Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)
Възлюбени в Господа чеда на Българската православна църква,

1_49.jpg През спасителната 2008-ма година от рождението по плът на Бог Слово отбелязваме паметни за нашия народ и за родната ни поместна Българска православна църква събития – дати, които ни дават особени поводи да се вглеждаме в настоящето през призмата на отминали, но определящи историческия ни път събития. Специално място сред тях е отредено за датата 10 май – деня, когато в бележитата 1953 г. самостойната Българска православна църква отново бе възстановена в най-високия за Православието статут – патриаршеския.


Българската Патриаршия е високо достояние на христолюбивия и православен български народ, негово признание от страна на целия православен свят и знак за особено Божие благоволение. Надживяла историческите премеждия на Средновековието, преминала горнилото на църковно-освободителните борби през ХVІІІ и ХІХ век и изпитала болката на църковната схизма, в средата на отминалото столетие – в благоприятното за това време – родната ни Българска православна църква отново зае полагащото й се място в голямото семейство на вселенското Православие. На Третия църковно-народен събор, който беше проведен в София от 8 до 10 май 1953 г., в присъствието и с единодушното съгласие на представителите на почти всички поместни православни църкви, Българската църква беше отново провъзгласена за Патриаршия. Намерението, заложено още в края на ІХ век, в делото на св. цар Борис І Михаил и продължено от неговите наследници – правоверните владетели на българската държава, отново намери своето историческо въплъщение във вековния път на българския народ – път на изпитания, но и на успехи и величие!

С единодушното и съборно действие на православния свят бяха удовлетворени очакванията на един изстрадал много несправедливости православен народ. Днес, петдесет и пет години след това паметно събитие, всички ние – клир и църковно изпълнение – имаме повод не само да си спомним славното минало на нашата Църква, но и да се опитаме да осмислим отново – от гледището на новото време – нашето присъствие както в православния свят, така и в голямото семейство на обединена Европа, от която България вече е интегрална част.

Благодарни сме на Всеподателя Бога, че – заедно със своята Православна църква – България влезе в съюза на европейските страни със своя ясно определена православна идентичност. Факт, който ще подпомогне за стабилността и напредъка на нашата държава. Това ни задължава като православен народ да допринасяме за обогатяването не само на лингвистичното разнообразие на Европейския съюз, но и за общото присъствие и изповядване на православието в него.

Днес, петдесет и пет години след паметния за Църквата ни Трети църковно-народен събор, за мнозина присъствието на Българската Патриаршия в живота ни е само факт от нашето всекидневие като православни християни и все по-рядко се замисляме за действителните измерения на високото достойнство, което е отвоювано с вековните усилия от нашия православен народ. Не са малко и онези, които в най-ново време лесно се изкушават да виждат в акта на възстановяването на Българската Патриаршия само формалност на църковната дипломация и забравят изцяло за Божия промисъл, за присъствието на Господа в света и в съдбите на всички нас. Великият йерарх на Българската православна църква св. патриарх Евтимий се трудеше, молеше и повери православния български народ и светата ни Църква на Св. Троица. А ето – след повече от половин столетие Българската Патриаршия, водена от своите достойни първойерарси и при неотменното свидетелство на своите верни, е онази сила, която продължава да дава на народа ни верните духовни ориентири в бурите на житейското море.

Братя и сестри, верни чеда на светата ни Църква,

Честването на годишнината от възстановяването на Българската Патриаршия е несъмнено повод за духовна радост и благодарност към Бога, без Чието благоволение не е възможно нищо, защото чрез Него „живеем, и се движим, и съществуваме” (Деян. 17:28). Празнувайки годишнината от Патриаршията обаче, сме длъжни да си спомним и за всички онези, знайни и незнайни, клирици на Българската православна църква, които в столетия на борба за духовна и национална  независимост запазиха не само ненакърнена вярата на Църквата, но и паметта за славното минало на Българската православна църква и на българския народ, така че да могат да я възкресят в лицето на Екзархията през 1870 г. и на Патриаршията – през 1953 г. На всички тях днес дължим поклон и признателност! Дължим им обаче и непрекъснати усилия за запазване на приетото от техните ръце скъпо и благословено наследство – Българската Патриаршия!

Отечески поздравяваме с празника всички верни и боголюбиви чеда на Българската православна църква, в Родината и далеч от нея, и молим Всеподателя Бога да благославя и укрепва православния ни народ вовеки!

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uap6 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой.
Св. Тихон от Воронеж
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.