Блаженопочившаго освободителя нашего императора Александра Николаевича и всех воинов, падших на поли брани за веру и освобождения Отечества нашего, да помянет Господ Бог во царствии Своем!
Възлюбени в Господа чеда на Българската православна църква,
На 3 март 2008 г. се навършва скъпа за нашия народ годишнина – Освобождението на България от османска власт. За страната ни, както и за неотделимата от нея Българска православна църква, това събитие има непреходно значение. Извоювана след края на Руско-турската война от 1877-1878 г., нашата свобода има както държавно-политически, така и църковни измерения. Защото случилото се през пролетта на 1878 г. беше не само начало на нов и самостоен държавен живот за България, но и важен етап от духовното пробуждане на нашия народ, намерило израз в църковно-освободителните борби.
Днес Българската православна църква отправя молитви за упокой на хилядите войни от руската армия, към които се присъединиха и героичните български опълченци, а цяла България е изпълнена с чувства на благодарност и признателност към вечната и блажена памет на загиналите за нейната свобода. Днес свободна България си спомня пролятата за нея кръв на безбройните знайни и незнайни воини, дали живота си за свободата на своите братя по вяра! И в това е величието на 3-ти март – деня, в който светът видя въплътено единството и мощта на православните народи, изправили се заедно за защита на една справедлива кауза.
Но за българите свободата не дойде наготово, нито беше случайно стечение на обстоятелства. Още по-малко е уместно тя да бъде схващана единствено като резултат от политически интереси. Защото българският народ жадуваше и търсеше своята свобода! През дългите векове под друговерска власт българите по най-различни начини воюваха за исконното си право на свободен живот. Тук трябва да бъде спомената и по особен начин подчертана ролята на Българската православна църква.
Всепризната истина е, че началото на Българското възраждане поставиха усилията на православното българско изпълнение за отхвърляне на вековния двоен – духовен и политически – гнет. Искрата, поставила началото на освободителното движение, беше запалена от огненото перо на преподобния Паисий Хилендарски, а разгоря с пълна сила в мисионерското дело на Врачанския епископ св. Софроний. Десетилетията на църковно-освободителните борби донесоха на нашия народ първия плод на свободата – Българската Екзархия. За кратко време тя се оказа факторът, подготвил духовно и образователно нашия народ за дошлото през пролетта на 1878 г., по Божи промисъл, политическо освобождение!
Ето защо и днес, десетилетия след тези събития, имаме всички основания – редом с дължимата благодарност и признателност към нашите освободители – да си спомним и това, че политическото ни освобождение беше естествен завършек на вековните усилия на нашите прадеди за свободен и достоен живот. За българската свобода работиха в продължение на столетия хиляди наши предшественици – духовници и учители, занаятчии и търговци, бедни и богати. Важна роля за опазването на българския дух изиграха нашите православни манастири, в които бе съхранена българската книжовност и родната ни памет, от които в благоприятното време се вдъхновиха пламенните дейци на църковно-освободителното ни движение. Когато говорим за нашата свобода, трябва да споменем и родолюбивото българско свещенство, от чиито благословени ръце на нашия народ се преподаваха не само св. Тайни на Евхаристията, но и уроците по родолюбие и памет българска.
През робските години, в разгара на Априлското въстание и след неговия трагичен край българските духовни пастири участваха активно в освободителните борби на своя народ, събираха сведения за жестокостите на поробителя, чрез които световната общественост узна за страданията на българите. Вдъхновявано от християнска любов към своите поробени братя по вяра, руското духовенство беше възторжен осведомител за робската ни участ и в най-отдалечените краища на Русия. С прочувствени слова духовните пастири на руския народ изтъкваха културния и просветен принос на България за изграждането през вековете на руската духовност и държавност. А приснопаметният Екзарх Антим отправи своето прочувствено писмо до Петербургския митрополит Исидор, върху което Руският император постави решителната резолюция: „България да бъде освободена”!
Братя и сестри,
Днес, когато честваме този така скъп за нас юбилей, ние сме призвани да отправим мислите и чувствата си както към нашите братя по вяра, положили душите си за Освобождението ни, така и към вековната пазителка на свободния българския дух – нашата родна Българска православна църква. Българската свобода е неразделен елемент от православната българска духовност. И това трябва да се има предвид винаги, когато страната ни е изправена на кръстопът и трябва да взема важни решения за своето бъдеще. Защото свободата е преди всичко дар от Господа, от Когото е всяко благо, и трябва да бъде отстоявана непрекъснато с ходене по Бога и пазене на Неговите завети. Молитвен и дълбок поклон на признателност към жертвите за вярата и Освобождението ни. Техният подвиг да бъде вдъхновител и двигател за бъдните поколения за осъществяването на нравствените идеали на нашия народ, за слава и чест на Майката Родина!
Отечески поздравяваме по случай празника всички верни чеда на Българската православна църква – в Родината ни и вън от нейните предели, като молим Всеподателя Бога да не отнема от православния български народ най-ценното му достояние – неговата свобода!
Всепризната истина е, че началото на Българското възраждане поставиха усилията на православното българско изпълнение за отхвърляне на вековния двоен – духовен и политически – гнет. Искрата, поставила началото на освободителното движение, беше запалена от огненото перо на преподобния Паисий Хилендарски, а разгоря с пълна сила в мисионерското дело на Врачанския епископ св. Софроний. Десетилетията на църковно-освободителните борби донесоха на нашия народ първия плод на свободата – Българската Екзархия. За кратко време тя се оказа факторът, подготвил духовно и образователно нашия народ за дошлото през пролетта на 1878 г., по Божи промисъл, политическо освобождение!
Ето защо и днес, десетилетия след тези събития, имаме всички основания – редом с дължимата благодарност и признателност към нашите освободители – да си спомним и това, че политическото ни освобождение беше естествен завършек на вековните усилия на нашите прадеди за свободен и достоен живот. За българската свобода работиха в продължение на столетия хиляди наши предшественици – духовници и учители, занаятчии и търговци, бедни и богати. Важна роля за опазването на българския дух изиграха нашите православни манастири, в които бе съхранена българската книжовност и родната ни памет, от които в благоприятното време се вдъхновиха пламенните дейци на църковно-освободителното ни движение. Когато говорим за нашата свобода, трябва да споменем и родолюбивото българско свещенство, от чиито благословени ръце на нашия народ се преподаваха не само св. Тайни на Евхаристията, но и уроците по родолюбие и памет българска.
През робските години, в разгара на Априлското въстание и след неговия трагичен край българските духовни пастири участваха активно в освободителните борби на своя народ, събираха сведения за жестокостите на поробителя, чрез които световната общественост узна за страданията на българите. Вдъхновявано от християнска любов към своите поробени братя по вяра, руското духовенство беше възторжен осведомител за робската ни участ и в най-отдалечените краища на Русия. С прочувствени слова духовните пастири на руския народ изтъкваха културния и просветен принос на България за изграждането през вековете на руската духовност и държавност. А приснопаметният Екзарх Антим отправи своето прочувствено писмо до Петербургския митрополит Исидор, върху което Руският император постави решителната резолюция: „България да бъде освободена”!
Братя и сестри,
Днес, когато честваме този така скъп за нас юбилей, ние сме призвани да отправим мислите и чувствата си както към нашите братя по вяра, положили душите си за Освобождението ни, така и към вековната пазителка на свободния българския дух – нашата родна Българска православна църква. Българската свобода е неразделен елемент от православната българска духовност. И това трябва да се има предвид винаги, когато страната ни е изправена на кръстопът и трябва да взема важни решения за своето бъдеще. Защото свободата е преди всичко дар от Господа, от Когото е всяко благо, и трябва да бъде отстоявана непрекъснато с ходене по Бога и пазене на Неговите завети. Молитвен и дълбок поклон на признателност към жертвите за вярата и Освобождението ни. Техният подвиг да бъде вдъхновител и двигател за бъдните поколения за осъществяването на нравствените идеали на нашия народ, за слава и чест на Майката Родина!
Отечески поздравяваме по случай празника всички верни чеда на Българската православна църква – в Родината ни и вън от нейните предели, като молим Всеподателя Бога да не отнема от православния български народ най-ценното му достояние – неговата свобода!
