­ви и за ум­ре­ли­те ста­на на­ча­тък” (1 Кор. 15:20). Как­во по-яс­но сви­де­тел­с­т­во и как­ва по-яр­ка про­я­ва на все­оп­ро­ща­ва­ща­та Бо­жия лю­бов към све­та и чо­ве­ка? Коя дру­га вя­ра и коя иде­о­ло­гия да­ва на хо­ра­та по-го­лям за­лог и на­деж­да за ве­чен жи­вот, при то­ва жи­вот в Цар­с­т­во­то на Он­зи, Кой­то ­ в про­я­ва на съ­ща­та та­зи Своя без­г­ра­нич­на лю­бов ­ сът­во­ри све­та и всич­ко в не­го!

В то­зи свят оба­че, по­ра­ди гор­дост­та и не­пос­лу­ша­ни­е­то на чо­ве­ка, от ве­ко­ве влас­т­ват гре­хът и смърт­та. И тях­на­та власт е тол­ко­ва сил­на, че не мо­же­ше да бъ­де по­бе­де­на един­с­т­ве­но със си­ли­те на чо­веш­ка­та не­съ­вър­шен­а пра­вед­ност. Нуж­на бе­ше ка­те­го­рич­на­та на­ме­са на Са­мия Бог и тя дой­де ­ “ко­га­то се из­пъл­ни вре­ме­то” (Гал. 4:4) ­ в Ли­це­то на Не­го­вия Еди­но­ро­ден Син ­ на­шия Гос­под и Спа­си­тел Ии­сус Хрис­тос. Сам Той, в ре­ши­те­лен сблъ­сък със зло­то и смърт­та, въз­вес­ти по­бе­да­та на жи­во­та и въз­с­та­но­ви не­мощ­ни­те чо­веш­ки си­ли за ре­ши­тел­на про­мя­на на по­тъ­на­лия в гре­хо­ве и без­на­деж­д­ност свят. А най-го­ля­ма­та си­ла, ко­я­то Хрис­тос да­де на чо­ве­ци­те, бе­ше си­ла­та на вя­ра­та, за­що­то ­ по ду­ми­те на бо­говдъх­но­ве­ния еван­ге­лист: “та­зи е по­бе­да­та, ко­я­то по­бе­ди све­та ­ на­ша­та вя­ра” (1 Йо­ан. 5:4).

Хрис­то­во­то Въз­к­ре­се­ние е по­бе­да на веч­ния жи­вот над смърт­та.

Хрис­то­во­то Въз­к­ре­се­ние е съ­би­ти­е­то, ко­е­то един­с­т­ве­но ос­мис­ля ис­то­ри­я­та на све­та и чо­ве­ка. Хрис­тос прие смърт и въз­кръс­на “за жи­во­та на све­та” (Йо­ан. 6:51). В Не­го гре­хът бе­ше по­бе­ден и ум­ря, за да мо­же все­ки от нас да въз­к­ръс­не за жи­вот, ос­во­бо­ден от власт­та на смърт­та. А та­зи сво­бо­да при­до­би­ва­ме в поз­на­ни­е­то за Ии­сус Хрис­тос, Кой­то е са­ма­та Ис­ти­на и Кой­то ка­за на уче­ни­ци­те Си: “поз­най­те ис­ти­на­та, и ис­ти­на­та ще ви нап­ра­ви сво­бод­ни” (Йо­ан. 8:32). В знак на же­ла­ни­е­то Си да спа­си всич­ки ни, Той яс­но и недвус­мис­ле­но каз­ва: “Ето, стоя пред вра­та­та и хло­пам: ако ня­кой чуе гла­са Ми и от­во­ри вра­та­та, ще вля­за при не­го и ще ве­че­рям с не­го, и той с Ме­не. На оно­го­ва, кой­то по­беж­да­ва, ще дам да сед­не с Ме­не на Моя прес­тол, как­то и Аз по­бе­дих и сед­нах с От­ца Си на Не­го­вия прес­тол” (Откр. 3:20-21).

Бра­тя и сес­т­ри,

Слав­но­то Въз­к­ре­се­ние на на­шия Гос­под Ии­сус Хрис­тос е по­бе­да, която Той ни да­ру­ва ­ победата от роб­с­т­во­то на гре­ха. В то­зи За­вет, из­ко­ван в по­бе­да­та над смърт­та, са и поз­на­ни­е­то на ис­ти­на­та, и не­от­де­ли­ма­та от нея сво­бо­да ­ сво­бо­да не са­мо от не­из­беж­ност­та на смърт­та, но и от те­жест­та на скър­би­те на то­зи свят. За всич­ко то­ва сме длъж­ни днес за­ед­но с апос­то­ла “да въз­да­дем бла­го­да­ре­ние Бо­гу, Кой­то ни да­ря­ва по­бе­да­та чрез Гос­по­да на­ше­го Ии­су­са Хрис­та” (1 Кор. 15:57).

Бла­го­дат­та на въз­к­ръс­на­лия от мър­т­ви­те Гос­под Ии­сус Хрис­тос да бъ­де с всич­ки вас!

ХРИС­ТОС  ВОС­К­РЕ­СЕ!

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

МАК­СИМ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:

Врачански митрополит КАЛИНИК

Сливенски митрополит  ЙОАНИКИЙ

Видински митрополит ДОМЕТИАН

Варненски и Великопреславски митрополит  КИРИЛ

На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ

Западно- и Средноевропейски митрополит СИМЕОН

Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ

Русенски митрополит НЕОФИТ

Неврокопски митрополит  НАТАНАИЛ

Плевенски митрополит ИГНАТИЙ

Старозагорски митрополит ГАЛАКТИОН

Ловчански митрополит ГАВРИИЛ

Доростолски митрополит ИЛАРИОН

Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/33u94 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.

Св. Антоний Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.