Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

26519.pОще в първите векове на християнството се появяват изображения на Христовото Кръщение. Богатото богословско съдържание на празника се отразява на неговата иконография, която разкрива не само Кръщението на Спасителя в р. Йордан от св. Йоан Предтеча, но преди всичко явяването пред света на въплътилия се Син Божи, като едно от Лицата на Светата Троица, за Когото свидетелстват Отец и Светият Дух.

В ранните християнски паметници от 4 и 5 в. кръщаваният от Предтечата Христос е представен като голобрад юноша (изображения от римски катакомби, мозайката от арианския баптистерий в Равена от края на 4 и началото на 5 в. и др.).

На някои от изображенията, още от първите векове, Христос е представен не само като младеж, но и доста по-малък на ръст от св. Йоан Кръстител. Според изследователите, по този начин се подчертавала Неговата младост, предаваща идеята за вечността на Бога. От друга страна се предполага, че така иконографът е илюстрирал думите на св. Йоан Кръстител: „Той трябва да расте, пък аз да се смалявам“ (Иоан 3:30). Чрез тази метафора става ясно, че Предтечата е изпълнил своята мисия, а проповедта на Спасителя сега започва. По-късно обаче, в съответствие с църковното предание, по-широко разпространение получава изображението на кръщаващия се Спасител в зряла възраст.

Въпреки че основен източник на богоявленската иконография е Евангелието, образите на празника съдържат елементи, заимствани и от други източници. Използвайки антични изобразителни похвати, зографите разполагат в сцената на Кръщението Господне персонификацията на р. Йордан – побелял старец, седящ на брега или намиращ се във водите на реката, заедно с плуваща жена, олицетворение на морето.

99294.bЕвангелието не съобщава за присъствие на ангели при Кръщението на Христос, но в периода 6-8 в. те се появяват в различен брой и винаги се изобразяват на брега на р. Йордан срещу св. Йоан Кръстител.

От древни времена над намиращия се във водата Спасител се изобразява част от небето, от което се спуска гълъб – символ на Светия Дух, лъчи на троичната светлина, а също и благославящата десница на Всевишния, изобразяваща гласа от небето. По този начин иконографът акцентира върху теофанѝята, Богоявлението.

По-късно на иконите, мозайките, миниатюрите и т. н. се появяват все повече детайли: на брега на Йордан се изобразяват хора, които се събличат, за да се кръстят, върху водата се изобразява кръст и т. н.

Основно място в изображенията на Богоявление заемат фигурите на Спасителя и св. Йоан Предтеча, възлагащ десницата си над главата на Христос, което е в синхрон с евангелския текст и с химнографията на празника.

1 11Христос е изобразен гол, вероятно, за да се наблегне на истинността на въплъщението на Сина Божи. Голота напомня за раждането на човека, който „е излязъл гол из майчината си утроба“ (Екл. 5:14). Тайнството Кръщение, чийто предобраз е Йоановото кръщение, е раждане на човека за нов живот: „... ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие“ (Иоан 3:5).

Иконата невидимо е разделена вертикално на две части, започвайки от върха са изобразени Отец – изхождащият от Него Свети Дух – Христос – Йордан. Йордан, в чийто води е потопен Спасителят, изглежда като продължение на лъча на божествената светлина, слизаща върху главата на Христос. Така Йордан става символичната граница, разделяща Стария от Новия Завет. От едната страна е Христос, изпълнил всички изисквания на Закона, включително и обрязването, а от другата е настъпващото Царство, в което може да се влезе само чрез Кръщението със Светия Дух. На единия бряг е св. Йоан – последният пророк на Стария Завет, на другия бряг са ангелите – приемащи кръстилия се Спасител. Ръцете на ангелите са покрити, но това не е само тъкан, с която ще обвият тялото на излезлия от водата Иисус. Покритите ръце и склонените глави са елемент от византийския придворен ритуал: по време на аудиенция придворните в присъствието на императора са били длъжни да скриват ръцете си под дрехите или в ръкавите си. В иконата това разкрива царственото достойнство на Христос, още един знак на бъдещото Царство.

(По източници от интернет)

Първата икона: Новгород, Русия, 15 в.

Второто изображение е от манастира „Дионисиу“, Света гора, 11 в.

Трето изображение: детайл от мозайката в манастира „Св. Лука“, Гърция, 11 в.

Едно от първите изображение на Кръщение Господне в римските катакомби, 3 в.:

01 katak_rim_ok3v

Мозайка от арианския баптистерий в Равена:

52989.b

Икона от Синайския манастир, 12 в.: 

52977.b

Мозайка от манастира „Св. Лука“, Гърция, 11 в.:

99288.b

Мозайка от манастира „Неа Мони“, о-в Хиос, Гърция, 11 в.:

08 Nea-Moni_nisha_yuzh_steni_1042-1056g


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9fd3h 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Не се учудвай, че падаш всеки ден; не се отказвай, но смело се изправяй. И бъди уверен, че ангелът, който те пази, ще възнагради търпението ти.

Св. Йоан Лествичник