Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

87559571 2434535886647943 6977511621774016512 nВъзлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Днешният 28 февруари 2020 година от Въплъщението на Бог Слово е ден светъл и паметен за българската история. В този наистина исторически ден отбелязваме значима и знакова годишнина от дългата и превратна история на православния ни народ. В този благословен от Господа Бога ден, преди сто и петдесет години православният български дух тържествува, защото след дългите столетия на духовна и политическа зависимост се отстранява една историческа неправда и нашата обща духовна майка, Православната ни църква, се възражда за нов живот. Това историческо за всички нас събитие е извършено с официален държавен акт ­ ферман на султан Абдул Азис от 27 февруари 1870 г., с който се увенчават вековните усилия на нашите славни предци за постигане на духовна свобода и независимост. Малко повече от столетие след унищожаването и на последната крепост на свободния български дух –­ Охридската българска архиепископия, народът ни отново се сдобива със своя автономна Православна църква ­ Българската Екзархия.

По Божи промисъл всичко това става точно хилядолетие след първото учредяване на Българската църква на 4 март 870 г. Хилядолетие, през което православният ни народ преминава през всевъзможни премеждия и изпитания, познал както вкуса на възхода и заслужената слава, така и покрусата от неуспехите, пораженията и упадъка. Време, през което довчерашните езичници, различни по вяра и по род, се превръщат, благодарение на обновлението си в купела на светото Кръщение,­ в единен и могъщ православен Божи народ, който бързо се е въздигал през вековете до образец за подражание от останалите православни народи, сочен като пример за успеха на християнската мисия и като модел за духовен, държавен и културен възход чрез принадлежността си към Църквата Христова.

За да изпита и утвърди още повече във вярата този православен български народ, благият Божи промисъл му отредил и едно от най-тежките изпитания: попадането под двойна зависимост, духовна и политическа, продължила векове наред, заплашвайки го с изгубване и на най-ценното, което той е притежавал –­ неговата нова духовна идентичност като народ на Христос, народ, живеещ и спасяващ се в Църквата на Христа Спасителя. Православният ни народ обаче удържал и на това изпитание, и не просто удържал, но то окончателно и безвъзвратно го утвърдило във вярата, „... веднъж завинаги предадена на светиите“ (Иуда 1:3).

Най-яркото доказателство за всичко това празнуваме днес, в двадесет и осмия ден на февруари, когато преди столетие и половина, в далечната 1870 г., вековната титанична борба на нашите предци, поборници за духовната ни независимост, бе увенчана с богоблагословен успех и отнетата някога църковна самостоятелност беше възстановена в лицето на Българската Екзархия.

Достигналите до нас исторически свидетелства от онази славна и героична епоха недвусмислено ни показват огромния възторг и ентусиазъм, с който това велико събитие е посрещнато от православния ни народ. Радостта на православните българи не може да бъде описана, тъй като тя е безгранична. Събуденият православен български дух благодарение на родолюбивото и христолюбиво дело на св. Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански и всички останали колоси на духовното ни и народно възраждане най-сетне вижда плодовете на своята твърдост във вярата и на своето постоянство, на предаността си към заветите на предците и непримиримостта с историческата си съдба. Възстановена е Православната ни църква, а с това е отворен и пътят към скорошното ни политическо освобождение и пълното възстановяване на изгубеното някога достойнство на един изстрадал, но духовно здрав и непобедим народ.

Годините след учредяването на Българската Екзархия донесоха и продължават да носят на православния български народ нова слава и нови поводи за заслужена гордост, но с тях дойдоха нови и различни в сравнение с предишните изпитания. Изпитания за завещаната ни от предците православна вяра и за принадлежността ни към Църквата на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Ала калената в борбите за духовна и църковна независимост българска воля, достигнала своя безспорен апогей при възстановяването на самостоятелната ни Православна църква на 27 февруари 1870 г., и до днес остава сигурен залог и гарант за съхраняването на духовната ни и народна идентичност, в приемственост и вярност към делото и заветите на нашите предци, родили и отгледали ни в Господа и в единствено спасителната православна вяра.

Вечна и блажена да бъде паметта на всички поборници на свободния православен български дух!

Честита и благословена 150-годишнина от учредяването на Българската Екзархия!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

† НЕОФИТ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ

† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ

† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ

† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ

† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ

† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ

† Доростолски митрополит АМВРОСИЙ

† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ

† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН

† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ

† Русенски митрополит НАУМ

† Старозагорски митрополит КИПРИАН

† Врачански митрополит ГРИГОРИЙ

† Видински митрополит ДАНИИЛ


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/63c6k 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст