В историята на християнската литература и изкуство най-много следи от древни апокрифни сказания има за присъствието на вол и осел (магаре) в пещерата, в която се е родил Спасителят, а върху раннохристиянски саркофази се откриват осел (магаре) и бик (вол) при сцената на Рождество Христово.
През IX век и на Изток, и на Запад е много популярно следното изображение на Рождество Христово: пещера в планината, в пещерата е изобразена ясла, в яслата лежи Иисус Христос, а над Него кротко са свели глави осел и вол. Божията майка лежи на одър, с лице към зрителя. Св. Йосиф седи в дъното (или напреден план), потънал в размисъл (срв. Мат. 1:18-24).
В Четьи-минеите на св. Димитрий Ростовски се говори, че към яслите са били привързани вол и осел, които Йосиф довел от Назарет. Върху ослето е пътувала Пресветата Дева, а волът бил каран от Йосиф за продажба на пазара, за да плати царския данък и за да се издържа по пътя и във Витлеем. Тези безсловесни животни стоели при яслите и със своето дихание съгрявали Младенеца от зимния студ, и по този начин служили на своя Владика и Творец.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/a98c6
И рече старецът...
Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние; по същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела; тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела; не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото.
Св. Григорий Велики
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
