Мобилно меню

1 1 1 1 1 Rating 0.00 (0 Votes)

158 iffСръбската православна църква отново използва в официалната си комуникация различно наименование за Македонската православна църква – Охридска архиепископия, съобщава македонското издание Рацин.мк. В съобщение за международна конференция, проведена на 4 септември в сръбския манастир „Манасия“, македонската църква е представена като „Православна Охридска архиепископия, Македонска православна църква“. Формулировката се появява на официалния сайт на СПЦ в информация за международната конференция, посветена на литургичното богословие и монашеската практика.

В текста се посочва, че приветствието на Охридския и Македонски архиепископ Стефан е било предадено от Хераклейския епископ Климент, който е представен като секретар на Синода на „Православната Охридска архиепископия, Македонска православна църква“. Официалното наименование, което самата Македонска православна църква използва, е „Македонска православна църква – Охридска архиепископия“, съкратено МПЦ–ОА.

В случая не става дума само за промяна в реда на думите. Новата формулировка допуска и съкращението ПОА–МПЦ, което в северномакедонския църковен контекст има особена историческа натовареност. 

До 2023 г. абревиатурата ПОА се използваше за Православната Охридска архиепископия, оглавявана от архиепископ Йован Вранишковски и намираща се под юрисдикцията на Сръбската православна църква. Тази структура възникна по време на дългогодишния църковен спор между Белград и Скопие и беше разглеждана от СПЦ като канонична църковна структура на територията на тогавашната Република Македония. След преодоляването на схизмата и възстановяването на евхаристийното общение между СПЦ и МПЦ–ОА през 2022 г., през 2023 г. Православната Охридска архиепископия беше интегрирана в Македонската православна църква – Охридска архиепископия, а не обратното. Нейните архиереи бяха приети в състава на МПЦ–ОА.

Именно поради тази предистория повторната поява на съкращението ПОА в текстове, отнасящи се до самата Македонска православна църква, предизвиква въпроси в Северна Македония. Това не е първият случай, в който СПЦ използва формулировката „Православна Охридска архиепископия, Македонска православна църква“. Подобно название вече се е появявало и в други официални съобщения на Сръбската църква, включително при представянето на македонски архиереи по време на църковни прояви в Сърбия.

В документите и съобщенията, свързани с възстановяването на каноничното общение и с предоставения през 2022 г. от СПЦ томос за автокефалия, Сръбската църква използваше именно наименованието „Македонска православна църква – Охридска архиепископия“ – същото, което използва и самата МПЦ–ОА. Затова засега остава неясно дали сегашната формулировка представлява редакционна практика на сръбската църковна администрация, опит за установяване на различна терминология или просто непоследователност в официалните публикации.

В последното съобщение на СПЦ няма обяснение защо е използвано названието „Православна Охридска архиепископия, Македонска православна църква“, нито се посочва да е вземано официално решение за промяна в начина, по който Сръбската църква назовава МПЦ–ОА. 

Въпросът за името на Църквата в Северна Македония остава чувствителен и след преодоляването на близо шестдесетгодишната канонична изолация на тази църква. Част от поместните православни църкви избягват употребата на определението „Македонска“, като използват различни форми, свързани с историческото название „Охридска архиепископия“. В този контекст дори на пръв поглед малка промяна в реда на думите може да бъде възприемана като знак за по-широка църковно-дипломатическа позиция.

Българската православна църква също не използва официалното самоназвание „Македонска православна църква – Охридска архиепископия“. В официалните решения на Св. Синод на БПЦ след възстановяването на църковното общение тя последователно използва географската формулировка „Православната църква в Република Северна Македония“ или „Православната църква на Северна Македония“.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/4kqu8 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2023 Двери БГ и нашите автори. За контакти с екипа - тук.
Препечатване в други сайтове - само при коректно посочване на първоизточника с добре видима хипервръзка. Всяка друга употреба и възпроизвеждане, включително издаване, преработка или излъчване на материалите - след изрично писмено разрешение на редакцията и носителите на авторските права. 
Двери спазва етичния кодекс на българските медии, както и политика за защита на личните даннни на посетителите.