Мобилно меню

4.7037037037037 1 1 1 1 1 Rating 4.70 (54 Votes)
1_8.jpgИзградих живота си върху здрави основи и вярно следвах 10-те Божии заповеди с малки изменения:

- Не кради, освен за хляба на детето си.
- Не лъжесвидетелствай, освен за да предадеш врага си.
- Не прелюбодействувай, но не са престъпление 1-2 забежки.
- Почитай баща си и майка си, ако нямате разногласия по наследството.

Това ти оставям в завет, далечни ми бъдещи потомъко! Пиша ти всред ужаса на часовете след началото на третата световна война. Изградих си живо­та върху правилна основа, но на практика последвах средния път, за да не ме изкарат глупак.

- Не съм онеправдавал никого, освен за доброто на моите хора.
- Не съм убивал, освен врага си във войната.
- Не съм лъгал, освен за да избягна да не ме изиграят.

Но обикнах ближния си..., а най-ближен ми беше моето аз.

Това ти оставям за белег - последната книга на нашия век в този свят-развалина. Къде ли сгреших, наистина, къде? Сбогом!

Авторката Сотя Цоту е родена през 1942 г. в гръцкия град Левадя. Израства в Атина, където учи във френския колеж „Сен Жозеф”. От 18-годишна се занимава с журналистика, изучава драматургия, пише стихотворения. Вестникът й „Свобода” е бил затворен в деня на установяване на военната диктатура в Гърция (21 април 1967 г.). Самата тя е била арестувана и задържана много пъти. В ареста пише едни от най-пламенните си стихове.


За съвестта
Илия Лимберопулос

... Ще ви разкажа за съвестта си, която нощем направо ме побърква. Снощи пак ми се яви. Не стига, дето бях толкова уморен, ами тъкмо си легнах да заспя със съня на праведника и ето я - идва! Казвам й: "Каквото имаш да ми казвай, казвай го бързо, че искам да спя тая нощ. Пък и как­во можеш да ми кажеш?! Цял свят знае, че съм един нищожен човечец. Да, да, нищожно човече! Никого не закачам, само работата си гледам." Но щом казах това, тя се усмихна. Усмихна се ей тъй, иронично. Казва ми: "Вярваш ли си, като ги приказваш тия?" Викам й: "Разбира се, че си вяр­вам." Казва: "Научих, че в работата ти си голяма клечка." Викам: "Е, не е нищо, колкото мога... Вадим там по някой лев." Казва ми: "Ти стотиците левове ли ги наричаш?" Викам й: "Защо, ти от данъчното ли си?" "А, не, но просто ти припомням, че едно време приказваше: тия мръсни па­ри не ги ща, не ми трябват, не ги събирам, не им треперя - едни такива ги приказваше." "Е, добре, може да съм приказвал, но сега те моля да ме оставиш на мира, защото искам да спя." Казва ми: "Преди да те оставя ще ти задам два въпроса." Казвам: "Добре, слушам първия!" Казва: "Добър християнин ли си?" Казвам: "Да, добър съм, добър..., е да..." Казва: "И си получил велия и богатия милости." Да, е да, така е.'' Казва: "Имаш и цял гардероб дрехи." Казвам: "Да, имам." Казва: "Христос дето казва: ако имаш две ризи..." Казвам: "Не ме обърквай, знам накъде ще избиеш, но Хрис­тос казва за ризи, не казва за костюми!" Казва: "Ял ли си?" Викам й: "Разбира се, че съм ял. Всички ние, хората, първо ядем и после спим. Ес­тествено, може и да има някой, който да е неразположен или госпожите, които пазят диета, за да са по-секси." Казва ми: "Че не те ли е срам?" Казвам: "Да се срамувам, че някой е станал по-секси?" Казва: "Не знаеш ли, че милиони хора в света гладуват?" Викам: "Е, хубаво, като гладуват, да поработят и да ядат." Казва: "Не знаеш ли, че всеки ден умират хиля­ди, защото нямат нито едното, нито другото?" Казвам: "Добре де, ти как­во искаш аз да направя? Да нахраня тия милиони? Ха, и таз добра! Нека държавите се загрижат, всяка държава... Ама ще кажеш, една държава ще гледа първо тези, дето нямат парче хляб ли? Ами, всяка държава първо ще се погрижи за отбраната си: танкове, самолети, ракети, муниции и пр. Защо­то от древност още държавите се грижат първо за враговете си, а сетне за приятелите." Казва ми: "А каква е вашата култура? Да се убивате един друг ли?" "Защо, че като имаш оръжие, трябва да го правиш нещо…"

Така ме из­мъчва всяка нощ съвестта ми, такива номера ми прави. Но съвест в тоя свят имат само нищожествата като мене. Къде да я намерят държавите тая съвест?

И не само на мене ми ги приказва тия, като легна да спя, но ги казва и на тебе, и на него, и на нея. Но вдигаме рамене и й казваме? "Карай да върви! Че аз ли ще оправя света?" Едно само ни интересува - да си живуркаме. Иначе на всички съвестта ни е спокойна.

Илия Ламберопулос е известен гръцки поет и музикант

Превод: Иван Ж. Димитров, 1974 г.



Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3ka 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.

Св. Тихон от Воронеж