В Сърбия проблемът с хазарта се оценява като сериозен, особено сред младите, но няма сериозно изследване на зависимите след 2014 г. Тогава Институтът по обществено здраве съобщава, че 51–93 хил. души с проблемно или патологично залагане, от които 14–33 хил. са в най-тежката, патологична категория. По-новите оценки са на експерти, но без национална статистика. През юни 2026 г. сръбското национално радио обобщава актуалните оценки като над 90 000 души със сериозен проблем, който се отразява на личното им здраве и техните семейства. Сред непълнолетните проблемът е още по-сериозен – почти всеки пети 15–16-годишен е играл за пари, въпреки че хазартът е забранен за непълнолетни.
В Сърбия Църквата също е реагирала на проблема с хазартната зависимост, но за разлика от Румъния и Грузия не е предприемала публичен натиск за промяна на законодателството, за да защити хората, които са най-податливи да изпаднат в зависимост. Акцентът е поставен върху лечението, пастирската помощ и рехабилитацията на зависимите.
Най-важната инициатива е центърът за психосоциална рехабилитация „Земља живих“ („Земя на живите“) към Бачката епархия. Той е създаден още през 2005 г. под покровителството на манастира Ковил, с благословението на епископ Ириней Бачки. Основател и ръководител на проекта е днешният сръбски патриарх Порфирий, тогава свързан непосредствено с Ковилския манастир. Днес програмата разполага с четири терапевтични общности – Ченей, Вилово, Сланкаменачки Виногради и Брайковац, с общо около 100 места. Престоят е доброволен и безплатен и може да продължи до три години. Методът съчетава психотерапия, труд, общностен живот, духовно обгрижване и ресоциализация. Центърът има официални протоколи за сътрудничество с Министерството на здравеопазването, МВР, правителствената служба за борба с наркотиците и Сръбското лекарско дружество. И тук хазартът изрично влиза в обхвата на лечението. Още през 2017 г. сръбската обществена телевизия RTS описва „Земља живих“ като програма за зависимости както от вещества, така и от поведения като хазарт и интернет.
Дейността на клиниката редовно се отразява в медиите. Например, през февруари 2026 г. RTS представя 43-годишен патологичен комарджия, който вече 26 месеца се лекува в „Земља живих“ след повече от две десетилетия хазартна зависимост. Телевизията определя центъра като единствената подобна институция под крилото на СПЦ.
От 2022 г. се прави опит за по-широка църковно-държавна система - през март 2022 г., с благословението на патриарх Порфирий, епископ Юстин, който координира благотворителната и мисионерската дейност на Белградско-Карловачката архиепископия, се среща с директора на правителствената Служба за борба с наркотиците. СПЦ официално съобщава, че целта е обща работа в три направления: превенция, терапия и ресоциализация на зависими хора. Към църковното Верско добротворно старатељство вече е създаден специален екип, който чрез разговори и терапия работи както със зависимите, така и с техните семейства. Хазартът не е единственият предмет на тази структура, но е част от тях.
В Белград функционира Православният пастирско-консултативен център на Белградско-Карловачката архиепископия. В него работят духовници съвместно с психолози, психиатри и други специалисти. По данни на директора прот. Петър Лукич през центъра до 2023 г. са преминали около 30 000 души, като сред все по-често срещаните проблеми той изрично посочва зависимостта от наркотици, алкохол, хазарт и интернет. Тоест, Сръбската църква е изградила освен дългосрочните комуни на „Земља живих“, също и амбулаторен модел за подкрепа на жертвите и семействата им.
В отделни градове православните младежки дружества организират публични срещи в гимназиите на тази тема. Например, през ноември 2023 г., с благословението на епископ Атанасий Милешевски, църковната община в Прибой и местното Братство на православната младеж организират в градската гимназия публична среща: „Хазартът – игра, забава или нещо повече?“. Сред лекторите са психиатър, бивш хазартно-зависим и духовник. Организаторите от младежкото дружество тогава отбелязват: „Темата за хазарта е нещо, за което в нашето общество гръмко се мълчи“.
За разлика от Църквите в Румъния и Грузия, чиято дейност представихме тук и тук, в Сърбия липсва централизирана кампания на св. синод на СПЦ, респективно Сръбската патриаршия досега не е участвала в законодателна програма, разработена съвместно с държавата.
