Разпятието - икона от манастира Велик Метеор, 1483
Във всяка една православна икона може да се разчете цялото богословие на Църквата. Тя е наситена с множество символи, богословски послания и истини, които въздействат не само на човешкия разум, но и на цялото същество на молещия се пред нея. В дъното на иконата на Разпятието, която се пази в манастира Велик Метеор в Гърция, от 1483 г., като фон са изобразени стените на Йерусалим, защото Христос „пострада извън вратите” (Евр. 13:12). В центъра на композицията е Христос, гол на Кръста, носещ само една „кърпа около бедрата”, обикновено изобразявана като бяло парче плат, увито около кръста Му. Мъртъв, със затворени очи, с наведена леко надясно глава. Иконографите наблягат на факта, че тялото Му е съвсем изнемощяло от мъченията, виждат се ребрата Му, ръцете Му са прострени с отворени длани „сякаш се моли ... и е разтворил ръце да обгърне всички хора”, според описанието на известния гръцки иконописец Ф. Контоглу. Краката Му са събрани, коленете леко прегънати и е стъпил върху дъсчица. Някои днешни зографи изписват нозете на Господа един върху друг, прободени с един само гвоздей, което вършат погрешно, подражавайки на някои западни зографи.
Лобно място
Христос бил разпнат на „т. нар. местност на черепа, на еврейски наречена Голгота” (Йоан 16:17). И така, на иконата на Разпятието, под скалистия връх на Голгота е изобразена пещера, върху която е забит Господният кръст, а вътре в пещерата се вижда череп. Вътре в черепа капе кръвта, която изтича от нозете на Христос. Според едно древно предание, което срещаме записано за първи път у Ориген, това е черепът на Адам, който умрял и бил погребан на Голгота. Това предание усвоява и св. Йоан Златоуст, като му придава богословско тълкувание: „Там, където смъртта се възцари, там и бе победена”. Така Господнята кръв е представена, че очиства греховете на човешкия род, чийто родоначалник бе Адам. Според бл. Августин, името на човешкия родоначалник, така както е изписано с гръцки букви АДАМ, съдържа четирите посоки на хоризонта (А – анатоли, т.е. изток; Д – диси, т.е. запад; А – арктос, т.е. север и М – месемврия, т.е. юг), което означава, че той представя целия човешки род през всички векове и следователно първи приема изкупителната кръв на Христос, която се пролива за всички човеци.
Цялата сцена на Разпятието е допълнена от образите на слънцето и луната, изобразени с човешки лица, съответно от дясно и от ляво на Кръста, в горния край на иконата, и които символизират видимия свят, който помръкнал, когато гледал Разпятието на Създателя си.
Слизане в Ада, икона от Великия Метеор, 1483 
Иконата „Слизане в Ада” е основната, с която Православната Църква представя Христовото възкресение. За разлика от западноевропейската религиозна живопис, където Христос е представен победоносно възкръсващ от гроба със знамето на победата, православната иконописна традиция се въздържа да изобразява непостижимия момент на Възкресенито, но акцентира върху неговото значение и последици. Ето как описва тази сцена йеромонах Дионисий от Фурна: „Слизането в Ада. Планини и върхове и под тях тъмни пещери и мълнеоносни ангели връзват с вериги Веелзевул, началника на тъмнината, а заедно с него и демоните му. Хора, голи и вързани с вериги, отправят поглед нагоре; И Христос, от дясно на който е Адам, а от ляво Ева. Отдясно на Спасителя Предтечата Го сочи, а Давид и другите царе с корони и венци са до Него, а отдясно пък са пророците Йона, Исайя, Йеремия и праведният Авел. И мнозина други са наоколо с венци, и множество ангели”.
Христос
В центъра на иконата стои изправен Христос, стъпил върху разрушените порти на Ада и държейки в лявата Си ръка знака на победата, тоест Кръста, докато с дясната Си ръка изправя от единия саркофаг Адам, символа на човешкия род. Друг път Христос е изобразяван да държи в лявата Си ръка маслинов клон, който символизира проповедта Му за възкресението сред затворените души на Ада. Зад първосъздадения е Ева, праведният Авел и други лица. По-късно, през поствизантийския период, Христос не държи кръста, но протяга и двете Си ръце и вдига с едната Адам, а с другата Ева.
Навсякъде Христос е изобразен по-висок от останалите лица и е обгърнат от светла елипсовидна „слава”, често пъти прорязана от бляскави светкавици и с лъчи. Христос стъпва върху две кръстообразно поставени порти, под които антропоморфно като старец е представена смъртта, върху която Христос стъпва, както пеем във възкресния тропар: „със смъртта си смъртта победи”.
Светлият кръг на славата, която обгражда Христос, символизира Неговата божественост, нетварната светлина на благодатта. Христос се намира в Ада, тъй като умря като човек. Душата Му, макар и да се раздели от тялото Му в смъртта, остана съединена с Божествената ипостас. Така Христос отмени ада със „блясъка на божествеността”.
Превод: З. Иванова
