Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
Днешният 28 февруари 2020 година от Въплъщението на Бог Слово е ден светъл и паметен за българската история. В този наистина исторически ден отбелязваме значима и знакова годишнина от дългата и превратна история на православния ни народ. В този благословен от Господа Бога ден, преди сто и петдесет години православният български дух тържествува, защото след дългите столетия на духовна и политическа зависимост се отстранява една историческа неправда и нашата обща духовна майка, Православната ни църква, се възражда за нов живот. Това историческо за всички нас събитие е извършено с официален държавен акт ферман на султан Абдул Азис от 27 февруари 1870 г., с който се увенчават вековните усилия на нашите славни предци за постигане на духовна свобода и независимост. Малко повече от столетие след унищожаването и на последната крепост на свободния български дух – Охридската българска архиепископия, народът ни отново се сдобива със своя автономна Православна църква Българската Екзархия.
По Божи промисъл всичко това става точно хилядолетие след първото учредяване на Българската църква на 4 март 870 г. Хилядолетие, през което православният ни народ преминава през всевъзможни премеждия и изпитания, познал както вкуса на възхода и заслужената слава, така и покрусата от неуспехите, пораженията и упадъка. Време, през което довчерашните езичници, различни по вяра и по род, се превръщат, благодарение на обновлението си в купела на светото Кръщение, в единен и могъщ православен Божи народ, който бързо се е въздигал през вековете до образец за подражание от останалите православни народи, сочен като пример за успеха на християнската мисия и като модел за духовен, държавен и културен възход чрез принадлежността си към Църквата Христова.
За да изпита и утвърди още повече във вярата този православен български народ, благият Божи промисъл му отредил и едно от най-тежките изпитания: попадането под двойна зависимост, духовна и политическа, продължила векове наред, заплашвайки го с изгубване и на най-ценното, което той е притежавал – неговата нова духовна идентичност като народ на Христос, народ, живеещ и спасяващ се в Църквата на Христа Спасителя. Православният ни народ обаче удържал и на това изпитание, и не просто удържал, но то окончателно и безвъзвратно го утвърдило във вярата, „... веднъж завинаги предадена на светиите“ (Иуда 1:3).
Най-яркото доказателство за всичко това празнуваме днес, в двадесет и осмия ден на февруари, когато преди столетие и половина, в далечната 1870 г., вековната титанична борба на нашите предци, поборници за духовната ни независимост, бе увенчана с богоблагословен успех и отнетата някога църковна самостоятелност беше възстановена в лицето на Българската Екзархия.
Достигналите до нас исторически свидетелства от онази славна и героична епоха недвусмислено ни показват огромния възторг и ентусиазъм, с който това велико събитие е посрещнато от православния ни народ. Радостта на православните българи не може да бъде описана, тъй като тя е безгранична. Събуденият православен български дух благодарение на родолюбивото и христолюбиво дело на св. Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански и всички останали колоси на духовното ни и народно възраждане най-сетне вижда плодовете на своята твърдост във вярата и на своето постоянство, на предаността си към заветите на предците и непримиримостта с историческата си съдба. Възстановена е Православната ни църква, а с това е отворен и пътят към скорошното ни политическо освобождение и пълното възстановяване на изгубеното някога достойнство на един изстрадал, но духовно здрав и непобедим народ.
Годините след учредяването на Българската Екзархия донесоха и продължават да носят на православния български народ нова слава и нови поводи за заслужена гордост, но с тях дойдоха нови и различни в сравнение с предишните изпитания. Изпитания за завещаната ни от предците православна вяра и за принадлежността ни към Църквата на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Ала калената в борбите за духовна и църковна независимост българска воля, достигнала своя безспорен апогей при възстановяването на самостоятелната ни Православна църква на 27 февруари 1870 г., и до днес остава сигурен залог и гарант за съхраняването на духовната ни и народна идентичност, в приемственост и вярност към делото и заветите на нашите предци, родили и отгледали ни в Господа и в единствено спасителната православна вяра.
Вечна и блажена да бъде паметта на всички поборници на свободния православен български дух!
Честита и благословена 150-годишнина от учредяването на Българската Екзархия!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД
† НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ
ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:
† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ
† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ
† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ
† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ
† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ
† Доростолски митрополит АМВРОСИЙ
† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ
† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН
† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ
† Русенски митрополит НАУМ
† Старозагорски митрополит КИПРИАН
† Врачански митрополит ГРИГОРИЙ
† Видински митрополит ДАНИИЛ
