Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)

staurosis 01Разпятието - икона от манастира Велик Метеор, 1483

Във всяка една православна икона може да се разчете цялото богословие на Църквата. Тя е наситена с множество символи, богословски послания и истини, които въздействат не само на човешкия разум, но и на цялото същество на молещия се пред нея. В дъното на иконата на Разпятието, която се пази в манастира Велик Метеор в Гърция, от 1483 г., като фон са изобразени стените на Йерусалим, защото Христос „пострада извън вратите” (Евр. 13:12). В центъра на композицията е Христос, гол на Кръста, носещ само една „кърпа около бедрата”, обикновено изобразявана като бяло парче плат, увито около кръста Му. Мъртъв, със затворени очи, с наведена леко надясно глава. Иконографите наблягат на факта, че тялото Му е съвсем изнемощяло от мъченията, виждат се ребрата Му, ръцете Му са прострени с отворени длани „сякаш се моли ... и е разтворил ръце да обгърне всички хора”, според описанието на известния гръцки иконописец Ф. Контоглу. Краката Му са събрани, коленете леко прегънати и е стъпил върху дъсчица. Някои днешни зографи изписват нозете на Господа един върху друг, прободени с един само гвоздей, което вършат погрешно, подражавайки на някои западни зографи.

От ръцете и нозете на Христа тече кръв, а от прободеното Му ребро кръв и вода. Впечатлението, което създава Христос, не е че е умрял, но че спи (Εξηγέρθη ως ο υπνών Κύριος" – Канон на Велика събота). Виси на Кръста като Цар на Своя трон - „По плът заспа като смъртен, Царю и Господи...”. Затова и на табелата над главата на Разпнатия на тази икона е написано ΟΒΣΛΤΔΞΣ, тоест „Цар на славата”, а не обичайната тетрограма Ι.Ν.Β.Ι., тоест Иисус Назореец Цар Юдейски, която нечестивите войници изписали, за да Му се подиграят. 

Лобно място

Христос бил разпнат на „т. нар. местност на черепа, на еврейски наречена Голгота” (Йоан 16:17). И така, на иконата на Разпятието, под скалистия връх на Голгота е изобразена пещера, върху която е забит Господният кръст, а вътре в пещерата се вижда череп. Вътре в черепа капе кръвта, която изтича от нозете на Христос. Според едно древно предание, което срещаме записано за първи път у Ориген, това е черепът на Адам, който умрял и бил погребан на Голгота. Това предание усвоява и св. Йоан Златоуст, като му придава богословско тълкувание: „Там, където смъртта се възцари, там и бе победена”. Така Господнята кръв е представена, че очиства греховете на човешкия род, чийто родоначалник бе Адам. Според бл. Августин, името на човешкия родоначалник, така както е изписано с гръцки букви АДАМ, съдържа четирите посоки на хоризонта (А – анатоли, т.е. изток; Д – диси, т.е. запад; А – арктос, т.е. север и М – месемврия, т.е. юг), което означава, че той представя целия човешки род през всички векове и следователно първи приема изкупителната кръв на Христос, която се пролива за всички човеци.

Цялата сцена на Разпятието е допълнена от образите на слънцето и луната, изобразени с човешки лица, съответно от дясно и от ляво на Кръста, в горния край на иконата, и които символизират видимия свят, който помръкнал, когато гледал Разпятието на Създателя си.

Слизане в Ада, икона от Великия Метеор, 1483 anastasis 01

Иконата „Слизане в Ада” е основната, с която Православната Църква представя Христовото възкресение. За разлика от западноевропейската религиозна живопис, където Христос е представен победоносно възкръсващ от гроба със знамето на победата, православната иконописна традиция се въздържа да изобразява непостижимия момент на Възкресенито, но акцентира върху неговото значение и последици. Ето как описва тази сцена йеромонах Дионисий от Фурна: „Слизането в Ада. Планини и върхове и под тях тъмни пещери и мълнеоносни ангели връзват с вериги Веелзевул, началника на тъмнината, а заедно с него и демоните му. Хора, голи и вързани с вериги, отправят поглед нагоре; И Христос, от дясно на който е Адам, а от ляво Ева. Отдясно на Спасителя Предтечата Го сочи, а Давид и другите царе с корони и венци са до Него, а отдясно пък са пророците Йона, Исайя, Йеремия и праведният Авел. И мнозина други са наоколо с венци, и множество ангели”.

Христос

В центъра на иконата стои изправен Христос, стъпил върху разрушените порти на Ада и държейки в лявата Си ръка знака на победата, тоест Кръста, докато с дясната Си ръка изправя от единия саркофаг Адам, символа на човешкия род. Друг път Христос е изобразяван да държи в лявата Си ръка маслинов клон, който символизира проповедта Му за възкресението сред затворените души на Ада. Зад първосъздадения е Ева, праведният Авел и други лица. По-късно, през поствизантийския период, Христос не държи кръста, но протяга и двете Си ръце и вдига с едната Адам, а с другата Ева.

Навсякъде Христос е изобразен по-висок от останалите лица и е обгърнат от светла елипсовидна „слава”, често пъти прорязана от бляскави светкавици и с лъчи. Христос стъпва върху две кръстообразно поставени порти, под които антропоморфно като старец е представена смъртта, върху която Христос стъпва, както пеем във възкресния тропар: „със смъртта си смъртта победи”.

Светлият кръг на славата, която обгражда Христос, символизира Неговата божественост, нетварната светлина на благодатта. Христос се намира в Ада, тъй като умря като човек. Душата Му, макар и да се раздели от тялото Му в смъртта, остана съединена с Божествената ипостас. Така Христос отмени ада със „блясъка на божествеността”.

Превод: З. Иванова


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/k3h9p 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum